"Знаете ли кой е Василий Игнатенко? Беше пожарникар. Умря две седмици след аварията. Наглеждах вдовицата му. Тя роди - момиченце! Бебето живя 4 часа. Казаха, че радиацията е щяла да убие майката, но бебето я... абсорбирало. Живеем в страна, в която децата се жертват за майките си. По дяволите сделката ви! По дяволите животите ни! Някой трябва да започне да казва истината!"
На 26 април 1986 г. се случва промишлена авария: експлодира капака на един от реакторите в Чернобилската атомна електроцентрала. Тя се превръща в една от най-тежките катастрофи, причинени от хора.
От ядрените отпадъци се образува облак, който се разнася из различни части на Европа - най-вече Източната част и Скандинавския полуостров. Десетки, дори стотици хора са евакуирани от близките до централата градове Чернобил и Припят. Но до заразените места са изпращани т.нар. "ликвидатори" - доброволци, сред които пожарникари и военни. Задачата им била да "ликвидират" последствията от аварията. По приблизителни данни те са наброявали между 600 и 900 хил. души. Но ето един страшен факт: те не били предупредени за опасностите, нито за радиацията. Пожарникарите, които се отзовали веднага след експлозията, също не били наясно - те си мислели, че отиват да гасят обикновен пожар.
Част от историята за тази ужасна катастрофа вероятно знаете от близки и роднини или лично си спомняте, a някои от вас може би вече са гледали и мини сериала по HBO "Чернобил" (англ. "Chernobyl"). Но две години преди HBO да създаде сериала, който успя дори да надмине "Игра на тронове",
Светлана Алексиевич издаде книгата "
Чернобилска молитва".
В книгата авторката разказва истории на много хора, които всъщност са преживели този ужас. Тя спазва принципа си на писане, като в проучването си за книгата тя включва възможно най-много свидетели - хора с всякакви професии, обществени позиции, политически убеждения. По време на аварията средната възраст на хората, живели в Припят, била 26-27 години и затова в града имало много детски градини, болници и училища. Днес всичко това са руини на някога щастливия живот на хората, живели там.
"Чернобилска молитва" - не за да се молим, а за да помним. Да не забравяме. Може би затова Светлана Алексиевич сравнява аварията в Чернобил по важност с Холокоста и двете световни войни като "най-важните събития в XX век". Книгата е използвана като източник за създаването и заснемането на хитовия днес мини сериал "Чернобил".
Мини сериалът "Чернобил" е съвместен проект на HBO и британската телевизионна мрежа Sky. Състои се от 5 епизода, които представят ясно и в дълбочина случилите се събития около аварията на Чернобилската АЕЦ. Действията в сериала обаче не разглеждат толкова какво се е случило в самата атомна електроцентрала по време на аварията, а след това - как хората се борят да овладеят бедствието, как са се опитали да се спасяват и как радиацията се отразява на животите им след време.
В ролите ще видите Джаред Харис - той влиза в ролята на избрания от властта съветски учен Валери Легасов, който оглавява комисията, разследваща бедствието в Чернобил. Емили Уотсън играе ролята на ядрения физик Улана Хомюк, решена да разбере какво се е случило в Чернобилския АЕЦ. Друга главна роля играе Стелан Скарсгард, а сред останалите актьори са: Пол Ритър, Джеси Бъкли, Ейдриън Роулинс, Кон О’Нийл и др. Сценарият на мини сериала е дело на Крейг Мазин, а режисьор е Йохан Ренк.
За автора на книгата "Чернобилска молитва"
Светлана Алексиевич е Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Отличието се присъжда на белоруската писателка за нейното "полифонично писане, монумент на страданието и смелостта в нашето време". Онова, което тя прави, отбелязват от Шведската академия, е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха - чрез своя изключителен метод грижливо да създава колажи от човешки гласове.
Автор е на книгите "Чернобилска молитва", "
Войната не е с лице на жена", "
Време секънд хенд" и други. Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск, родителите ѝ са белорусец и украинка. След края на военната служба на бащата семейството се мести в Беларус. Светлана учи в гимназията, после завършва журналистика в университета в Минск (1967-1972 г.). Алексиевич работи като учител и журналист. Всеки от трудовете ѝ е плод на мащабни проучвания - интервюта с между 500 и 700 души, преглед на хиляди документи, посещения на терен. Наричана е "археоложката на комунизма".
