На 16 юни 2017 г. излиза книгата на известния журналист и консултант по етикет и протокол Мария Касимова-Моасе. Заглавието ѝ е "
Близки срещи със смесени чувства" и носи логото на издателство "
Колибри".
Описана като книга, която не се вписва в нито един жанр, "Близки срещи със смесени чувства" съдържа разнородни истории, които на пръв поглед са несъвместими. Това е така, защото вътре ще откриете журналистически статии, есета и портрети, публикувани в различни медии през последните повече от десет години. Наравно с тях са включени и самостойни текстове, разказващи контекста, предисторията или следствието от тяхното публично появяване.
Това не е нито роман, нито автобиография, нито документалистика. Историите с бележи под линия са написани откровено и много лично. Това е разказ за двете страни на една монета. Като позитива и негатива във фотографията. Като спектакъла и болезнените репетиции преди това. Книга за видимото, публичното и невидимото, болезнено съкровеното.
"Близки срещи със смесени чувства" е пъзел от истории, които всеки сам подрежда в емоционалната си памет. В тях се оглеждат времето, човешките взаимоотношения, страховете и мечтите ни... Малки истории за големия живот."
Георги Тошев
За автораМария Касимова-Моасе е журналист и консултант по етикет и протокол. Работила е в БНТ и bTV, във вестниците "Стандарт", "24 часа" и "Сега". Но професионалният ѝ опит е много по-богат - заемала е отговорни редакторски позиции в лайфстайл списанията "Едно", "ELLE", в "Капитал LIGHT" и е един от основателите на сп. "НЕЯR". Тя е сертифициран експерт и консултант по етикет и протокол. Освен това еконсултант по имидж, медийно поведение и коучинг треньор.
Откъс от книгата
"Ako кажете на един американец, че искате да си отворите магазин за черни и бели копчета, той ще ви се усмихне с белите си американски зъби, ще ви потупа по рамото и ще ви похвали за вашата wonderful idea. Това е позицията към живота на една нация, чийто девиз е Go for it! Няма значение каква е идеята, нито дали подкрепата е съвсем искрена - просто няма да чуете нито една спъваща фраза. Дръзването да правиш неща, полетът на фантазията и усилията на ума и тялото да го осъществят - те заслужават да бъдат подкрепени. Тогава дори и магазинът за копчета да се окаже глупава идея, пътят, извървян към нея, се превръща в капитал. При това най-ценния, защото е лично натрупан и никой не може да ти го отнеме - нито като опит, нито като уроци, нито като тренировка. При това положение всеки неуспех разчиства пътя на нещо в бъдеще, което ще се случи точно както трябва.
Инатливо същество съм. И слава богу! Благодарение на това свое качество по рождение съм оборила стотици това-няма-да-стане. Прилагам кратък списък на най-скорошните, защото се случиха в последния месец и някак станаха причина за появата на този текст:
1. Уредих безплатно вино за една театрална премиера. Представяха ми собственика на винарната като "ужасен тегавеняк", който нищо не давал, и изобщо да не съм си губела времето да пробвам. Имам коренно различни впечатления.
2. Повярвах в таланта на едно момиче, на което учителят по рисуване беше писал двойка за бездарие. В момента тя е студентка по живопис в Италия.
3. Станах свидетел как лекар оспори диагноза на своя професор въпреки неприятните ситуации, в които му се наложи да попада. Оказа се прав. Професорът дори се извини.
4. Един моден дизайнер предпочете да стане обущар, и стана!
5. Моя приятелка роди първите си две деца на петдесет и две години. Защото само един от всичките лекари не ѝ каза "Това няма да стане". И тя му повярва!
Сигурна съм, че "Няма да стане тая работа!" е фраза за неудачници. За себе си избирам друга: Няма начин да няма начин!"
