store.bg - бързо, лесно и удобно
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    "P.S. Все още те обичам" е новият бестселър на Джени Хан
Начало   Книги  
Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките

"P.S. Все още те обичам" е новият бестселър на Джени Хан

/ общо 2 продукта /
Любовта е работа за двама и никога не е лесна. Но може би и това е част от нейната магия, която я прави толкова вълнуваща! Един пример - когато във връзката на двама влюбени - Лара Жан и Питър, са намесени Джон и Женевиев, се получава хаос и истинска буря от емоции. Те са в основата на втората очарователна, романтична история на американската писателка Джени Хан, наречена "P.S. Все още те обичам".

С романа "До всички момчета, които съм обичала" читателите за първи път се срещнаха с 16-годишната героиня Лара Жан. След това много от тях, от различни страни по света, поискаха да го направят отново. Докато в момента тече заснемането на филм романа (с участието на американската звезда от азиатски произход Лана Кондор), от 21 ноември издателство "Ибис" представя на феновете и неговото продължение. "P.S. Все още те обичам" е още един разказ за първата любов, отново погледната през очите на незабравимата Лара. Объркана в своите чувства, тя ще накара и феновете на Джени Хан да се запитат - може ли едно момиче да се влюби в две момчета едновременно?

За Джени Хан
Джени Хан написва първата си книга докато още е в колежа. Следващият ѝ проект е романтична трилогия, книгите от която бързо се нареждат между бестселърите на "Ню Йорк Таймс". Романът "До всички момчета, които съм обичала" е издаден за първи път през 2014 г. и е предложен за филмова адаптация още в седмиците след дебюта му. Продължението му "P.S. Все още те обичам" печели наградата за 2015–2016 г. в категорията за младежка азиатско-тихоокеанска американска литература, както и други престижни награди за младежка литература.
Анотация на книгата
Очарователна и затрогваща история за порастването, влюбването и любовната мъка.

Лара Джийн не очаква да се влюби наистина в Питър. Те само се преструват, за да ревнува бившата му приятелка. Но после, съвсем неочаквано, на една училищна ски ваканция, те се целуват. Да бъдат заснети как се целуват в басейна, е доста неприятно. Това, че клипчето е видяно от всички в училище, е катастрофа. Но когато Джон Амброуз Макларън се обажда на Лара Джийн, за да ѝ каже, че е получил любовното ѝ писмо, настъпва истински хаос.
"Има едно нещо, наистина много важно, в което искам да се уверя.
– Питър? - казвам аз.
– Да?
– Не искам някога да си разбием сърцата.
Той се смее нехайно и обхваща лицето ми с длани.
– Да не възнамеряваш да ми разбиеш сърцето, Лара Джийн?

Нов договор между Питър и Лара Джийн"
  • Питър няма да закъснява повече от пет минути;
  • Питър не е длъжен да се обажда на Лара Джийн преди лягане, но може да го прави, ако поиска;
  • Лара Джийн ще ходи на купони само ако има желание за това;
  • Лара Джийн и Питър винаги ще си казват истината;
  • Лара Джийн и Питър няма да си разбият сърцата."
Откъс от книгата
Глава 2
Марго и Кити спят на задната седалка. Кити е сложила глава в скута на Марго; Марго е облегнала глава назад и спи с отворена уста. Татко слуша националното радио с лека усмивка. Всички са толкова спокойни, а моето сърце бумти с милион удара в минута заради онова, което смятам да направя.
Ще го направя сега, тази вечер. Преди да се върнем на училище, преди колелцата да се завъртят, всичко пак да стане нормално и онова между нас с Питър да се превърне само в спомен. Като преспапиетата със снежинки - разклатиш ги и за миг всичко се завихря и блести, сякаш е магия, - но след това се уталожва и се връща на мястото си. Нещата винаги се връщат там, където са били. Аз не мога да го направя.

Изчаквам да стигнем на един светофар от квартала на Питър и моля татко да ме остави. Той сигурно чува напрежението в гласа ми, нуждата, защото не задава никакви въпроси, само казва: "Добре".
Когато спираме до къщата на Питър, вътре свети, а колата му е на алеята, както и микробусът на майка му. Слънцето вече залязва, но е още рано, защото е зима. От другата страна на улицата съседите на Питър още не са изключили коледните лампички. Днес вероятно е последният ден, в който всичко още изглежда новогодишно. Нова година, ново начало.
Усещам как вените на китките ми пулсират и съм много, много притеснена. Изтичвам от колата и звъня на вратата. Когато чувам стъпки вътре, махам на татко да тръгва и той излиза от алеята. Кити вече е будна, залепила е лице на стъклото и се усмихва широко. Вдига окуражително палци, а аз ѝ махам.

Питър отваря вратата. Сърцето ми подскача като мексиканско подскачащо бобче в гърдите ми. Той е с карирана риза, която не съм виждала. Сигурно е коледен подарък. Косата му е разрошена, сякаш е лежал. Не изглежда особено изненадан да ме види.
– Здрасти. - Оглежда полата ми, която се издува под зимното палто като бална рокля. – Защо си облечена така?
– Заради Нова година. - Май че трябваше да се прибера и да се преоблека. Поне щях да се чувствам по-удобно, докато стоя пред вратата на това момче с пословичната шапка в ръка. – Е, как изкара Коледа?
– Добре. - Той не бърза, минават цели четири секунди, преди да попита: – А ти?
– Чудесно. Имаме си кученце. Казва се Джейми Фокс-Пикъл. – Не виждам дори следа от усмивка. Питър е студен; не очаквах да бъде студен. Вероятно дори не студен, а просто безразличен. – Може ли да поговорим за секунда?
Той свива рамене, което прилича на "да", но не ме кани вътре. Внезапно стомахът ми се свива от страх, че там е Дженевив, но той бързо изчезва, защото си спомням, че ако тя беше вътре, той просто не би стоял тук с мен. Питър оставя вратата открехната, докато се обуе и облече, и излиза на верандата. Затваря вратата и сяда на стълбите. Аз сядам до него и приглаждам полата си.

– Е, какво има? - пита той, сякаш пилея ценното му време.
Това не е добре. Изобщо не го очаквах.
Но какво всъщност съм очаквала от Питър? Да му дам писмото, той да го прочете и после да ме обича? Да ме прегърне, да се целунем, но само да се целунем, съвсем невинно. После какво? Да се виждаме? Колко време ще мине, преди да му омръзна и Дженевив пак да започне да му липсва, защото той ще иска повече, отколкото съм готова да му дам? Такъв като него не би си останал у дома, за да гледа филми на дивана. Все пак говорим за Питър Кавински.
Тези размисли продължават толкова дълго, че той пак пита, този път не така студено:
– Какво има, Лара Джийн? - Поглежда ме, сякаш очаква нещо, и мен внезапно ме хваща страх да му го дам.
Свивам юмрук около писмото и го пъхам в джоба на палтото си. Ръцете ми замръзват. Нямам ръкавици, нито шапка. Вероятно просто трябва да се прибера.
– Дойдох само да ти кажа… да ти кажа, че съжалявам, че стана така. И... се надявам да си останем приятели. И честита Нова година.
Той присвива очи.
– И честита Нова година? Затова ли дойде? За "извинявай" и "честита Нова година"?
­– И че се надявам да останем приятели - добавям и прехапвам устна.
– И се надяваш да останем приятели - повтаря той и в гласа му се усеща сарказъм, който не разбирам и не харесвам.
– Точно това казах. - Понечвам да стана. Надявах се, че ще ме откара до дома, но сега не искам да го моля за това. Но пък е толкова студено. Може би ако му намекна... Да духна на ръцете си, например. – Е, аз ще си ходя.
– Чакай малко. Да се върнем на частта с извинението. За какво точно се извиняваш? Задето ме изрита от вас или защото си мислиш, че съм мръсник, който би казал на всички, че сме правили секс, въпреки че не сме правили?

В гърлото ми се оформя буца. Казано по този начин, наистина звучи ужасно.
– И за двете неща. Съжалявам и за двете неща.
Той накланя глава настрани и вдига вежди.
– И какво друго?
Аз се наежвам. Какво друго ли?
– Няма друго. Това е. – Слава богу, че не му дадох писмото, щом ще се държи така. Все пак не съм аз единствената, която трябва да се извинява.
– Хей, нали ти дойде, за да се извиниш и да поискаш да останем приятели. Не можеш да очакваш да приема насила твоето половинчато извинение.
– Е, все пак ти желая щастлива Нова година. – Сега аз съм саркастичната и определено е удовлетворяващо. – Желая ти хубав живот и така нататък, и така нататък.
– Хубаво. Чао.
Обръщам се. Тази сутрин имах такива надежди, звезди светеха в очите ми, когато си представях как ще мине всичко. Господи, Питър е такъв гадняр! Слава богу, че се отървах от него!
– Чакай малко.
Надеждата подскача в сърцето ми, както Джейми Фокс-Пикъл скача на леглото ми – бързо и неочаквано. Но аз се обръщам с изражение, което казва: „Какво искаш сега?“ и той не я вижда.
– Какво си натъпкала в джоба си?
Ръката ми полита към джоба.
– Това ли? О, нищо. Просто някаква реклама. Беше на земята до пощенската ви кутия. Не се тревожи, ще я изхвърля вместо теб.
– Дай ми я, аз ще я изхвърля - казва той и протяга ръка.
– Не, казах, че аз ще я изхвърля. - Посягам да натъпча писмото по-дълбоко в джоба си и Питър се опитва да го измъкне от ръката ми. Аз се извъртам от него и стискам здраво. Той свива рамене и се отпуска с лека въздишка, а после се хвърля напред и го изтръгва от мен.
– Върни ми го, Питър! - пъшкам аз.

Той казва развеселен:
– Кражбата на поща е федерално престъпление. - После поглежда плика. – За мен е. От теб. – Правя отчаян опит да докопам писмото като го хвана неподготвен. Сборичкваме се; аз стискам ъгълчето на плика, но той не пуска и вика: – Престани, ще го скъсаш!
Опитвам се да го стисна по-силно, но е твърде късно. Питър го измъква.
Вдига плика над главата си, разкъсва го и започва да чете. Истинско мъчение е да стоя пред него и да чакам – какво, не знам. Още унижения? Може би просто трябва да си тръгна. Той чете ужасно бавно.
Когато най-сетне приключва, ме пита:
– Защо не искаше да ми го дадеш? Защо искаше да си тръгнеш?
– Защото… не знам, ти не се зарадва да ме видиш... - Гласът ми затихва вяло.
– Това се нарича да се правиш на недостъпен! Чаках да ми се обадиш, глупаче. Минаха шест дни.
Дъхът ми секва.
– О...
– О я! - Той ме хваща за реверите на палтото и ме придърпва към себе си, съвсем близо, като за целувка. Виждам облачетата от дъха му. Мога да преброя миглите му, ако искам. Той казва много тихо: – Е, значи...още ме харесваш?
– Да – прошепвам. – В известен смисъл. - Сърцето ми пак се забързва. Завива ми се свят. Това сън ли е? Ако е, нека никога не се събуждам.
Питър ме поглежда, сякаш иска да каже: "Стига де, знаеш, че ме харесваш". Така е, така е.
Книги от Джени Хан
До всички момчета, които съм обичала
Джени Хан
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.90 лв.
P.S. Все още те обичам
Джени Хан
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.90 лв.
Любовта е работа за двама и никога не е лесна. Но може би и това е част от нейната магия, която я прави толкова вълнуваща! Един пример - когато във връзката на двама влюбени - Лара Жан и Питър, са намесени Джон и Женевиев, се получава хаос и истинска буря от емоции. Те са в основата на втората очарователна, романтична история на американската писателка Джени Хан, наречена "P.S. Все още те обичам".

С романа "До всички момчета, които съм обичала" читателите за първи път се срещнаха с 16-годишната героиня Лара Жан. След това много от тях, от различни страни по света, поискаха да го направят отново. Докато в момента тече заснемането на филм романа (с участието на американската звезда от азиатски произход Лана Кондор), от 21 ноември издателство "Ибис" представя на феновете и неговото продължение. "P.S. Все още те обичам" е още един разказ за първата любов, отново погледната през очите на незабравимата Лара. Объркана в своите чувства, тя ще накара и феновете на Джени Хан да се запитат - може ли едно момиче да се влюби в две момчета едновременно?

За Джени Хан
Джени Хан написва първата си книга докато още е в колежа. Следващият ѝ проект е романтична трилогия, книгите от която бързо се нареждат между бестселърите на "Ню Йорк Таймс". Романът "До всички момчета, които съм обичала" е издаден за първи път през 2014 г. и е предложен за филмова адаптация още в седмиците след дебюта му. Продължението му "P.S. Все още те обичам" печели наградата за 2015–2016 г. в категорията за младежка азиатско-тихоокеанска американска литература, както и други престижни награди за младежка литература.
Анотация на книгата
Очарователна и затрогваща история за порастването, влюбването и любовната мъка.

Лара Джийн не очаква да се влюби наистина в Питър. Те само се преструват, за да ревнува бившата му приятелка. Но после, съвсем неочаквано, на една училищна ски ваканция, те се целуват. Да бъдат заснети как се целуват в басейна, е доста неприятно. Това, че клипчето е видяно от всички в училище, е катастрофа. Но когато Джон Амброуз Макларън се обажда на Лара Джийн, за да ѝ каже, че е получил любовното ѝ писмо, настъпва истински хаос.
"Има едно нещо, наистина много важно, в което искам да се уверя.
– Питър? - казвам аз.
– Да?
– Не искам някога да си разбием сърцата.
Той се смее нехайно и обхваща лицето ми с длани.
– Да не възнамеряваш да ми разбиеш сърцето, Лара Джийн?

Нов договор между Питър и Лара Джийн"
  • Питър няма да закъснява повече от пет минути;
  • Питър не е длъжен да се обажда на Лара Джийн преди лягане, но може да го прави, ако поиска;
  • Лара Джийн ще ходи на купони само ако има желание за това;
  • Лара Джийн и Питър винаги ще си казват истината;
  • Лара Джийн и Питър няма да си разбият сърцата."
Откъс от книгата
Глава 2
Марго и Кити спят на задната седалка. Кити е сложила глава в скута на Марго; Марго е облегнала глава назад и спи с отворена уста. Татко слуша националното радио с лека усмивка. Всички са толкова спокойни, а моето сърце бумти с милион удара в минута заради онова, което смятам да направя.
Ще го направя сега, тази вечер. Преди да се върнем на училище, преди колелцата да се завъртят, всичко пак да стане нормално и онова между нас с Питър да се превърне само в спомен. Като преспапиетата със снежинки - разклатиш ги и за миг всичко се завихря и блести, сякаш е магия, - но след това се уталожва и се връща на мястото си. Нещата винаги се връщат там, където са били. Аз не мога да го направя.

Изчаквам да стигнем на един светофар от квартала на Питър и моля татко да ме остави. Той сигурно чува напрежението в гласа ми, нуждата, защото не задава никакви въпроси, само казва: "Добре".
Когато спираме до къщата на Питър, вътре свети, а колата му е на алеята, както и микробусът на майка му. Слънцето вече залязва, но е още рано, защото е зима. От другата страна на улицата съседите на Питър още не са изключили коледните лампички. Днес вероятно е последният ден, в който всичко още изглежда новогодишно. Нова година, ново начало.
Усещам как вените на китките ми пулсират и съм много, много притеснена. Изтичвам от колата и звъня на вратата. Когато чувам стъпки вътре, махам на татко да тръгва и той излиза от алеята. Кити вече е будна, залепила е лице на стъклото и се усмихва широко. Вдига окуражително палци, а аз ѝ махам.

Питър отваря вратата. Сърцето ми подскача като мексиканско подскачащо бобче в гърдите ми. Той е с карирана риза, която не съм виждала. Сигурно е коледен подарък. Косата му е разрошена, сякаш е лежал. Не изглежда особено изненадан да ме види.
– Здрасти. - Оглежда полата ми, която се издува под зимното палто като бална рокля. – Защо си облечена така?
– Заради Нова година. - Май че трябваше да се прибера и да се преоблека. Поне щях да се чувствам по-удобно, докато стоя пред вратата на това момче с пословичната шапка в ръка. – Е, как изкара Коледа?
– Добре. - Той не бърза, минават цели четири секунди, преди да попита: – А ти?
– Чудесно. Имаме си кученце. Казва се Джейми Фокс-Пикъл. – Не виждам дори следа от усмивка. Питър е студен; не очаквах да бъде студен. Вероятно дори не студен, а просто безразличен. – Може ли да поговорим за секунда?
Той свива рамене, което прилича на "да", но не ме кани вътре. Внезапно стомахът ми се свива от страх, че там е Дженевив, но той бързо изчезва, защото си спомням, че ако тя беше вътре, той просто не би стоял тук с мен. Питър оставя вратата открехната, докато се обуе и облече, и излиза на верандата. Затваря вратата и сяда на стълбите. Аз сядам до него и приглаждам полата си.

– Е, какво има? - пита той, сякаш пилея ценното му време.
Това не е добре. Изобщо не го очаквах.
Но какво всъщност съм очаквала от Питър? Да му дам писмото, той да го прочете и после да ме обича? Да ме прегърне, да се целунем, но само да се целунем, съвсем невинно. После какво? Да се виждаме? Колко време ще мине, преди да му омръзна и Дженевив пак да започне да му липсва, защото той ще иска повече, отколкото съм готова да му дам? Такъв като него не би си останал у дома, за да гледа филми на дивана. Все пак говорим за Питър Кавински.
Тези размисли продължават толкова дълго, че той пак пита, този път не така студено:
– Какво има, Лара Джийн? - Поглежда ме, сякаш очаква нещо, и мен внезапно ме хваща страх да му го дам.
Свивам юмрук около писмото и го пъхам в джоба на палтото си. Ръцете ми замръзват. Нямам ръкавици, нито шапка. Вероятно просто трябва да се прибера.
– Дойдох само да ти кажа… да ти кажа, че съжалявам, че стана така. И... се надявам да си останем приятели. И честита Нова година.
Той присвива очи.
– И честита Нова година? Затова ли дойде? За "извинявай" и "честита Нова година"?
­– И че се надявам да останем приятели - добавям и прехапвам устна.
– И се надяваш да останем приятели - повтаря той и в гласа му се усеща сарказъм, който не разбирам и не харесвам.
– Точно това казах. - Понечвам да стана. Надявах се, че ще ме откара до дома, но сега не искам да го моля за това. Но пък е толкова студено. Може би ако му намекна... Да духна на ръцете си, например. – Е, аз ще си ходя.
– Чакай малко. Да се върнем на частта с извинението. За какво точно се извиняваш? Задето ме изрита от вас или защото си мислиш, че съм мръсник, който би казал на всички, че сме правили секс, въпреки че не сме правили?

В гърлото ми се оформя буца. Казано по този начин, наистина звучи ужасно.
– И за двете неща. Съжалявам и за двете неща.
Той накланя глава настрани и вдига вежди.
– И какво друго?
Аз се наежвам. Какво друго ли?
– Няма друго. Това е. – Слава богу, че не му дадох писмото, щом ще се държи така. Все пак не съм аз единствената, която трябва да се извинява.
– Хей, нали ти дойде, за да се извиниш и да поискаш да останем приятели. Не можеш да очакваш да приема насила твоето половинчато извинение.
– Е, все пак ти желая щастлива Нова година. – Сега аз съм саркастичната и определено е удовлетворяващо. – Желая ти хубав живот и така нататък, и така нататък.
– Хубаво. Чао.
Обръщам се. Тази сутрин имах такива надежди, звезди светеха в очите ми, когато си представях как ще мине всичко. Господи, Питър е такъв гадняр! Слава богу, че се отървах от него!
– Чакай малко.
Надеждата подскача в сърцето ми, както Джейми Фокс-Пикъл скача на леглото ми – бързо и неочаквано. Но аз се обръщам с изражение, което казва: „Какво искаш сега?“ и той не я вижда.
– Какво си натъпкала в джоба си?
Ръката ми полита към джоба.
– Това ли? О, нищо. Просто някаква реклама. Беше на земята до пощенската ви кутия. Не се тревожи, ще я изхвърля вместо теб.
– Дай ми я, аз ще я изхвърля - казва той и протяга ръка.
– Не, казах, че аз ще я изхвърля. - Посягам да натъпча писмото по-дълбоко в джоба си и Питър се опитва да го измъкне от ръката ми. Аз се извъртам от него и стискам здраво. Той свива рамене и се отпуска с лека въздишка, а после се хвърля напред и го изтръгва от мен.
– Върни ми го, Питър! - пъшкам аз.

Той казва развеселен:
– Кражбата на поща е федерално престъпление. - После поглежда плика. – За мен е. От теб. – Правя отчаян опит да докопам писмото като го хвана неподготвен. Сборичкваме се; аз стискам ъгълчето на плика, но той не пуска и вика: – Престани, ще го скъсаш!
Опитвам се да го стисна по-силно, но е твърде късно. Питър го измъква.
Вдига плика над главата си, разкъсва го и започва да чете. Истинско мъчение е да стоя пред него и да чакам – какво, не знам. Още унижения? Може би просто трябва да си тръгна. Той чете ужасно бавно.
Когато най-сетне приключва, ме пита:
– Защо не искаше да ми го дадеш? Защо искаше да си тръгнеш?
– Защото… не знам, ти не се зарадва да ме видиш... - Гласът ми затихва вяло.
– Това се нарича да се правиш на недостъпен! Чаках да ми се обадиш, глупаче. Минаха шест дни.
Дъхът ми секва.
– О...
– О я! - Той ме хваща за реверите на палтото и ме придърпва към себе си, съвсем близо, като за целувка. Виждам облачетата от дъха му. Мога да преброя миглите му, ако искам. Той казва много тихо: – Е, значи...още ме харесваш?
– Да – прошепвам. – В известен смисъл. - Сърцето ми пак се забързва. Завива ми се свят. Това сън ли е? Ако е, нека никога не се събуждам.
Питър ме поглежда, сякаш иска да каже: "Стига де, знаеш, че ме харесваш". Така е, така е.
Книги от Джени Хан
До всички момчета, които съм обичала -

До всички момчета, които съм обичала


Джени Хан

Ибис
Цена:  12.90 лв.
Възможна е експресна доставка само за 6 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 18:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Бестселър на "Ню Йорк Таймс". Когато любовни писма, които трябва да останат в тайна, бъдат изпратени, катастрофата е неизбежна! ... Шестнайсетгодишната Лара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка ѝ. Но това не са писма, които някой е писал на нея, а такива, които тя е писала. По едно за всяко момче, което някога е обичала - общо пет. Когато ги пише, тя излива сърцето и душата си и казва всичко, което никога не би се осмелила да изрече в реалния живот, защото писмата ѝ са предназначени единствено за нея. И така до деня, в който неясно как, тайните ѝ любовни писма биват ...
P.S. Все още те обичам -

P.S. Все още те обичам


Джени Хан

Ибис
Цена:  12.90 лв.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Бестселър на "Ню Йорк Таймс". Книгата е продължение на "До всички момчета, които съм обичала". ... Очарователна и затрогваща история за порастването, влюбването и любовната мъка. Лара Джийн не очаква да се влюби наистина в Питър. Те само се преструват, за да ревнува бившата му приятелка. Но после, съвсем неочаквано, на една училищна ски ваканция, те се целуват. Да бъдат заснети как се целуват в басейна, е доста неприятно. Това, че клипчето е видяно от всички в училище, е катастрофа. Но когато Джон Амброуз Макларън се обажда на Лара Джийн, за да ѝ каже, че е получил любовното ѝ писмо, ...
"P.S. Все още те обичам" е новият бестселър на Джени Хан Продукти 1-2 от общо 2
Търсене
Книги
Ваучери за подарък от store.bg
Намаление на хиляди книги
Boxnow