Камила Лекберг е истинско явление в шведската литература. Тя е известна още като "шведската кралица на криминалния роман" - призвание, утвърдено от всичките над 23 милиона продадени екземпляра на книгите ѝ в над 60 страни. Писането на криминалета е зоната ѝ на комфорт, от която обаче тя решава да излезе. Резултатът е новият ѝ роман, написан в жанра съспенс - много различно от всичко, което е писала досега. Книгата носи заглавието "
Златната клетка" и е част от каталога на издателство "
Колибри".
"Златната клетка" е книга за изневяра, отмъщение и разплата. И за борба и сестринство. Авторката набляга на силата и правата на жените, както и за ужаса, който може да предизвика едно истинско кърваво отмъщение на "нежния пол". Когато в интервю ѝ е зададен въпроса "Защо написахте книга за предателството и отмъщението?", следва нейния окончателен отговор:
"Защото е вълнуващо, страховито и... забранено. Защото това са актуални въпроси. Колко далеч може да стигне една жена? Какво право има тя да защитава себе си и своето дете? Колко мрак може да побере женската душа? Темата е интересна за мен, тъй като социалните норми открай време поставят жените в клетка."
Романът ще ни покаже, че най-голямото престъпление на жената е... да откаже да бъде "добро момиче". А дали отмъщението на Фей ще бъде красиво, но брутално? И коя между другото е Фей?
Фей е главната героиня на Камила Лекберг в романа "Златната клетка". Тя води идеален, пълноценен живот, на който всеки може да завиди. Има успешен и очарователен съпруг, прекрасна дъщеря, страхотен апартамент в един от най-хубавите квартали на Стокхолм - с две думи всичко, което би могло да допълни изцяло живота ѝ в личен и социален план. Но с всеки изминал ден Фей се чувства все по-празна, все по-изоставена, а унизителното поведение на мъжа ѝ към нея още повече изостря тези чувства.
Осъзнавайки ситуацията, в която е попаднала, Фей се иска да се промени, но колкото повече се опитва, толкова повече губи себе си. Но всичко това бива прекъснато от шамара, който ѝ нанася живота - изневярата на съпруга ѝ. Това променя всичко.
За автора
Сега, когато скандинавската криминална литература твърдо се установи на върха на жанра, става ясно, че Хенинг Манкел и Стиг Ларшон са две утвърдени, но не останали без конкуренция имена. Третото, вече известно в цял свят, е Камила Лекберг, нашумяла гръмко в родната си Швеция и преведена на повечето езици.
Преди да стане известна като един от най-известните автори на криминални романи в Швеция, Камила Лекберг е работила като маркетинг директор и продуктов мениджър в продължение на няколко години. Първите ѝ два криминални романа, "Ледената принцеса" и "Проповедникът", са получили възторжени отзиви от шведската преса, което ѝ печели много читатели. Но големият пробив постига с романа "Каменоделецът", който през 2005 г. е номиниран за "Криминален роман на годината". И днес в творбите си съвременната и модерна писателка предоставя на вниманието ни един много точен, дори задълбочен разрез на днешното шведско общество.
Откъс от книгата
"– Възможно ли е да е само ранена? – попита Фей.
Беше свела глава, без да може да ги погледне в очите. Настъпи кратко колебание, след което дойде отговорът, изпълнен със съжаление.
– Изгубила е много кръв. А е толкова мъничка. Но не искам да спекулирам, преди съдебният лекар да се е изказал.
Фей кимна. Дадоха ѝ вода в прозрачна пластмасова чаша. Тя отпи, но ръката ѝ трепереше толкова силно, че няколко капки се стекоха по брадичката ѝ и паднаха върху блузата ѝ. Русата полицайка с милите очи се наведе напред и ѝ подаде хартиена салфетка. Фей бавно се избърса. Водата щеше да остави грозни петна по копринения плат. Не че вече имаше някакво значение.
– Никакво съмнение ли няма? Съвсем никакво?
Жената погледна колегата си и поклати глава, преди да отговори, претегляйки думите си внимателно.
– Както казах, трябва лекар да направи оценка въз основа на уликите от местопрестъплението. Но на този етап всичко сочи, че бившият ти мъж Джак е убил дъщеря ви.
Фей затвори очи и потисна риданието си.
Юлиен най-накрая заспа. Дишаше спокойно, а косата ѝ се стелеше разпиляна върху розовата възглавница. Фей я погали по бузата внимателно, за да не я събуди. Тази вечер Джак се връщаше от командировката в Лондон. Или беше Хамбург? Не си спомняше. Щеше да е изморен и стресиран, когато се прибереше у дома, но Фей щеше да му помогне да се отпусне подобаващо. Затвори предпазливо вратата на спалнята, за да не безпокои Юлиен, отиде на пръсти до антрето и провери дали е заключила. Влезе в кухнята и прокара ръка по триметровия бял мраморен плот. Карера, естествено. За жалост, порестият мрамор беше ужасно непрактичен и попиваше всичко като гъба. По повърхността му вече имаше няколко грозни петна. Джак обаче не искаше и да чуе за нещо по-практично. Кухнята в апартамента им на улица "Нарвавеген" струваше близо милион. Не бяха пестили за нищо.
Фей се протегна към една бутилка амароне. Кристална чаша върху мраморния плот и леещо се вино – това обобщаваше съществуването ѝ, когато Джак го нямаше. Наля си внимателно, за да не остави още петна върху бялата повърхност, след което надигна чашата и замижа. Завъртя димера, приглушавайки светлината в стаята, и отиде в антрето, където висеше черно-белият им семеен портрет. Тя, Юлиен и Джак. Беше ги заснела Кейт Габор, неофициалният дворцов фотограф на престолонаследничката. Кейт всяка година правеше нови очарователни снимки на кралските деца, заиграни в есенната шума и облечени с искрящо бели дрехи. Фей и Джак предпочетоха лятна фотосесия. Бяха на плажа, закачливо отпуснати. Юлиен стоеше между тях, а русата ѝ коса се вееше на вятъра. В бяло, разбира се. Фей беше облякла семпла памучна рокля от "Армани", Джак носеше риза и панталони "Хюго Бос" с подгънати крачоли, а Юлиен – дантелена рокля от детската колекция на Стела Макартни. Бяха се карали точно преди снимките. Не си спомняше за какво, знаеше само, че тя беше виновна. Портретът обаче с нищо не напомняше за семейния раздор. Фей се качи по стълбите. Поколеба се, щом стигна до кабинета на Джак, но после отвори вратата. Стаята се намираше в кулата и през прозорците се разкриваше гледка във всички посоки. Уникално етажно разпределение в уникален обект, както се изрази брокерът, когато им показа апартамента преди пет години. Тогава Юлиен още беше в корема ѝ, а главата ѝ беше пълна със светли надежди за бъдещето. Обичаше тази стая. През деня пространството и светлината ѝ вдъхваха усещането, че лети. А сега, когато навън се бе спуснал гъст мрак, сводестите стени я обгръщаха като топъл пашкул."
Из книгата 
