Тормоз в училище: Барбара Колоросо търси решение с практически съвети

Седмица преди учениците да се върнат в класните стаи, издателство "Софт-Прес" започна разпространението на един много необходим наръчник, посветен на целта да помогне на родители и деца да се справят с този актуален проблем: училищния тормоз. По традиция, 15^-ти септември се приема като празник. Но колко от възрастните изобщо не подозират, че децата им ще влязат в час неуверени, изпълнени със страх заради заплахата от училищен тормоз? Наскоро бяха огласени стряскащи данни: на второ място в света сме по физически тормоз в училище при 15-годишните измежду 54 държави, включени в тази част на изследването. Резултатите всеки ден ни заливат - тревожни сигнали, пристигащи от различни части на страната. А крачката от училищен тормоз до престъпление понякога е съвсем малка.

Нормално е да си задаваме въпроса: какво не правим както трябва? Книгата "Тормоз в училище. Насилникът, жертвата и наблюдателят" търси причините за тормоза в училище и предлага решение. Написана със съчувствие, познание и мъдрост, почерпена от дългогодишен опит, тя ще е полезна на всеки родител или възпитател. Авторката Барбара Колоросо разглежда въпроса изчерпателно и дава насоки за действие. Наръчникът представлява ценен извор на за превенция и за намеса в тази деликатна област.

Едно от важните неща, които ще научим, е да дефинираме правилно тормоза: дори и еднократно обиждане, блъскане, преднамерено жестоко отношение, е тормоз. Повод за тормоз могат да бъдат расата, етносът, религията, полът, сексуалността, сексуалната идентичност или ориентация, личните качества, теглото, икономическият статус. Жестокото отношение и дехуманизирането на обекта на тормоз е едно от нещата, по които различаваме "тормоз" от "конфликт" - второто все пак е нещо нормално между децата. А истинския повтарящ се във времето или еднократен вербален, физически или социален тормоз, е нещо, което в никакъв случай не трябва да омаловажаваме! Комбинацията от бунтари, които тероризират, разтревожени деца, които се страхуват да споделят, безучастни наблюдатели и възрастни, които приемат инцидентите като нормална част от детството, е рецепта за трагедия.

Част от книгата е посветена на безопасността в интернет. Заплахите в мрежата са нещо, което също сме склонни да подценяваме, но те нахлуват в живота на детето и могат да имат реални тежки последици. Важно е да научим детето кога конфронтацията трябва да престане, кога да бъде копирано и изобличено съобщение, което има заплашителен характер, кога е време да бъде блокиран кибер-насилникът. И разбира се, обратната страна на въпроса: как да възпитаме правилен маниер на поведение в мрежата. Според Барбара Колоросо, при контактуването в интернет, трябва да важи софисткият принцип за "трите порти", през които трябва да минат думите: Истина ли е? Ако е истина, трябва ли да го кажа? Добро ли е?

Барбара Колоросо обръща внимание на всеки аспект на проблема за тормоза в училище: какви са разликите между момчета и момичета, как да предпазим детето и какво да предприемем, ако детето ни е насилник. От нея ще научим и как да помогнем на тормозеното дете да се лекува и ефективно да дисциплинира насилника, какви са последователите на агресивното дете. И не на последно място - как да отгледаме дете, което е защитник и умее да се противопостави на жестокостта и агресията, а не да бъде безучастен свидетел.

С всички практически съвети, които ни дава, Барбара Колоросо предлага ценно оръжие, което помага на хиляди възпитатели и родители. Едва ли има възрастен, който ще отрече - недопустимо е да има страдащи деца, а ако това все пак се случи - ние сме тези, които трябва да се включат с правилен подход. Барбара Колоросо, която има богат професионален опит в работата с деца и е позната в целия свят със своите бестселъри за възпитанието, е била гост е предаването на Опра Уинфри, по CBS, NBC, ABC и CNN. Ето и някои от коментарите за нея и работата ѝ:

"Тя е остроумна; тя е мъдра; тя е състрадателна; тя е разумна... тя предлага на възрастните ясни съвети за изграждане на връзките с децата и тийнейджърите."
"Canadian Guider"

"Да слушаш как Барбара Колоросо говори за отглеждането на деца, е като да наблюдаваш качествено изкуство - и двете резонират с яснота, проницателност и честност и всички компоненти са в идеално съотношение."
"Chicago Parent"

"Разбира се, децата са бунтовници: това е част от процеса, наречен "израстване". Да си наясно с този факт не прави родителството по-лесно, но Барбара Колоросо - тя го прави."The St. Paul Pioneer Press

Насилието: дефиниция
Както отбелязва Кен Ригби, за да започнем разговор, ни е необходим общ език и разбиране за динамиката на насилието. Има многобройни дефиниции на насилие: някои са твърде тесни, а други - прекалено всеобхватни. Някои го разглеждат като конфликт, който се нуждае от решение. Други го ограничават до постоянно и повтарящо се поведение. Дефиницията, която използвам аз, е развита въз основа на опита ми през последните четиридесет години, през които съм наблюдавала еволюцията в проявленията и средствата, използвани при насилието, програмите, създадени, за да се борят с него, и изследванията, които задълбават в проблема.
За мен насилието е съзнателна, преднамерена, нападателна, зловредна или оскърбителна дейност, предназначена да унижи и да нарани мишената, като същевременно достави на извършителя удоволствие от болката и нещастието на жертвата. Често предизвиква страх чрез заплахи за последваща агресия и може да се превърне в терор. Агресията може да е вербална, физическа и/или социална. Може да е основана на расата, етноса, религията, пола, сексуалността, сексуалната идентичност или ориентация, физическите или умствените качества, теглото, алергиите или икономическия статус. (Тези основи често пъти увеличават жестокостта и нейното влияние върху мишената.) Може да бъде - и често е - настойчива, постоянна и да се повтаря във времето, но не е задължително. И е еднократният акт е насилие. Ако е постоянна и е насочена към група със защитен статут, агресията може да е форма на насилие, често пъти наричана "мъчение", а ако е достатъчно жестока, може да се приеме за престъпление. Тя включва всички форми на тормоз и кибернасилие. С други думи, това "системно налагане на сила в междуличностните връзки" е нещо зло и жестоко и включва извличането на удоволствие от нечия болка и страдание.

Четирите белега на насилието
Независимо дали е предумишлено, или наглед връхлита неочаквано, независимо дали е очевидно, или е прикрито, в лицето или зад гърба ви, лесно за разпознаване или загърнато в одеянията на привидно приятелство, дали се извършва от едно дете, или от група, насилието винаги включва тези три белега:
1. Неравенство на силите. Насилникът може да е по-възрастен, по-голям, по-силен, да си служи по-добре с думите, да е с по-високо социално положение, да е от различен етнос или да е от противоположния пол (повече за това - по-късно). Насилникът разполага с повече сила и влияние от жертвата. Самият брой на децата, събрани заедно, за да упражняват тормоз, може да създаде такава неравнопоставеност. Насилието не е съперничество между братя и сестри, нито е спречкване между две равнопоставени деца, между които съществува конфликт.
2. Намерение да нараняваш. Насилникът възнамерява да причини емоционална и/или физическа болка, очаква деянието му да нанесе вреда и изпитва удоволствие от
причиняването и наблюдаването на страданието. Това не е инцидент или недоразумение, не е грешка на езика, не е закачка, не е случайно подложен крак, не е неумишлено
невнимание, няма "Ox, не исках". Насилникът цели да тормози, да се присмива, да унижава.
3. Заплаха за последваща агресия. И насилникът, и жертвата знаят, че тормозът може и е вероятно да се повтори. Не е предвидено да е еднократен акт, особено ако мишената изглежда беззащитна. Често се започва с вербално насилие (обиди, расистки нападки, пренебрежителни сексуални подмятания, унизителни коментари за физическите или умствените способности на мишената), след което насилието ескалира до социално изолиране (отбягване, слухове, клюки и изключване), а после, ако климатът и културата в училище позволяват, насилникът свободно и със страст преминава към физически тормоз (удряне на шамари, ритници, препъване, заключване на жертвата в шкафчето ѝ, принуда за унизителни или невъзможни за изпълнение дейности и/или лишаване на жертвата от необходими физически удобства) със знанието, че никой няма да се намеси, за да прекрати жестокостта.
Когато насилието необратимо ескалира, се добавя и четвърти елемент:
4. Терор. Насилието е системен тормоз, използван за сплашване и запазване на надмощие. Терорът, прицелен в сърцето на нароченото дете, не е просто средство за постигане на
целта, а е самоцел. Щом веднъж ужасът е налице, насилникът може да действа без страх от обвинение или разплата. Жертвата на насилието се е предала и е съвсем беззащитна, така че е крайно невероятно да опита да отвърне или да каже на някого за ставащото. Насилникът разчита, че въвлечените свидетели няма да направят нищо, за да спрат насилието. И така кръгът се затваря.

			Тормоз в училище. Насилникът, жертвата и наблюдателят Барбара Колоросо
			Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа. Продуктът е представен с видео материали Продуктът е представен с вътрешни страници Цена:  15.99 лв.