След успеха на историческите любовни романи "Негодник по неволя", "Розата на любовта" и "
Греховно предложение", писателката
Сара Маклейн продължава да удивлява с любовните си творби. Това лято вече ще можем да се насладим и на следващия ѝ роман, "
Маската на любовта". Книгата излезе съвсем скоро като част от каталога на издателство "
Ибис". Но каква е историята, която се крие зад това заглавие?
Тя е най-могъщата и влиятелна жена в Британия. Той пък е единственият мъж, който е достатъчно умен да разобличи истинската ѝ същност. Да изложи на риск всичко, което тя притежава и да разкрие тайните ѝ, които се оказва, че не са малко...
През деня тя е лейди Джорджиана, сестра на херцог, опозорена от най-лошия от всички скандали преди първия си сезон във висшето общество. Ала истината е далеч по-шокираща - в потайните кътчета на Лондон тя е Чейс, мистериозният, непознат основател на легендарното лондонско казино "Падналият ангел". С години двойствената ѝ самоличност остава неразкрита... До сега.
Блестящ, целеустремен и красив като греха, Дънкан Уест е заинтригуван от прекрасната скандална жена, която някак си е свързана със света на мрака и порока. Той се зарича да разкрие тайните на Джорджиана, изваждайки наяве миналото ѝ, заплашвайки настоящето ѝ и рискувайки всичко, което ѝ е свидно...
"Ako искате да се насладите на остроумен, забавен и страстен исторически любовен роман, препоръчвам ви която и да е от книгите на Сара Маклейн."
Лайза Клейпас
Откъс от книгата
"И тя го бе намерила. Тук. В мразовитата зима, в прегръдките на това великолепно момче. Не. Мъж. Той беше мъж, както тя се бе превърнала днес в жена в обятията му, притисната до тялото му. Кон изцвили в конюшнята долу, потропвайки с копита по пода на клетката, нетърпелив да получи храна, вода или внимание. Джонатан се раздвижи под нея и тя се сви до него, придърпвайки по-плътно одеялото около телата им.
– Не още.
– Трябва да вървя. Имат нужда от мен.
– Аз имам нужда от теб - промълви тя с най-кокетната си усмивка. Ръката му се разпростря върху голото ѝ рамо, топла и груба до гладката кожа, изпращайки вълни на удоволствие по цялото ѝ тяло. Толкова рядко я бяха докосвали - първо, защото беше дъщеря на херцог, а после и сестра на херцог. Чиста. Небелязана. Недокосвана.
Досега. Тя се усмихна. Майка ѝ щеше да припадне, когато узнаеше, че дъщеря ѝ нямаше нужда, нито намерение да дебютира в обществото. А брат ѝ - херцог Високомерие - най-невъзможният знатен аристократ, когото Лондон познаваше... нямаше да го одобри. Но на Джорджиана не ѝ пукаше. Тя щеше да бъде госпожа Джонатан Тавиш. Нямаше да използва титлата "лейди", полагаща ѝ се по рождение. Не я искаше. Искаше само него. Нямаше значение, че брат ѝ щеше всячески да се постарае да попречи на брака. Вече не можеше да го спре. Онази конкретна кобила бе напуснала всеизвестния благороднически обор.
Но Джорджиана бе останала в плевнята. При мисълта се изкиска, замаяна от любов и риск - двете страни на едничката възнаграждаваща монета. Той отново се раздвижи под нея, вече изплъзвайки се от топлия пашкул на телата им, и студеният зимен въздух накара кожата ѝ да настръхне.
– Трябва да се облечеш – рече той, докато нахлузваше панталона. – Ако някой ни залови... Не беше нужно да довършва; повтаряше същото от седмици, откакто за пръв път се целунаха, по време на откраднатите минути след това. Ако някой ги заловеше, той щеше да бъде бичуван или нещо по-лошо. А тя щеше да бъде погубена. Но сега, след днешния ден, след като легна гола в това грубо зимно сено и му позволи да я изследва, докосва и обладае със загрубелите си от работа ръце... тя наистина беше погубена. И не я беше грижа. Това нямаше значение. Тя имаха любовта си и това беше достатъчно. Аристокрацията не беше за завиждане. Трябваше да я съжаляват. Защото без любов какъв бе смисълът да се живее? Девойката въздъхна, вперила поглед в Джонатан, дивейки се на грацията, с която облече ризата и я пъхна в панталона, как обу ботушите, сякаш го бе правил хиляди пъти в помещения с нисък таван. Завърза връзката около шията, нахлузи сакото, после зимното палто, движенията му бяха гладки и спокойни."
Из книгата