Тайни. Всеки има поне по една, за която не е казал на никой и която е трудно да признае дори пред себе си. Понякога, когато се събираме с други хора, запазваме тези тайни и ги крием дълбоко в себе си. А друг път, когато се изповядаме пред някой, те излизат наяве. Но не можете да си представите какво разстояние може да създаде една истина между двама души.
Изповядването обаче не е наистина изповядване, ако някой не го е чул или прочел. То е просто несподелена тайна. В новата книга от
Колийн Хувър обаче ще се срещнете с много тайни. Но дали всички те ще са споделени или не - отговорът се крие между страниците на романа "
Споделени тайни". Той излезе на българския книжен пазар в началото на декември и се разпространява благодарение на издателство "
Ибис", а по-рано тази година стартира и сериал, базиран на тази невероятна история.
Има хора, които срещаш за първи път и след това ги опознаваш. Има и хора, които срещаш за първи път, но вече ги познаваш.
Обърн Рийд е твърдо решена да възстанови разрушения си живот и да преодолее болката от миналото. В търсене на работа тя попада на художествено ателие, чиито предни прозорци са облепени с малки листчета, съдържащи най-съкровените, споделени тайни и признания на случайни хора. Обърн е разтърсена от анонимните бележки, тъй като и тя крие тайна от своето минало, която никой не бива да научава - най-вече Оуен Джентри, младият художник със зелени очи, който черпи вдъхновение за картините си от историите на другите хора и превръща най-мрачните тайни в най-чисто изкуство.
Неочаквано и за самата нея, Обърн е дълбоко привлечена от загадъчния художник, който също е силно привлечен от нея и буквално я умолява да работи за него. Двамата поемат на едно пътуване, което никой от тях не е очаквал. А тайните, които толкова дълго са таили в душите си, ще изплуват и ще променят живота им завинаги...
"Колийн Хувър определено ще ви накара да се влюбите в главните герои и техните преживявания, да изпитате цяла гама от човешки емоции. Точно това харесвам у Колийн Хувър - тя те прави съпричастен с героите ѝ. Това е книга, за която ще мислите дори седмица след като сте я прочели, а може би няма да можете да започнете следваща книга, тъй като отново и отново ще препрочитате любимите си откъси. Определено заслужава 5 от 5 звезди!"
The Guardian
Откъс от книгата
"Отраснала съм в Портланд, щата Орегон, и предполагах, че там ще прекарам остатъка от живота си. Посетих Тексас веднъж, когато бях на петнайсет и макар че онова пътуване не беше приятно, не съжалявам за нито една секунда от него. За разлика от сега, когато съм готова на всичко, за да се върна обратно в Портланд.
Надявам слънчевите очила и се отправям към апартамента си. Да живееш в центъра на Далас съвсем не е като да живееш в центъра на Портланд. Поне в Портланд мога да стигна пеша почти до всяка част на града. Далас е голям град и се простира на обширна площ. Споменах ли горещината?
Тук е направо жежко. Наложи се да продам колата си, за да си позволя да се преместя тук, така че сега мога да избирам между придвижването с обществения транспорт и собствените си крака, имайки предвид факта, че се налага да пестя всяка стотинка, за да си позволя адвоката, с когото току-що се срещнах.
Не мога да повярвам, че се стигна до тук. Още дори не съм създала своя клиентела в салона, където работя, така че определено ще се наложи да си потърся втора работа. Само дето нямам представа кога ще намеря време за нея, благодарение на променливия график, определен от Лидия. Като споменавам Лидия...
Набирам номера ѝ и чакам да вдигне слушалката. След като се включва гласова поща, се замислям дали да оставя съобщение, или да просто да ѝ позвъня по-късно довечера. И
без това съм сигурна, че тя просто изтрива съобщенията си, натискам бутона за край на разговора и пускам телефона в чантата си. Усещам как червенината плъпва по шията
и страните ми, последвана от познатото парене в очите. За тринайсети път се прибирам у дома в новото си положение, в един град, обитаван от чужди за мен хора, но съм решена, че за пръв път няма да заплача, докато приближавам към входната си врата. Съседите ми навярно вече ме мислят за
откачена.
Просто пътят от работата ми до вкъщи е доста дълъг, дългото ходене пеша ме навежда на размисли за живота ми, а моят живот ме кара да плача.
Спирам и се поглеждам в стъклото на прозореца на една от сградите, за да проверя дали спиралата ми се е размазала. Взирам се в отражението си и никак не ми харесва това, което виждам.
Момиче, което ненавижда всеки избор, който е направило в своя живот.
Момиче, което мрази кариерата си.
Момиче, което тъгува по Портланд.
Момиче, което отчаяно има нужда от втора работа, а сега момиче, четящо табелка с надпис НУЖДАЯ СЕ ОТ ПОМОЩ,
която току-що е забелязало върху стъклото.
Търси се помощ.
Почукай, ако си кандидат.Отстъпвам назад и оглеждам сградата, пред която стоя. Минавала съм покрай нея всяка сутрин на път за работа и никога досега не съм я забелязвала. Вероятно защото прекарвам сутрините, разговаряйки по телефона, а следобед очите ми толкова са замъглени от сълзите, че не виждам нищо наоколо.
СПОДЕЛИ ТАЙНИТЕ СИТова е всичко, което гласи надписът над входа."
Из книгата 
