Еволюцията е разказ - история, която ни показва как се променят нещата. Да вземем за пример следния разказ: годината била 1712, когато инженер на име Томас Нюкомен създава първата парна машина. Когато я създал обаче той надали имал представа, че основният принцип на изобретението му, а именно, че когато кипи водата се разширява и се превръща в пара, ще доведе до машини, които генерират електричество на изкуствено осветление, тоест да се превръща топлината в светлина.
Поредицата от подобни събития е била и продължава да бъде еволюционна. Това е и част от теорията на автора и биолог
Мат Ридли, а именно, че еволюцията е в и около нас. И че тя е резултат от нашите действия, навици и решения. Той представя тази своя теория в новата си книга - в нея е побран един очарователен, блестящ аргумент за еволюцията, който окончателно разсейва един опасен и широко разпространен мит: че можем да командваме и контролираме нашия свят. Новата книга на Мат Ридли "
Еволюция на всичко" е част от каталога на издателство "
Сиела" и вече е достъпна за българските читатели.
За автора
Мат Ридли е зоолог по образование, защитил е докторат в Оксфорд, направил е завидна журналистическа кариера в сп. Икономист и в. Дейли Телеграф. Автор е още на книгите "Произход на добродетелта", "Превъзпитание на човешката природа", "Разумният оптимист". През 2010 г. на български език е публикувана най-популярната му книга "Геномът. Автобиография на един биологичен вид в 23 глави" за човешката наследственост и какво е записано в нашите гени. Мат Ридли пресъздава историята на нашия биологичен вид и на неговите предшественици от зората на живота до последните открития на медицината.
Анотация на книгата
Човешкото общество еволюира неумолимо. Книгата на
Мат Ридли помага да се проумее как се променя човешкият свят - досущ като природата около нас. Измененията в човешките институции, предмети и навици са постепенни, неотклоними и неизбежни. Те преминават от един етап на друг; не толкова прескачат, колкото пълзят; имат си собствена спонтанна инерция и не са предизвикани отвън; нямат цел и не предвиждат крайна точка; и като цяло се случват по метода на пробите и грешките - версия на естествения отбор. По-голямата част от човешкия свят е резултат от действията на хората, но не и от планирането им - те се появяват от отношенията между милиони, но не от плановете на единици.
Събирайки на едно място впечатляващо количество доказателства от науката, икономиката, историята, политиката и философията, Ридли разбива мита, че големите събития се диктуват отгоре, независимо дали от политици, бизнесмени, учени или религиозни водачи. Точно обратното - най-големите ни постижения се формират по естествен еволюционен път. И разбирането на тези механизми показва поне малко накъде отиваме. Ридли оборва идеята за намеса отгоре и ясно показва как еволюционната теория е приложима при описването на Вселената, морала, гените, икономиката, културата, технологията, ума, популацията, образованието, историята, управлението, бог, парите и бъдещето.
"Изключителна книга - лесна за четене, лесна за разбиране, лесна за приемане. Сред всички силни текстове по темата "Еволюция на всичко" е най-добрата в описанието на силите на еволюцията."
Washington Times
Откъс
"Често ми е правило впечатление, че човешките същества са изненадващо несръчни в обясняването на своя свят. Ако тук пристигне антрополог от Алфа Кентавър и зададе по-проницателни въпроси, няма да получи смислени отговори. Защо процентът на убийствата спада навсякъде по света? Криминалистите нямат отговор за това. Защо днес глобалният среден приход е над десет пъти размера си през деветнадесети век? Икономистите историци спорят по този въпрос. Защо африкански племена са започнали да изобретяват кумулативната технология и цивилизацията преди около 200 000 години? Антрополозите нямат представа. Как работи световната икономика? Икономистите се правят, че могат да обяснят, но всъщност не са способни да го сторят в подробности.
Тези явления принадлежат към все същата странна категория, дефинирана за първи път през 1767 г. от капелана от шотландската армия Адам Фергюсън: те са резултат от човешки действия, но не са измислени от хора. Еволюционни явления са, в оригиналния смисъл на думата, понеже сами се развиват. И еволюционни явления като тези се срещат навсякъде и във всички области. Ние обаче не успяваме да разпознаем своевременно тази категория. Езикът и мисленето ни разделят света на две категории - планираните и създадени от хора неща и естествените явления, които нямат подредба или функции. Икономистът Ръс Робъртс преди време посочи, че не разполагаме с термин за събития от подобен калибър. Чадърът, който ни пази в пороен дъжд, е дело на човешка ръка и преднамерено планиране, но същото не важи за самия порой, който те намокря до кости, ако си забравиш чадъра. Какво да кажем обаче за системата, която дава възможност на магазина отсреща да ти продаде чадър или да обясни термина "чадър", или пък неписаното правило, което изисква да си накланяш чадъра на една страна, за да пропуснеш събрат пешеходец? Изброеното тук - пазарите, езикът, обичаите - е все ръкотворно. Но нито едно от трите не е замислено от човешките същества. Всички те са възникнали непланирано.
Ние прехвърляме чадъреното мислене обратно в разбирането ни за природата. Виждаме в нея целево планиране, а не възходяща еволюция. Търсим йерархия в генома, "его" в мозъка и свободна воля в мисленето. Вкопчваме се във всички оправдания само и само да припишем екстремно климатично събитие на човешки носител - независимо дали става дума за вещерство, или причинено от човека глобално затопляне. Само че - колкото и да не ни се иска да го признаем - светът е до потресаваща степен самоорганизиращо се и самопроменящо се място. Появяват се зачатъци и се развиват в конкретни посоки. И без нарочен замисъл гъшите ята образуват буквата V в небето, термитите строят катедрали без архитекти, пчелите без инструкции създават шестоъгълни пчелни пити, мозъците се образуват без майстори мозъкари, обучението може да се случва и без преподаване, политическите събития са породени от историята, а не обратното. Геномът няма команден ген, мозъкът - команден център, езикът - главнокомандващ, икономиката - изпълнителен директор, обществото няма кукловод, общоприетите закони - пълна справедливост, климатът - контролен циферблат, историята - нафукан генерал.
В обществото хората са жертви и само понякога - непосредствени извършители на промяната, но в по-честия случай причините за нея трябва да се търсят другаде - те са самовъзникващи, сборни, неумолими сили. Най-силната от тях е биологичната еволюция, осъществявана от самия естествен отбор, но има и други, по-прости форми на еволюционна, непланирана промяна. Всъщност нека взема назаем определението на теоретика на иновацията Ричард Уеб - дарвинизмът е "специална теория на еволюцията", има обаче и обща теория на еволюцията и приложенията ѝ излизат далеч извън сферата на биологията. Приложима е при обществените науки, финансите, технологиите, езика, законите, културата, музиката, насилието, историята, образованието, политиката, Господ, морала. Общата теория обяснява, че всяко едно положение не остава константно - то се променя постепенно, но неотклонимо; показва зависимост от предшестващото развитие, показва развитие чрез модификации; чрез проби и грешки; показва селективно постоянство. И въпреки всичко човешките същества си приписват този процес на ендогенна промяна, сякаш е управляван свише.
Истината продължава да убягва на повечето интелектуалци и отляво, а както се оказва - и отдясно, и така те си остават "креационисти". Вманиачаването, с което онези отдясно се съпротивляват на прозрението на Чарлз Дарвин - че сложността на природата не подсказва наличието на дизайнер, - съвпада с вманиачаването, с което онези отляво се съпротивляват на прозрението на Адам Смит - че сложността на обществото не подсказва наличието на върховен негов чертожник. В следващите страници ще разчленя този креационизъм във всичките му форми."
Из книгата 
