Йеонми Парк е момиче, което преминава през Ада, за да живее. Родена е през 1993 г. в Северна Корея, но когато баща ѝ е изпратен в трудов лагер за контрабанда, животът ѝ се изпълва с глад и отчаяние. Заедно с майка си тя търси път към свободата, който обаче се оказва по-дълъг, отколкото си мислят.
Китай, трафиканти на хора, Южна Корея, Монголия... всичко това е част от дългия път на Йеонми към нормален и спокоен живот. След като го намира, тя се мести в Съединените щати, където разширява дейността си на активист и там успява да завърши своя мемоар.
Сега историята за живота на Йеонми Парк вече е преведена на български език. Автобиографията носи заглавието "
За да живея" и е част от каталога на издателство "
Киви".
Когато е едва на 9 години Йеонми е поканена да бъде свидетел на публичната екзекуция на майката на нейна приятелка. Нейното престъпление - гледане на холивудски филми. В Северна Корея пропагандата е навсякъде и във всичко - има само един държавен канал по телевизията, не можеш да четеш книги, различни от тези, които съдържат пропаганда за това как това е най-добрата страна за живеене и с най-доброто управление.
Когато с майка ѝ преминават границата, трафикант на хора иска да изнасили Йеонми. За да я защити, майка ѝ се жертва вместо нея, а тогава 11-годишната Йеонми е принудена да гледа. Малко след като се събират отново с баща ѝ, той умира от рак, а Йеонми излиза в три часа през нощта, за да го погребе тайно. Тогава е била едва на 14 години. В книгата "За да живея" Йеонми разказва не само своята история, а историята на всички, които са принудени да живеят под този жесток режим. Поне докато не намерят изход оттам.
Анотация на книгата
Семейството на Йеонми Парк е сплотено, но суровият и контролиран от политическа пропаганда живот в Северна Корея ги подлага на множество лишения. След като баща ѝ попада в затвора, роднините ѝ са считани за престъпници и двете с майка ѝ бягат в Китай. Годината е 2007, а Парк е едва на 13. Момичето знае, че пътуването ще е трудно, но дори не подозира какви изпитания предстоят. За пребиваването си в Китай заплаща с детството си и едва не загива. Две години по-късно с майка ѝ успяват да избягат в Южна Корея, но баща ѝ вече е мъртъв, а сестра ѝ е изчезнала. Дотогава единствено майка й знае какво всъщност се е случило от момента, в който пресичат река Ялу, за да се озоват в Китай.
В "За да живея" Парк разкрива лишенията и измамите, които я сполетяват в Северна Корея, както и своите най-болезнени и тежки спомени - за първи път, без да спестява нищо. С достойнство и смелост разказва как с майка ѝ са превърнати в сексуални робини в Китай и преживяват психологически и физически изпитания, които малцина биха преодолели. Изповедта ѝ е необичайна, поучителна и изключително ценна, а историята ѝ е затрогваща и невъобразима, но никога безнадеждна - досущ като непоклатимия дух на момичето.
Йеонми е родена на 4 октомври 1993 г. в Хесан, Северна Корея. След като баща ѝ е изпратен в трудов лагер за контрабанда, за семейството ѝ настават тежки времена на глад. Двете с майка ѝ пресичат границата с Китай, където попадат в ръцете на трафиканти на хора, а впоследствие бягат в Южна Корея през Монголия. Историята на Парк се прочува в целия свят през 2014 г., когато тя изнася реч по време на конгреса на One Young World в Дъблин, Ирландия.
"Красноречива, покъртително откровена творба, която ясно представя тежкото положение на мнозина."
"Къркъс Ревю"
Откъс
"Всичко това е истина, но съвсем не е цялата история. Досега майка ми бе единственият човек, който знаеше какво точно се случи през тези две години, от нощта, в която прекосихме река Ялу и преминахме в Китай, до деня, в който пристигнахме в Южна Корея и започнахме нов живот. Не съм разказвала почти нищо от случилото се на другите дезертьори и застъпници за човешките права, които срещнах в Южна Корея. Вярвах, че ако откажа да призная ужасното си минало, то някак си ще изчезне. Убедих себе си, че много от нещата всъщност не се бяха случили, и съумях да забравя останалото.
Но когато започнах да пиша тази книга, осъзнах, че ако не разкажа цялата истина, животът ми няма да има смисъл и стойност. С помощта на майка ми спомените за живота ни в Северна Корея и Китай се завърнаха в съзнанието ми като сцени от забравен кошмар. Някои от тях се появиха ужасяващо ясни и живи; други бяха смътни и разбъркани, подобно на колода карти, разпилени по пода. Пишех и си припомнях, като се опитвах да осмисля всички онези спомени. Наред с писането четенето ми помогна да сложа ред в живота си. Веднага щом пристигнах в Южна Корея и имах достъп до световната класика в превод, аз започнах жадно да я поглъщам. По-късно започнах да чета и на английски език. А когато се захванах да пиша книгата си, попаднах на един известен цитат от американската журналистка и писателка Джоан Дидион: "Разказваме истории, за да живеем". Макар че двете с нея сме от напълно различни култури, усещам истинността на думите ѝ да отекват вътре в мен. Осъзнавам, че понякога единственият начин да се справим със собствените си спомените е да ги оформим в история, която ни помага да разберем наглед необясними събития. По време на своето пътуване аз видях ужасите, които човешките същества са способни да си причиняват едно на друго, но станах свидетел и на топлота, добрина и жертвоготовност, и то при най-лошите обстоятелства. Знам, че е възможно човек да изгуби част от човечността си, за да оцелее. Но знам също, че искрицата на човешкото достойнство никога не угасва. Нужен ѝ е само кислородът, осигуряван от свободата и силата на любовта, за да прерасне в пламък. Това е разказ за изборите, които направих, за да да живея."
Из книгата 
