Райнхолд Меснер, известен още като "кралят на катерачите", посвещава новата си книга на големия алпинист и учен
Боян Петров. Тя носи заглавието "
Убийството на невъзможното" и представлява своеобразна дискусия, в която участват над 30 известни катерачи на тема "Къде е пределът в алпинизма?". Изданието е луксозно, с твърди корици и цветни снимки. То носи логото на издателство "
Книгомания", а датата на премиерата му бе 7 февруари.
В книгата ще можете да прочетете и последната статия на Боян Петров, написана преди да замине за експедицията към върха Шиша Пангма, от която така и не се завърна.
Райнхолд Меснер решава да посвети изданието именно на него, а в българското издание на книгата присъства и специална бележка от автора. Датата за представянето на книгата, а именно 7 февруари, не е случайна - това е рождената дата на Боян Петров.
Преди 50 години Райнхолд Меснер пише статия на име "Убийството на невъзможното". В нея той засяга много болезнен въпрос сред някои алпинисти не само тогава, но и днес - че основните ценности на катеренето са се променили изцяло. И под промяна на основните ценности той има предвид как "вярата в оборудването замества вярата на човек в себе си, както и че един екип е възхваляван от това колко на брой биваци може да направи, докато куражът на тези, които се катерят "чисто", се приема за липса на добросъвестност." С тази статия Райнхолд Меснер поставя началото на движението за чистото катерене.
Относно "невъзможното", според статията му именно онези катерачи, които разчитат само и единствено на оборудването си, го "убиват". Изкачвайки всеки стръмен склон и отвесна скала, клин по клин те отново и отново държат да се похвалят, че "човек е постигнал невъзможното". А всъщност "убивайки" невъзможното, се губи именно онази част от ценностната система на катерачите, в която те поемат по пътя нагоре не само за да се окажат на върха на планината, а за да намерят себе си и да изградят връзка с природата.
Райнхолд Меснер е на мнение, че когато бъдещите планинари и катерачи отворят очите си и осъзнаят какво се е случило, ще бъде твърде късно: невъзможното (а с него и риска) ще бъде погребано, изгнило и завинаги забравено. А може би именно невъзможното е онова, което поддържа стремежа и куража на алпинистите - това да имат "дълги дни, трудни дни и такива, в които на сутринта не знаеш какво ще ти донесе вечерта."
Анотация на книгата
В тази книга най-добрите катерачи в света изразяват гледища върху традиционното и свободното катерене, сред които е и българският алпинист Боян Петров, и не спират да разказват за изкуството на изкачването на най-трудните планини и скални стени петдесет години след статията на Райнхолд Меснер.
През 1968 г., преди петдесет години, се извършва епохална промяна на основните ценности в катеренето: Райнхолд Меснер успява в своето първо най-трудно изкачване - това на Средното ребро на Сас дла Круш (Хайлигкройцкофел) в Доломитите. В това време от националния парк Йосемити Ройъл Робинс отправя апел за чисто катерене. Десет години преди това, през 1958 г., най-пряката линия на Северната страна на Чима Гранде ди Лаваредо и Носът на Ел Капитан биват възхвалявани като "non plus ultra" (не отвъд).
Изкуственото катерене идва на мода: "За нас катерачният инвентар е с пълно право идеален заместител на хватките и стъпките". (Дитрих Хасе) В годината на студентските бунтове със статията си Убийството на невъзможното Райнхолд Меснер хвърля предизвикателство за отказ от технологичните помощни средства в катеренето. Ще го последват новаците, а не задоволените, готови да се откажат. Така започва движението за чисто катерене, което ще отбележи значителен растеж, след отварянето на скалата на категориите на трудност нагоре.
В тази книга най-добрите катерачи в света изразяват гледища върху традиционното и свободното катерене, оспорват тезата на Ройъл Робинс и статията на Меснер и не спират да разказват за изкуството на изкачването на най-трудните планини и скални стени.
За автора
Райнхолд Меснер е роден в Южен Тирол през 1944 г. Едва на петгодишен, за първи път вкусва разредения въздух на Алпите, и оттогава любовта му към планината е безусловна. Днес той е определян като един от най-великите алпинисти на всички времена. В своите 3500 изкачвания той прокарва над сто нови маршрута и става първият човек, стъпил на всички четиринайсет осемхилядника в света. Освен това той прекосява пеш Антарктида и Гренландия, Тибет и пустинята Такла Макан. Заедно с Петър Хабелер стават първите хора, стъпили на върха Еверест без допълнителен кислород. Заради постиженията му списание "Аутсайд" нарича Меснер "кралят на катерачите" - неслучайно е и една от най-вдъхновяващите личности за самия Боян Петров.
Райнхолд Меснер се уповава единствено на собствените си възможности и се съобразява с предизвикателствата на природата, без да използва техническите нововъведения в алпинизма. Автор е на над шейсет книги, сред които "
Свободата да бъда там, където искам" и "
Експедиция до крайната точка".
Бележка на автора към българското издание
"Пиша тези думи от Непал, в последните дни на 2018 година, донесла ми радостта от настоящата книга.
Много книги съм написал през живота си, но тази има специално предназначение. Тя ме върна към моята младост, към времето, когато публикувах статията Убийството на невъзможното. Същевременно ми предложи и подарък: да споделя мислите си и да разисквам върху тях с днешна дата заедно с много големи катерачи. Важни гласове, които дават нова трибуна на дискусията. А тя ще е вечно жива, докато има мъже и жени, търсещи да открият себе си чрез алпинизма и приключението.
За съжаление сред тези гласове вече го няма Боян Петров – алпинист, когото се научих да ценя, благодарение на Сандро Филипини, който го познаваше добре и ми разказваше за неговите изкачвания. Особено бях впечатлен от тройния му успех през 2014 г. – на Канчендзьонга, Броуд Пик и К2, (последните два изкачени един след друг в рамките на осем дни). Огромно постижение дори само от физическа гледна точка. По този повод Симоне Моро и аз решихме да му изкажем поздравленията си от разстояние с видеоматериал.
Сандро ми каза, че статията на Боян Петров за нашата книга е била последното нещо, което е направил в София преди тръгването си за фаталната експедиция. Боян му я продиктувал в навечерието на полета, с който заминал за Шиша Пангма. Много жалко, че един от най-силните хималаисти през последните години остана на китайския осемхилядник завинаги. Сандро казваше, че има изображения, заснети от изпратения твърде късно спасителен хеликоптер, документирали следите на Боян Петров много по-високо от лагер 3. Възможно е да е успял да достигне върха, преди инцидента, в който е загинал. В миналото той вече бе показал своята мощ и решителност, катерейки соло, а също и пръв, отваряйки маршрути – нещо много рядко в алпинизма днес. Аз го наричам „пистов”. Едва ли е възможно да се разкрие какво именно му се е случило на Шиша Пангма. Но това не променя почитта, която изпитвам не само към алпиниста, но и към човека Боян Петров. Това, което той написа в своята статия към книгата, ми даде възможност да го опозная по-добре.
Не ме вълнуват онези, които изкачват планините за бройката: метри, часове, брой достигнати върхове. Дълбоко ценя хората, които отиват в планината в търсене на себе си, с уважение към нея и към населението, живеещо в околните долини. Такъв беше Боян. А освен това беше и учен, като първите, които преди двеста години стават основатели на алпинизма. Като учен той изрече важни думи за необходимостта да браним природата и създанията, които я правят жива и които той изучаваше с толкова страст винаги дори и когато беше ангажиран с най-висшите си мечти."
Райнхолд Меснер