На 14 август 2017 г. предстои да излезе поредната майсторски написана история от авторката на бестселъри
Даниел Стийл. Книгата носи името "Хубави неща" и неин разпространител ще бъде издателство "
Бард". А онова, което се крие из страниците на изданието, типично в стила на Даниел Стийл, е един запленяващ и вълнуващ сюжет.
Случвало ли ви се е да се сбъдне нещо, което сте искали от много дълго време, но когато се случи, да сте разочаровани, защото сте очаквали да се чувствате по-различно? Това е така, защото понякога успехът крие една празнина - тази празнина е там, за да бъде запълнена с нови желания и мечти.
Главният герой в романа на Даниел Стийл има подобна съдба. Бърни Файн е точното описание на човек, който е успял в работата, но нещастен в живота. Сюжетната линия на романа ни показва развитието в кариерата му, преминава през търсенето на голямата любов и се стига до момент, в който отново е сам. Но как става това, може да разберете след 14 август, когато ще започне разпространението на романа на книжния пазар.
За автораДаниел Фернандес Доминик Шейлин-Стийл е американска писателка, родена на 14 август 1947 година в Ню Йорк. Средното си образование по дизайн Даниел получава през 1963 година във Франция, а след това постъпва в университет в Ню Йорк.
Първият си роман започва да пише в университета, но тогава 18-годишната Стийл се омъжва за банкера Клод Ерик Лазард, а скоро след дипломирането ѝ се ражда първото дете на Даниел - Беатрис. Въпреки че става майка, Стийл поема към професионалното си развитие и започва работа като копирайтър в една рекламна агенция. Там остават изключително доволни от нея, дори я съветват да се заеме сериозно с писателска дейност. Дали Даниел се е вслушала в съвета, или сама е била убедена, че писането е нейният талант - никой не знае. Но идва етап в живота на Стийл, който ясно доказва, че тя е родена за писателка.
Днес Даниел Стийл е автор на множество бестселъри в жанра любовен роман. Много от нейните книги често влизат в списъка на "New York Times" за най-продавани издания. Освен това историите на авторката имат и международен успех - преведени са на повече от 35 езика в 48 страни. Някои от сюжетите на Стийл дори са и екранизирани.
Анотация на "Хубави неща"
Умният и привлекателен Бърни Файн е момчето чудо на "Улфс" - най-бляскавия универсален магазин в Ню Йорк. Кариерата му процъфтява, но животът му се струва безцелен.
Бърни пристига в Сан Франциско, за да открие нов клон на магазина. Когато среща очарователната Лиз и малката ѝ дъщеричка Джейн, той разбира, че е намерил това, което търси: любовта на живота си. Но скоро след раждането на първото им дете Лиз се разболява тежко и се оказва, че им остава ужасно малко време...
Бърни трябва да преживее непосилната загуба и да продължи напред. Нови хора, нови преживявания, нов живот - сам с две деца. Той посреща смело несгодите и научава някои трудни, но ценни житейски уроци.
"Един от най-добрите романи на Даниел Стийл - разказ за реални проблеми, с които хората се сблъскват всеки ден!"
Лос Анджелис Таймс
"Невероятно романтична, сърцераздирателна история, която ни вдъхва увереност, че доброто в света все още превъзхожда злото!"
Goodreads
Откъс от книгата
"Беше почти невъзможно да стигне до Лексингтън и Шейсет и трета улица. Вятърът виеше и снежните преспи бяха затрупали всичко освен най-големите коли. Някъде около Трийсет и трета улица автобусите се бяха отказали да продължат и стояха в безпорядък като замръзнали динозаври. От време на време някой напускаше стадото и се опитваше да продължи нататък, движейки се тежко по оставените в снега коловози, за да събере малкото смели пътници, които притичваха от входовете на къщите, френетично размахваха ръце, плъзгаха се безпомощно до бордюра, хвърляха се през купчините сняг, за да се качат на автобуса с мокри очи и зачервени лица, а в случая с Бърни, с ледени шушулки по брадата.
Абсолютно невъзможно беше да вземе такси. Отказа се, след като бе чакал петнайсет минути, и тръгна пеш на юг от Седемдесет и девета улица. Той често ходеше на работа пеш. Дотам имаше само осемнайсет блока. Но днес, когато вървеше по Медисън авеню и после зави надясно към Лексингтън авеню, разбра, че вятърът жестоко хапе, и след като беше изминал само четири блока, се отказа. Един приятелски настроен портиер му позволи да се скрие във входа. Само няколко души самоотвержено чакаха автобуса, на когото бяха необходими часове, за да дойде от север по Медисън авеню, и който след като зави, тръгна на юг по Лексингтън, за да ги откара на работа. Доста хора се бяха отказали още сутринта, като зърнаха снежната виелица, и решиха въобще да не ходят на работа. Бърни беше сигурен, че магазинът ще бъде полупразен, но не беше от онези, които предпочитаха да си седят вкъщи и да бездействат.
Той не отиваше на работа по задължение. Истината е, че беше там шест дни в седмицата, често дори без да се налага да го прави, както днес например, само защото обичаше магазина. Той съществуваше, спеше, сънуваше и дишаше с всичко, което се случваше от първия до осмия етаж на "Улфс". А тази година беше особено важна. Въвеждаха седем нови линии, четири от тях от изтъкнати европейски дизайнери, което щеше да промени целия облик на американската мода, на пазара за готови мъжки и дамски облекла. Мислеше за това, загледан в натрупаните снежни преспи, докато автобусът се носеше тежко из града. Не забелязваше снега, нито хората, които бързаха към автобуса, нито с какво бяха облечени. Виждаше новите пролетни колекции от ревютата през ноември в Париж, Рим, Милано и прелестните жени, които минаваха по подиумите като изящни кукли. Почувства се щастлив от това, че днес отива на работа. Искаше да хвърли още един поглед на моделите, които щяха да използват следващата седмица за голямото си модно ревю. След като беше избрал и одобрил облеклата, искаше да се увери, че и подбраните манекени са най-подходящите. Бърнърд Файн обичаше да държи всичко под контрол, от сметките на магазина до купуването на дрехите, подбора на манекените и оформлението на поканите, които изпращаха до своите първокласни клиенти. За него всичко това беше част от задълженията му. Не правеше разлика между своята работа и тази на компанията "Америкън Стийл" или "Кодак". И той, и те работеха с продукт, всъщност с много продукти, и в неговите ръце беше да се грижи за впечатлението, което тези продукти оставят у хората."