store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    "Рейн-сан: Сеч" е новият завладяващ трилър от Бари Айслър
Търсене
Книги

"Рейн-сан: Сеч" е новият завладяващ трилър от Бари Айслър

Поредицата на американския писател Бари Айслър с героя Джон Рейн му е извоювала място сред авторите, които доминират в света на трилъра. С дузина заглавия, той развива забележителен герой със смъртоносен набор от умения. Поредицата е преведена на почти 20 езика. Джон Рейн просто няма как да остави читателите отегчени!

По първата книга вече има и филмова версия (с участието на Шийна Кипей и Гари Олдман). А новината за всички фенове е, че от 15 януари издателство "Бард" разпространява най-новата книга от поредицата. "Рейн Сан: Сеч" излиза като част от известната серия "Кралете на трилъра" на издателството.

В новата книга, "изгнаник, наемник без семейство, без връзки и без приятели извън страната", Джон Рейн с нежелание се завръща от Филипините, към старите си контакти в Токио. И научава, че кървавият бизнес сега се ръководи от нова фигура - безмилостен чужденец, наполовина японец, наполовина руснак на име Виктор. Сам смъртоносен убиец, Рейн решава да се прекрати "монопола" и да разреши проблема.

Но нещата не се развиват според плана му. Настъпва моментът, в който Джон Рейн се изправя лице в лице срещу Виктор - и един опасен ултиматум. Рейн трябва да избира между две възможности - да свърши по ужасен начин в ръцете на боса и неговите убийци, или да се спаси, като изпълни една кървава поръчка - премахване на високопоставен политик. Рейн избира второто.

Виктор е смущаващо присъствие от самото начало. Чувството непрекъснато се засилва, докато Ейслър разкрива историята и истината зад неговите мотиви. Защо Виктор иска политикът да умре и какви отношения ще се заформят между Джон Рейн и Мария, италианската съпруга на жертвата - отговорите на всички въпроси се заплитат в сложна и спираща дъха екшън история.
За Бари Айслър
Интересни факти - освен нашумял автор, в продължение на три години, Бари Айслър заема тайна длъжност по операции на ЦРУ. Има черен пояс по джудо. Като писател, Бари Айслър е носител на престижни награди за литература и често присъствие в класациите за бестселъри. В творческата му биография се вписва и още една поредица от романи, в която главен герой е тайният агент Бен Тревън. Освен трилъри, пише също и статии и публикации, посветени на теми като гражданските права и върховенството на закона. Писателят живее в района на залива на Сан Франциско.
Анотация на книгата
Когато се завръща в Токио през 1982-ра след десетгодишно наемничество във Филипините, младият Джон Рейн научава, че поръчковите убийства са под контрола на Виктор, наполовина руснак, наполовина японец - социопат, който безпощадно е ликвидирал всичките си потенциални конкуренти. Виктор поставя Рейн пред избор: да убие високопоставен политик или самият той да бъде застигнат от ужасна смърт. Но най-добрият път към политика минава през неговата прекрасна италианска съпруга Мария; път, който изправя Рейн не само срещу Виктор, но и срещу тъмните сили, стоящи зад възхода на руснака - и срещу копнежите на собственото му изпълнено с противоречиви чувства сърце.

Това е битка между титуляр и новак, между майстор и чирак, игра с нулева сума, която може да свърши единствено със смъртта на единия и утвърждаването на другия като най-велик убиец в света.
"Бари Айслър е най-добрият съвременен автор на трилър серии. Той много бързо влезе в личната ми десетка на най-добрите американски автори на мистъри и трилъри, наред с Майкъл Конъли, Лий Чайлд, Уолтър Мозли и Харлан Коубън."
Дедли Плежърс
Откъс от книгата
Онзи, който е казал "Не можеш да се завърнеш у дома", сам не е съзнавал колко е прав. Той поне е имал дом, в който не е можел да се завърне. Аз нямах нищо друго освен Токио. И колкото и години да живеех там, този копелдашки град никога нямаше да ми стане дом. По-скоро завинаги щеше да си остане несподелената ми любов.

Тъй че, когато през есента на 1982 година пак се озовах там, причината сигурно не беше толкова носталгия, колкото копнеж. Или нещо още по-дълбоко и упорито. Защо сьомгите плуват срещу течението до мястото, където са се излюпили? Всички животни са програмирани. Онова, по което хората се различават от тях, е потребността им да осмислят действията си, вместо просто да ги приемат.

Естествено, по онова време всички тези неща изоб­що не ми бяха ясни. Казвах си, че животът ми на Филипините е станал скучен, а работата ми в полза на въстанието на Минданао – прекалено опасна. Че е добре да сменя мястото. Въпросът беше къде да отида. И за прогонения наемник без семейство, връзки и приятели извън родната му страна този въпрос имаше само един отговор.

А може и просто да беше съдба. Поне така ми се струваше онази сутрин, докато крачех по чакълените алеи в токийския парк "Хамарикю" и чаках човека, с когото имах среща, Миямото, посредник от Либералдемократическата партия (ЛДП), на когото някога бях помогнал и който на свой ред можеше да ми върне услугата. Времето определено навяваше оптимизъм – тъмносиньо небе, сух и прохладен ветрец, слънце, възпламеняващо листата на дърветата гинко и кленовете в огненочервено, жълто и оранжево. Наоколо звучеше градският саундтрак, познат като любим албум, слушан отново след дълга пауза – жуженето на цикадите хигураши из дърветата, тътенът на автомобилния трафик по задръстените улици около парка, далечната свирка на приближаващия се влак по линията "Яманоте". Беше ми приятно, че пак съм тук. Изпълваше ме спокойствие.

Да, знам. Бях глупав. Но не забравяйте, че по онова време едва бях навършил трийсет. Окървавен, ала не и закоравял. Все още не исках да приема много неща в неизменността на пътя, по който бях поел десет години по-рано, тръгвайки на война с якудза и ЦРУ и после „умирайки“, за да защитя абсолютно невинната си любима. Сега тя живееше в Америка, което означаваше, че в Токио съм в безопасност.

Знам. И това беше глупаво. Но като се замисля, явно съм се учел от грешките си. А нима има по-добра, по-търпелива и целенасочена учителка от съдбата?

В продължение на около час се разхождах и снимах с фотоапарат "Кодак Инстаматик", за да се слея с туристите и жителите на Токио в парка - един от уроците, които бях научил от покойния Шон Макгроу, агент от ЦРУ, който ме ръководеше по едно време. Миямото не представляваше опасност за мен. Преди десет години той беше поел огромен риск, като ме предупреди, че шефовете му искат да ме ликвидират. Нямаше скоро да го забравя, нито щях да престана да търся начини да му се отплатя.

Наближаваше обяд, когато го видях да влиза в парка през портала откъм моста "Отемон". Косата му беше пооредяла и посивяла и ми се стори по-пълен, отколкото си го спомнях. Но щях да го позная и само по широката дванайсетина сантиметра вратовръзка на цветя, нелепа като кикот на погребение в консервативно облеченото Токио.

Изчаках да се приближи съвсем и едва тогава излязох иззад група пенсионери, които се любуваха на листата. Да се крия в градска среда още не ми беше станало втора природа и продължавах да се упражнявам.

Когато ме забеляза, на лицето му грейна широка усмивка и се поклони излишно ниско. Бих му отговорил по същия начин, но знаех, че тогава ще се почувства длъжен да направи още по-нисък поклон, за да изрази признателността и уважението си. Затова останах наведен под обичайния ъгъл, докато Миямото не се изправи.

– Рейн-сан - все още сияейки, ме поздрави той. – Хисашибури десу не. – "Мина много време."
– Со десу не - усмихнах се и аз. "Наистина."

– Изключително се радвам да те видя - продължи с официалностите Миямото. – И изобщо не си се променил. Освен загара - приличаш на сърфист! Допадна ли ти климатът на Филипините?
– Не мога да се оплача. И ти изглеждаш все същият. Наред ли е всичко на работа?
Той се засмя.
– Изглеждам по-стар, по-плешив и по-дебел. Но да, всичко на работа е наред. Благодарение на теб.

Имаше предвид контакт, за който бях съдействал - с наемен убиец, който беше очистил един прекалено алчен функционер от ЛДП. И двамата знаехме, че наемникът всъщност съм аз, но продължавахме да поддържаме учтивата версия, че става въпрос за някакво загадъчно трето лице.

– Много си любезен, както винаги - отвърнах аз. – Ще ми се да можех да направя повече. И въпреки това ти ми се отплати предостатъчно, като ме свърза с ония хора във Филипините.
Миямото, бивш офицер от японската императорска армия във Филипините, беше запазил връзките си след войната и така се стигна до моето участие във въстанието на Минданао. Работата ми в полза на въстаниците се оказа удовлетворяваща и сравнително изгодна – използвах онова, на което ме бяха на­учи­ли в американските спецчасти и което бях научил от собствения си опит с Виетконг.

Той леко се поклони.
– Много се радвам, че скромната ми услуга ти е била полезна. Е, какво те води пак тук? На Филипините няма ли джудо?

Засмях се. Когато предишния път живях в Токио, направо се бях побъркал по тренировките в института "Кодокан" - родното място на джудото.

– Не можах да намеря доджо - отговорих аз. – Но ако остана в Токио, със сигурност пак ще почна да тренирам.
– Значи не си дошъл просто на почивка, така ли?
– Ами надявах се двамата с теб да обсъдим този въпрос.
– За мен ще е огромно удоволствие. Може би на чаша чай?

Наблизо се намираше чайната "Накаджима", прочута от близо три века със силния си чай мача и гледката към парка около езерото, в което беше постро­ена. Тъкмо там преди десет години с Миямото бяхме провели един съдбовен разговор и аз бях взел едно още по-съдбовно решение. Ако бях по-суеверен или може би по-умен, сигурно този път щях да предложа друго място. Само че десет минути по-късно двамата вече седяхме на рогозките татами, пиехме на малки глътки силен зелен чай и безмълвно съзерцавахме красотата на езерото и парка.

Мълчанието наруши Миямото.
– Твоето внимание към дребните неща ме изумява. С възрастта аз все повече не ги забелязвам. Много мило, че така любезно ми ги припомняш.
"Вниманието", за което говореше той, на японски се нарича нен - признание за значението на дребните неща. Нещата, за които си струва да се живее. И които в моята работа ти помагат да оцелееш.

Усмихнах се. Едно време смятах неговата скромност за напълно непресторена. Сега съзнавах, че макар пак да е искрен, той я използва и за да внушава мисли, чието по-откровено изразяване може да предизвика обида и съответно да доведе до неразбиране.

– Всъщност от твоя страна беше много любезно, че навремето ме научи да обръщам внимание на дребните неща - отговорих аз, като предпазливо оставих чаената си чаша. – И че продължаваш да ме учиш и сега.

Миямото наведе глава, преструвайки се на засрамен.
– Ако имах на какво да уча някого, нямаше да намеря по-добър ученик.
Отново се усмихнах. Струваше ми се, че Миямото може да предаде много, ала са малцина ония, на които може да го предаде. Нечия загуба беше печалба за мен.

Известно време пихме чай и водихме учтив разговор за необичайно хубавото време. Забелязах, че платът и кройката на сивия му костюм са доста по-качествени от измачканата чиновническа униформа, която си спомнях. Явно се беше издигнал и нямаше намерение да го крие; оставям настрана вкуса му за вратовръзки. Браво на него. Браво и на мен – при предишната ни среща нямаше да обърна внимание на историята, която могат да разкажат нечии дрехи. Нен се отнася за страшно много неща.

После разговорът се насочи към политика. Миямото ми разказа, че било решено следващият министър-председател да е Ясухиро Накасоне, отчасти защото искал да задълбочи военния съюз между Япония и Америка на президента Рейгън. Това щяло да донесе много пари, каза той, които ЛДП изцяло щяла да контролира.

– Значи цялата партия стои зад Накасоне, а? - попитах аз.
– Не всички фракции, не. Всъщност Накасоне среща сериозна опозиция.
– Тогава откъде знаеш, че ще спечели?

Миямото се усмихна - топла усмивка с едва забележим намек за дружелюбно търпение към наивността на по-младия му приятел.

– Понеже парите въртят света – отвърна той.
– А не любовта, така ли?
Стори ми се, че зървам тъга в очите му. После тъгата изчезна.
– И двете са могъщи сили. Но ако се стигне до сблъсък, парите винаги печелят.
– Винаги ли?

Миямото сви рамене.
– Може да има непредвидени обстоятелства. Често се стига до временни поражения. Обаче накрая, да. Парите винаги печелят.
Бях впечатлен от неговите познания и увереността му, макар и не от цинизма му. Той вече не беше ничий слуга. Беше вътрешен човек. Добре че се бях отнесъл с уважение към него навремето, когато нямах очевидна причина за това. Добре и че той бе от хората, които помнят такова нещо с благодарност, а не с озлобление.
Книги от Бари Айслър
Рейн-сан: Сеч - Бари Айслър -

Рейн-сан: Сеч



Бард
Цена:  17.99 лв.
Айслър е на върха на своята игра! Книгата е част от поредицата "Кралете на трилъра" на ИК "Бард". ... Когато се завръща в Токио през 1982-ра след десетгодишно наемничество във Филипините, младият Джон Рейн научава, че поръчковите убийства са под контрола на Виктор, наполовина руснак, наполовина японец - социопат, който безпощадно е ликвидирал всичките си потенциални конкуренти. Виктор поставя Рейн пред избор: да убие високопоставен политик или самият той да бъде застигнат от ужасна смърт. Но най-добрият път към политика минава през неговата прекрасна италианска съпруга Мария; път, който изправя Рейн ...
Парола за достъп - Бари Айслър -

Парола за достъп



Бард
Цена:  19.99 лв.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Бари Айслър е автор на знаменитата поредица "Рейн-Сан". Книгата е част от поредицата "Кралете на трилъра" на издателство "Бард". ... Директорът на АНС Тиодор Андърс има една проста цел: да събира всеки телефонен разговор, всеки имейл, всеки удар с клавиш в интернет. Защото знае, че безграничното наблюдение е единственият начин да защити сигурността на Америка. Ивлин Галахър нехае за всичко това. Тя просто си върши работата - управлява мрежа от камери и програма за разпознаване на лица на АНС, - за да може да плаща частното училище на глухия си син Даш. Но когато Ивлин открива ...
Рейн-сан: Гробище за спомени - Бари Айслър -

Рейн-сан: Гробище за спомени



Бард
Цена:  15.99 лв.
Забележителната история за създаването на един легендарен убиец. Запознайте се с младия Джон Рейн! ... Как да станеш легендарен наемен убиец? За Джон Рейн това са уроците, които научава в Токио през 1972-ра. Веднага след завръщането си от бойните полета в Югоизточна Азия Рейн започва работа като куриер и пренася пари за корумпирани членове на японското правителство. Но когато с една от доставките става фал, той се озовава под прицела на най-могъщия клан на японската мафия. За да се спаси, Рейн сключва отчаяна сделка. Докато си играе на котка и мишка с якудза и мъчително усвоява новата си роля на наемен убиец, Рейн се ...
Рейн-сан: Заложник на съдбата - Бари Айслър -

Рейн-сан: Заложник на съдбата



Бард
Цена:  14.99 лв.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Джон Рейн се завръща! Защо Рейн не може да откаже... ... Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън, го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка. От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък ...
"Рейн-сан: Сеч" е новият завладяващ трилър от Бари Айслър Продукти 1-4 от общо 4
Поредицата на американския писател Бари Айслър с героя Джон Рейн му е извоювала място сред авторите, които доминират в света на трилъра. С дузина заглавия, той развива забележителен герой със смъртоносен набор от умения. Поредицата е преведена на почти 20 езика. Джон Рейн просто няма как да остави читателите отегчени!

По първата книга вече има и филмова версия (с участието на Шийна Кипей и Гари Олдман). А новината за всички фенове е, че от 15 януари издателство "Бард" разпространява най-новата книга от поредицата. "Рейн Сан: Сеч" излиза като част от известната серия "Кралете на трилъра" на издателството.

В новата книга, "изгнаник, наемник без семейство, без връзки и без приятели извън страната", Джон Рейн с нежелание се завръща от Филипините, към старите си контакти в Токио. И научава, че кървавият бизнес сега се ръководи от нова фигура - безмилостен чужденец, наполовина японец, наполовина руснак на име Виктор. Сам смъртоносен убиец, Рейн решава да се прекрати "монопола" и да разреши проблема.

Но нещата не се развиват според плана му. Настъпва моментът, в който Джон Рейн се изправя лице в лице срещу Виктор - и един опасен ултиматум. Рейн трябва да избира между две възможности - да свърши по ужасен начин в ръцете на боса и неговите убийци, или да се спаси, като изпълни една кървава поръчка - премахване на високопоставен политик. Рейн избира второто.

Виктор е смущаващо присъствие от самото начало. Чувството непрекъснато се засилва, докато Ейслър разкрива историята и истината зад неговите мотиви. Защо Виктор иска политикът да умре и какви отношения ще се заформят между Джон Рейн и Мария, италианската съпруга на жертвата - отговорите на всички въпроси се заплитат в сложна и спираща дъха екшън история.
За Бари Айслър
Интересни факти - освен нашумял автор, в продължение на три години, Бари Айслър заема тайна длъжност по операции на ЦРУ. Има черен пояс по джудо. Като писател, Бари Айслър е носител на престижни награди за литература и често присъствие в класациите за бестселъри. В творческата му биография се вписва и още една поредица от романи, в която главен герой е тайният агент Бен Тревън. Освен трилъри, пише също и статии и публикации, посветени на теми като гражданските права и върховенството на закона. Писателят живее в района на залива на Сан Франциско.
Анотация на книгата
Когато се завръща в Токио през 1982-ра след десетгодишно наемничество във Филипините, младият Джон Рейн научава, че поръчковите убийства са под контрола на Виктор, наполовина руснак, наполовина японец - социопат, който безпощадно е ликвидирал всичките си потенциални конкуренти. Виктор поставя Рейн пред избор: да убие високопоставен политик или самият той да бъде застигнат от ужасна смърт. Но най-добрият път към политика минава през неговата прекрасна италианска съпруга Мария; път, който изправя Рейн не само срещу Виктор, но и срещу тъмните сили, стоящи зад възхода на руснака - и срещу копнежите на собственото му изпълнено с противоречиви чувства сърце.

Това е битка между титуляр и новак, между майстор и чирак, игра с нулева сума, която може да свърши единствено със смъртта на единия и утвърждаването на другия като най-велик убиец в света.
"Бари Айслър е най-добрият съвременен автор на трилър серии. Той много бързо влезе в личната ми десетка на най-добрите американски автори на мистъри и трилъри, наред с Майкъл Конъли, Лий Чайлд, Уолтър Мозли и Харлан Коубън."
Дедли Плежърс
Откъс от книгата
Онзи, който е казал "Не можеш да се завърнеш у дома", сам не е съзнавал колко е прав. Той поне е имал дом, в който не е можел да се завърне. Аз нямах нищо друго освен Токио. И колкото и години да живеех там, този копелдашки град никога нямаше да ми стане дом. По-скоро завинаги щеше да си остане несподелената ми любов.

Тъй че, когато през есента на 1982 година пак се озовах там, причината сигурно не беше толкова носталгия, колкото копнеж. Или нещо още по-дълбоко и упорито. Защо сьомгите плуват срещу течението до мястото, където са се излюпили? Всички животни са програмирани. Онова, по което хората се различават от тях, е потребността им да осмислят действията си, вместо просто да ги приемат.

Естествено, по онова време всички тези неща изоб­що не ми бяха ясни. Казвах си, че животът ми на Филипините е станал скучен, а работата ми в полза на въстанието на Минданао – прекалено опасна. Че е добре да сменя мястото. Въпросът беше къде да отида. И за прогонения наемник без семейство, връзки и приятели извън родната му страна този въпрос имаше само един отговор.

А може и просто да беше съдба. Поне така ми се струваше онази сутрин, докато крачех по чакълените алеи в токийския парк "Хамарикю" и чаках човека, с когото имах среща, Миямото, посредник от Либералдемократическата партия (ЛДП), на когото някога бях помогнал и който на свой ред можеше да ми върне услугата. Времето определено навяваше оптимизъм – тъмносиньо небе, сух и прохладен ветрец, слънце, възпламеняващо листата на дърветата гинко и кленовете в огненочервено, жълто и оранжево. Наоколо звучеше градският саундтрак, познат като любим албум, слушан отново след дълга пауза – жуженето на цикадите хигураши из дърветата, тътенът на автомобилния трафик по задръстените улици около парка, далечната свирка на приближаващия се влак по линията "Яманоте". Беше ми приятно, че пак съм тук. Изпълваше ме спокойствие.

Да, знам. Бях глупав. Но не забравяйте, че по онова време едва бях навършил трийсет. Окървавен, ала не и закоравял. Все още не исках да приема много неща в неизменността на пътя, по който бях поел десет години по-рано, тръгвайки на война с якудза и ЦРУ и после „умирайки“, за да защитя абсолютно невинната си любима. Сега тя живееше в Америка, което означаваше, че в Токио съм в безопасност.

Знам. И това беше глупаво. Но като се замисля, явно съм се учел от грешките си. А нима има по-добра, по-търпелива и целенасочена учителка от съдбата?

В продължение на около час се разхождах и снимах с фотоапарат "Кодак Инстаматик", за да се слея с туристите и жителите на Токио в парка - един от уроците, които бях научил от покойния Шон Макгроу, агент от ЦРУ, който ме ръководеше по едно време. Миямото не представляваше опасност за мен. Преди десет години той беше поел огромен риск, като ме предупреди, че шефовете му искат да ме ликвидират. Нямаше скоро да го забравя, нито щях да престана да търся начини да му се отплатя.

Наближаваше обяд, когато го видях да влиза в парка през портала откъм моста "Отемон". Косата му беше пооредяла и посивяла и ми се стори по-пълен, отколкото си го спомнях. Но щях да го позная и само по широката дванайсетина сантиметра вратовръзка на цветя, нелепа като кикот на погребение в консервативно облеченото Токио.

Изчаках да се приближи съвсем и едва тогава излязох иззад група пенсионери, които се любуваха на листата. Да се крия в градска среда още не ми беше станало втора природа и продължавах да се упражнявам.

Когато ме забеляза, на лицето му грейна широка усмивка и се поклони излишно ниско. Бих му отговорил по същия начин, но знаех, че тогава ще се почувства длъжен да направи още по-нисък поклон, за да изрази признателността и уважението си. Затова останах наведен под обичайния ъгъл, докато Миямото не се изправи.

– Рейн-сан - все още сияейки, ме поздрави той. – Хисашибури десу не. – "Мина много време."
– Со десу не - усмихнах се и аз. "Наистина."

– Изключително се радвам да те видя - продължи с официалностите Миямото. – И изобщо не си се променил. Освен загара - приличаш на сърфист! Допадна ли ти климатът на Филипините?
– Не мога да се оплача. И ти изглеждаш все същият. Наред ли е всичко на работа?
Той се засмя.
– Изглеждам по-стар, по-плешив и по-дебел. Но да, всичко на работа е наред. Благодарение на теб.

Имаше предвид контакт, за който бях съдействал - с наемен убиец, който беше очистил един прекалено алчен функционер от ЛДП. И двамата знаехме, че наемникът всъщност съм аз, но продължавахме да поддържаме учтивата версия, че става въпрос за някакво загадъчно трето лице.

– Много си любезен, както винаги - отвърнах аз. – Ще ми се да можех да направя повече. И въпреки това ти ми се отплати предостатъчно, като ме свърза с ония хора във Филипините.
Миямото, бивш офицер от японската императорска армия във Филипините, беше запазил връзките си след войната и така се стигна до моето участие във въстанието на Минданао. Работата ми в полза на въстаниците се оказа удовлетворяваща и сравнително изгодна – използвах онова, на което ме бяха на­учи­ли в американските спецчасти и което бях научил от собствения си опит с Виетконг.

Той леко се поклони.
– Много се радвам, че скромната ми услуга ти е била полезна. Е, какво те води пак тук? На Филипините няма ли джудо?

Засмях се. Когато предишния път живях в Токио, направо се бях побъркал по тренировките в института "Кодокан" - родното място на джудото.

– Не можах да намеря доджо - отговорих аз. – Но ако остана в Токио, със сигурност пак ще почна да тренирам.
– Значи не си дошъл просто на почивка, така ли?
– Ами надявах се двамата с теб да обсъдим този въпрос.
– За мен ще е огромно удоволствие. Може би на чаша чай?

Наблизо се намираше чайната "Накаджима", прочута от близо три века със силния си чай мача и гледката към парка около езерото, в което беше постро­ена. Тъкмо там преди десет години с Миямото бяхме провели един съдбовен разговор и аз бях взел едно още по-съдбовно решение. Ако бях по-суеверен или може би по-умен, сигурно този път щях да предложа друго място. Само че десет минути по-късно двамата вече седяхме на рогозките татами, пиехме на малки глътки силен зелен чай и безмълвно съзерцавахме красотата на езерото и парка.

Мълчанието наруши Миямото.
– Твоето внимание към дребните неща ме изумява. С възрастта аз все повече не ги забелязвам. Много мило, че така любезно ми ги припомняш.
"Вниманието", за което говореше той, на японски се нарича нен - признание за значението на дребните неща. Нещата, за които си струва да се живее. И които в моята работа ти помагат да оцелееш.

Усмихнах се. Едно време смятах неговата скромност за напълно непресторена. Сега съзнавах, че макар пак да е искрен, той я използва и за да внушава мисли, чието по-откровено изразяване може да предизвика обида и съответно да доведе до неразбиране.

– Всъщност от твоя страна беше много любезно, че навремето ме научи да обръщам внимание на дребните неща - отговорих аз, като предпазливо оставих чаената си чаша. – И че продължаваш да ме учиш и сега.

Миямото наведе глава, преструвайки се на засрамен.
– Ако имах на какво да уча някого, нямаше да намеря по-добър ученик.
Отново се усмихнах. Струваше ми се, че Миямото може да предаде много, ала са малцина ония, на които може да го предаде. Нечия загуба беше печалба за мен.

Известно време пихме чай и водихме учтив разговор за необичайно хубавото време. Забелязах, че платът и кройката на сивия му костюм са доста по-качествени от измачканата чиновническа униформа, която си спомнях. Явно се беше издигнал и нямаше намерение да го крие; оставям настрана вкуса му за вратовръзки. Браво на него. Браво и на мен – при предишната ни среща нямаше да обърна внимание на историята, която могат да разкажат нечии дрехи. Нен се отнася за страшно много неща.

После разговорът се насочи към политика. Миямото ми разказа, че било решено следващият министър-председател да е Ясухиро Накасоне, отчасти защото искал да задълбочи военния съюз между Япония и Америка на президента Рейгън. Това щяло да донесе много пари, каза той, които ЛДП изцяло щяла да контролира.

– Значи цялата партия стои зад Накасоне, а? - попитах аз.
– Не всички фракции, не. Всъщност Накасоне среща сериозна опозиция.
– Тогава откъде знаеш, че ще спечели?

Миямото се усмихна - топла усмивка с едва забележим намек за дружелюбно търпение към наивността на по-младия му приятел.

– Понеже парите въртят света – отвърна той.
– А не любовта, така ли?
Стори ми се, че зървам тъга в очите му. После тъгата изчезна.
– И двете са могъщи сили. Но ако се стигне до сблъсък, парите винаги печелят.
– Винаги ли?

Миямото сви рамене.
– Може да има непредвидени обстоятелства. Често се стига до временни поражения. Обаче накрая, да. Парите винаги печелят.
Бях впечатлен от неговите познания и увереността му, макар и не от цинизма му. Той вече не беше ничий слуга. Беше вътрешен човек. Добре че се бях отнесъл с уважение към него навремето, когато нямах очевидна причина за това. Добре и че той бе от хората, които помнят такова нещо с благодарност, а не с озлобление.
Книги от Бари Айслър
Рейн-сан: Сеч
Бари Айслър
Цена:  17.99 лв.
Парола за достъп
Бари Айслър
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  19.99 лв.
Рейн-сан: Гробище за спомени
Бари Айслър
Цена:  15.99 лв.
Рейн-сан: Заложник на съдбата
Бари Айслър
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.99 лв.
Когато дъжд вали
Феридун Орал
Здравето на сърцето минава през устата
Д-р Наташа Кембъл-Макбрайд
Спящите красавици
Стивън и Оуен Кинг
Феноменът ЦСКА
"Червената библия" излиза по случай честването на 70 години от създаването на футболния отбор.
Синдромът на куклата
В новата си книга Дина Рубина разказва за всепоглъщащата любов на създателя към неговото творение.
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Влез във форма за лятото