"Предсказанието" - излезе третата книга от българската авторка Люси Елеазар

"Приятно отпуснат от топлината в колата, Игнат издърпа седалката назад, изтегна крака и затвори очи. Силно отслабеното му тяло все още изпитваше твърде силно натоварване при подобни изпитания. Усети, че има въпиеща нужда от сън. Само още малко, поне двадесетина минутки да поработи отоплението в къщата и щеше да се прибере и да се свие на топло в леглото пред телевизора... Клепачите му трепнаха, а съзнанието му сякаш отплува нанякъде...

Катастрофата отново се разигра пред очите му. Силният удар, при който само коланите ги спасиха да не забият глави в предното стъкло. Скованият му трескав бяг да заобиколи автомобилите и да стигне до шофьорското място на другата кола. Яростно дърпа вратата. А жената отвътре му се усмихва. Усмивката ѝ е толкова красива, че го замайва. Бавно се изправя и протяга ръце към него: "Добре дошъл" прошепва тя. "Толкова те чаках!"

Зелените ѝ очи са като изкусителните спокойни води на топъл летен вир. Примамват го да се гмурне в тях. Изящните ѝ пръсти внимателно докосват лицето му в най-нежната възможна ласка на света. И сякаш издърпват цялата горчилка на миналото му и той се усеща като нов, прероден човек. Изпълнен с любов към света. И към нея. Ръцете му бавно обхващат тялото ѝ и го приближават към неговото. Толкова е крехко, а толкова топло и жизнено. Извивките ѝ са фини и нежни, сякаш създадени за да бъдат докосвани и галени от мъжките му ръце. Провира пръсти под палтото ѝ, за да може да ги достигне, да се докосне до уюта на топлата ѝ кожа. Усеща ласкавите ѝ ръце зад тила си как нежно привличат главата му към нейната. Устните ѝ, сочни и загадъчни, са леко разтворени в очакване. Тялото му се напряга. Целувката им е нещо толкова ново и непознато, а същевременно така древно и дълго чакано, че не може да го опише с думи...

Досадният звън на телефона рязко го изтръгна от блажения сън. Никак не му се искаше да пусне красивото видение, искаше да изживее тази целувка до край. Но телефонът продължаваше да звъни, а сънят безмилостно се оттегляше в небитието. Трябваха му няколко секунди, за да се осъзнае къде се намира и как беше заспал в колата, докато чакаше къщата да се затопли. Почти слепешком издърпа досадника от джоба си и плъзна пръст да приеме."
Из книгата