Вълнуващи криминални истории, пълни с неочаквани обрати и моменти, в които сърцето тупти бързо... Това е запазената марка на
Робърт Галбрейт - псевдонима, под който
Дж. К. Роулинг пише своите криминални романи. В тях се срещаме с Корморан Страйк - ветеран от войната, който продължава службата си като частен детектив. Всеки път той се сблъсква с привидно неразрешими случаи, но талантът му и отличните му детективски умения винаги надделяват.
Ето, че излезе и новата книга от поредицата за случаите на
Корморан Страйк и Робин Елакот. В историята разбираме, че към Страйк се обръща душевно неуравновесен младеж, който твърди, че преди години е станал свидетел на убийството на дете. Но какви изненади ще донесе това разследване? Това ще разберем из страниците на "
Смъртоносно бяло" - четвъртия роман от поредицата. Книгата е част от каталога на издателство "
Колибри".
След онова, което се случва на сватбата на Робин Елакот и Матю, сюжетът се премества с година напред. Съдружниците в детективската агенция Корморан Страйк и Робин са изправени пред сложен случай, който ги ангажира едновременно професионално и морално. От една страна ги е наел министър от правителството, жертва на изнудване. В услуга на своя престижен клиент те прилагат целия си набор от умения, включително приемане на различни самоличности от Робин. В същото време към Корморан Страйк се обръща Били - младеж, който му споделя, че е свидетел на убийство още като е бил малко момче. И въпреки, че Били е душевно болен, Страйк дълбоко вярва, че историята не е пълна измислица.
От тук историята на романа става все по-заплетена и включва политика, изнудване и дори убийство. Но това далеч не е всичко - в личния живот и на двамата детективи се случват драматични събития, които променят съдбата и душевната им нагласа, но не ги отклоняват от тяхната всеотдайност към професията.
С по-сложна и интригуваща фабула от всички предишни романи от поредицата, "Смъртоносно бяло" е една галерия от сложни психологически образи, покриващи цялата социална гама на съвременното британско общество.
За автора
Робърт Галбрейт е псевдоним на Дж. К. Роулинг, прочула се в цял свят с романите си за
Хари Потър и "
Вакантен пост". За следващите си книги авторката се спира на криминалния жанр, който винаги е обичала в качеството си на читател. Желанието ѝ е да напише съвременно звучащ детективски роман с достоверна фабула. Първоначалното решение на Дж. К. Роулинг да пише под псевдонима Робърт Галбрейт е продиктувано от желанието ѝ книгите да бъдат преценявани заради техните литературни качества, както и да наложи Галбрейт като уважавано име сам по себе си.
Дебютът на Галбрейт в криминалната литература поражда овациите както на критиците, така и на читателската публика. Първите три романа - "
Зовът на кукувицата", "
Копринената буба" и "
В служба на злото" - се изкачват на първите места в международните класации за най-продавани книги и са адаптирани за телевизията от "Бронте Филмс анд Телевижън".
Сега, когато самоличността на Робърт Галбрейт е широко известна, Дж. К. Роулинг продължава да пише криминалната си поредица под този псевдоним, за да има разделителна черта между тези романи и останалите ѝ творби и за да знаят читателите какво да очакват от роман за разследванията на Корморан Страйк.
Откъс от книгата
Мъжката тоалетна бе безукорно чиста и без всякаква миризма, както и бе очаквал Страйк от този луксозен извънградски хотел. Щеше му се да си бе донесъл халба бира в хладната и тиха кабинка, но това би подсилило впечатлението, че е безнадежден алкохолик, пуснат под гаранция от ареста, за да присъства на сватбата. И без това персоналът бе посрещнал уверението му, че е гост на приема на Кънлиф-Елакот, с едва прикрит скептицизъм. Дори в читаво състояние Страйк имаше плашещо въздействие поради това, че бе едър, мургав, по природа смръщен и с боксьорски профил. Днес изглеждаше като току-що слязъл от ринга. Носът му беше счупен, морав и подут до степен, че бе удвоил размера си, двете му очи бяха насинени и подпухнали, а едното му ухо беше възпалено и с пресни черни шевове. Поне раната от нож на дланта му беше скрита под превръзка, но най-хубавият му костюм беше смачкан и с петно от вино след последното обличане. Най-доброто, което можеше да се каже за вида му, бе, че поне беше нацелил подхождащи обувки преди тръгването за Йоркшър.
Той се прозя, затвори болящите го очи и за миг опря глава в хладната разделителна стена. Толкова беше уморен, че като нищо можеше да заспи тук, седнал на тоалетната чиния. Трябваше да намери Робин обаче и да я помоли – на колене, ако трябваше – да му прости, задето я бе уволнил, и да се върне на работа. Стори му се, че видя възторг по лицето ѝ, когато очите им се срещнаха в църквата. Със сигурност му отправи сияеща усмивка, докато вървеше по пътеката към изхода, хванала под ръка Матю, така че той бе забързал обратно през гробището да помоли приятеля си Пищяла, който сега спеше на паркинга в мерцедеса, взет назаем за пътуването, да последва микробусите до мястото за приема.
Страйк не бе имал желание да остане за обяда и речите; не беше отговорил утвърдително на поканата, която получи, преди да уволни Робин. Беше искал само да поговори с нея за няколко минути, но до този момент това се бе оказало невъзможно. Забравил беше какво е по сватби. Докато издирваше Робин на пълната с хора тераса, с неудобство усети, че е привлякъл вниманието на сто чифта любопитни очи. Изгълта шампанското, което не обичаше, и се оттегли в бара да си намери бира. Тъмнокос младеж, който напомняше Робин в устата и челото, го бе последвал, съпроводен от група негови връстници, всичките с изражение на едва потискано вълнение.
– Вие сте Страйк, нали? – попита младежът.
Детективът потвърди.
– Мартин Елакот – представи се другият. – Брат съм на Робин.
– Приятно ми е – каза Страйк и повдигна превързаната си ръка, за да покаже, че не може да се здрависа, без да изпита болка.
– Къде е тя, знаете ли?
– Правят им снимки – отвърна Мартин.
После посочи айфона си, който стискаше в другата си ръка.
– Съобщиха ви по новините. Заловили сте Шакълуелския изкормвач.
– О – каза Страйк. – Да.
Въпреки пресните рани от нож на дланта и ухото си имаше чувството, че бурните събития отпреди дванайсет часа се бяха случили много отдавна. Контрастът между мръсното скривалище, където бе приклещил убиеца, и този четиризвезден хотел бе толкова голям, сякаш се намираха в различни реалности.
Сега на бара дойде жена, чиято тюркоазена шапка потреперваше в бялорусата ѝ коса. Тя също държеше телефон и очите ѝ се стрелкаха между него и живия Страйк, като явно го сравняваше със снимката на екрана си.
Из книгата 
