Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    "Сезоните на живота" - разкази за човешките ценности и глобалното заболяване на човечеств...
Търсене
Коледни книги
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

"Сезоните на живота" - разкази за човешките ценности и глобалното заболяване на човечеството

/ общо 2 продукта /
В началото на седмицата издателство "Лексикон" представи едно ново попълнение в каталога си - "Сезоните на живота". Автор на книгата е Валя Василева. След като се появява дебютната ѝ книга "Маркови обувки", през годините Василева изявява своя литературен талант предимно чрез писане на стихове и разкази. И до днес тя продължава в същата посока, изявявайки се основно в тези два литературни жанра.

Новата ѝ книга - "Сезоните на живота" - излиза като сборник с разкази, насочени към традиционните човешки ценности. Погледът върху ценностната система Валя Василева пресъздава чрез редица случки и събития, типични за живота ни в реалността днес. Макар всичко това звучи изключително сериозно, не липсват и моменти, които да предизвикат усмивка. В разказите "Сезоните на живота" има случки, описани с горчиво усещане, но има и моменти на тънка ирония и насмешка. Защото идеята на Валя е да представи гротеската на живота в днешно време. Какъв отпечатък у читателят обаче оставят разказаните случки и героите? В анотацията на книгата, "равносметката" звучи така:
"Интересният сюжет не само привлича, но и извисява нравствено, обобщава житейски проблеми, а на всеки от героите е поверена специална мисия.

Василева е грабила с пълни шепи от житейския калейдоскоп на преживявания, очаквания и намерения, като внася нови - неочаквани решения на конфликти, мотиви, постъпки и действия. Разказите са и своеобразна диагностика на глобалното заболяване на човечеството и затова всяко от действащите лица или боледува, или е вирусоносител, като авторката му дава пълна свобода на действие."
Валя Василева е лекар по професия и писател по призвание. Родена е в град Пловдив. Завършва в Английска езикова гимназия в родния си град, а след това се дипломира в столицата, където завършва Медицина в Медицинска академия. Работи като лекар-преподавател в областта на онкологията, но това не пречи да се развива и в писането. И резултатът не закъснява: през 2011-та година излиза първата ѝ книга - сборникът с разкази "Маркови обувки".

През следващите години Валя пише основно разкази и стихове, като има и няколко издадени стихосбирки. Авторката е член на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти.
Откъс
На гости при Живота

Имаше един период от моя живот, в който изобщо не ми вървеше. Някои го наричат Сатурнова дупка, а други просто казват: Ами, такъв е Животът, низ от върхове и спадове. Да, но при мен спадовете доста се позадържаха. По принцип не се отчайвам лесно, но този път търпението ми се изчерпа. Затова един ден събрах кураж и реших да отида лично при Живота да си поговорим. Ей така, един най-обикновен разговор, в който да обсъдим нелепата и тежка ситуация, в която бях изпаднала. Не беше трудно да открия адреса му в Гугъл и се отправих към красива триетажна сграда, която се намираше на най-шумната и оживена улица в центъра на града.

Изкачих се на третия етаж и позвъних на тежка метална врата. Дори не прочетох какво пишеше на нея. Толкова много бях развълнувана от срещата си с Живота. Отвори ми най-красивата и стройна мулатка. Стоях като хипнотизирана пред бисерната ѝ усмивка и виолетовите ѝ очи.

– Заповядайте, госпожо! С какво мога да ви бъда полезна?

– Амии, търся Господин Живота, разбрах, че живее тук и исках да си поговоря малко с него...

– Има ли записан час за Вас, за кого да предам?

– Не, не съм се обаждала, просто минавах оттук и реших да се отбия.

Красив млад мъж, облечен в елегантен марков костюм, изневиделица се появи на вратата. Обърна се към мулатката и с началнически тон нареди:

– Едит, отмени полета ми за Марс, току-що се обадиха мои стари приятели, арабски шейхове. Искат да отскочим до Венера. Позвъни в клуба на Амазонките и спешно поръчай трийсетина момичета за полета.

– Веднага, Шефе! Ааа... - мулатката ми хвърли загрижен поглед, но от Шефа беше останал само ароматът на тузарски парфюм.

– Съжалявам, изглежда моментът не беше подходящ - започнах да се оправдавам.

– Не се притеснявайте, това си е ежедневие при нас, но така е, когато Шефът е Богатият Живот.

– Ъъъ, Богат Живот? Мислех, че Животът е един, надявах се, че ще си говоря само и единствено с Живота?

– Грешите, мила, вие сте в приемната на Богатия Живот. И все пак не ми казахте за какво искате да си говорите с него?

– Нищо особено. Във всички случаи не за богатство, пари или власт, просто за най-обикновени неща...

– Ами тогава отидете при Обикновения Живот, неговият кабинет е на втория етаж под нашия.

– Не знаех, още веднъж се извинявам, да, разбира се, че ще сляза на втория етаж... Довиждане, госпожице! Беше ми приятно да се запознаем...

Мулатката тръсна красивата си глава, без да ме погледне. Косата ѝ, сплетена на малки плитчици с втъкани платинени нишки, стигаше до голите ѝ рамене. Нямаше и помен от ослепителната усмивка, с която ме посрещна. Изцяло погълната от поставената ѝ задача, трескаво разлистваше златния си тефтер, който беше в тон с прилепналия по тялото ѝ леопардов гащеризон. Почувствах, че присъствието ми е нежелателно и без да продумам повече нищо, тихичко се измъкнах навън. Все пак бях доволна, че се видях лице в лице с Богатия Живот, нищо че той дори не ме погледна. Слязох с по-уверена стъпка на втория етаж и позвъних на единствената врата, боядисана с кафява блажна боя. Отвори ми едра, с приветливо лице жена, облечена в семпла басмяна рокля. Изглеждаше като работеща пенсионерка.

– Добър ден! Прощавайте, търся Господин Обикновен Живот, казаха ми, че ще го намеря тук...

– Да, заповядайте, седнете. Ей сега ще го уведомя, че има посещение.

След две-три секунди бях поканена да я последвам в съседна стая. Зад бюрото, отрупано с папки и бумаги, се надигна мъж на средна възраст в обикновен сив костюм и ми подаде сърдечно ръка. В погледа му прочетох заинтересованост и симпатия към моята личност.

– Приятно ми е! Аз съм Обикновеният Живот. С какво мога да ви бъда полезен?

– Здравейте, Обикновен Живот! Ах, така се радвам. Всъщност съм и малко объркана, очаквах среща с Живота по принцип, не знаех, че живеете на едно място няколко живота...

– Мдаа, видели сте малкия ми брат... Е, какво ще пиете? Имам превъзходен билков чай от мащерка и маточина, а и кафето не е лошо. Пенке - обърна се той към секретарката си, - направи на нашата гостенка... - погледна ме с въпросителен поглед.

– Петуния, Петуния Дива е името ми и предпочитам кафе - набързо отговорих. Не очаквах, че толкова топло ще ме посрещнат.

– И така, Петуния, за какво искате да си говорим?

– Амии, нали, казват, че Животът е виенско колело, днес си на върха, утре си долу, след лошото идвало хубаво, но при мен лошото доста се позадържа напоследък, та реших да ви попитам какво трябва да направя, за да стане пак хубаво? - на един дъх си казах това, което ме тормозеше толкова дълго време и заради което всъщност бях дошла.

– Хубаво какво? Всеки влага различен смисъл. Важното е да знаете какво точно искате?

– Знам много добре какво искам. Не искам много, а само едно лято като онова, когато бях щастлива. Тогава и всичко ми вървеше, или поне аз така си мислех...

– Сега също е лято, какво ви пречи да сте щастлива отново?

– Да, съгласна съм, че е лято, но не е същото, имам предвид, че не е моето лято... някак ми е чуждо. Липсва ми морето и точно определен бряг. Когато погледна събраните си розови камъчета и седефените мидички, нещо ме пробожда отляво и въздухът започва да не ми стига, липсват ми щастливите мигове, онзи шум на бистрата, при който въздухът е изпълнен с милиарди разговори, от които чуваш само един-единствен глас, дори онази изпотена зелена бутилка със сода и сламката в нея, и тя ми липсва, а също и...

– Извинете, Петуния, вие да не сте поетеса?

Замръзнах от изненада. Все едно ме удариха с гюле през устата. Господи, нима толкова много вече ми личи? А аз си мислех, че никой нищо не знае. Последва неловка пауза. Погледите ни с Обикновения Живот се кръстосаха.

– Обичам да чета, понякога се опитвам и да пиша, но така, за удоволствие - започнах да се оправдавам.

– Аз също пиша понякога - тихо промълви Обикновеният Живот.

– Вие, пишете? Не може да бъде!

– Защо? Какво ви учудва толкова?

– Ами, вие, вие сте толкова... ъъ... обикновен. По нищо не ви личи, че пишете...

– А трябва ли да ми личи? И според вас как трябва да изглеждам? Нима очаквате брат ми - Богатият Живот, да седне да пише, та той няма никакво време, или пък Щастливият...

– Имате и още един брат?

– Щастливият Живот е най-големият ни брат.

– Колко братя сте всъщност? - започна да ми става интересно.

– Четирима сме - Богатият, който е най-малък, моя милост, Щастливият... - тук Обикновеният Живот замълча.

– Казахте, че сте четирима? - плахо попитах аз.

– Е, като всяко семейство и ние си имаме черна овца - Лошият Живот, но него от време на време го вкарваме в някои по-специални заведения... Често бяга оттам, но не за дълго, до следващата беля...

Реших да отклоня темата, защото разбрах, че се натъжи.

– Щастливият Живот! Наистина бих искала да се запозная и с този ви брат!

– Той е на меден месец, за съжаление. - все така замислен ми отговори Обикновеният Живот.

– Чудесно! Ще дойда другия месец и ще си поговоря с него...

– Не е сигурно, че ще си дойде точно след един месец, понякога си идва след една седмица, друг път го няма цяла година. Зависи от медения месец...

– Ще ви оставя телефонния си номер, когато дойде, ми се обадете, за да се срещна и с него.

– Разбира се, но вие не преставайте да пишете, няма нищо по-хубаво от това. Гарантирам ви, че можете да имате своето щастливо лято, когато си пожелаете, и да отидете, където си искате. Идвайте, ще ми бъде приятно да си говорим, Петуния.

– Обикновеният Живот още веднъж сърдечно ми стисна ръката за довиждане.

Заслизах щастлива и окрилена по стълбите, когато някакви викове от първия етаж привлякоха вниманието ми. Спрях се и се заслушах в истеричния глас на млада жена, прекъсван от звука на чупещи се предмети:

– Простак, идиот! Обеща ми вечно щастие (невероятен трясък от чинии), а три дни не можахме да изкараме като хората...

– Няма нищо вечно, скъпа, а и нищо не съм ти обещавал, ти настояваше за всички...

Погледнах към табелката на вратата и прочетох "Щастлив Живот". Поех си дълбоко въздух, прекръстих се и бързо излязох навън. Вече знаех какво искам.
Из книгата
Книги от Валя Василева
Сезоните на живота. Разкази - Валя Василева -

Сезоните на живота. Разкази


Валя Василева

Лексикон
Цена:  14.98 лв.
Разказите от сборника "Сезоните на живота" тематично са насочени към традиционни човешки ценности, към нетрадиционни случки и събития, неотменна част от живота. Художествената идея на авторката е да представи гротеската на човешкото битие, иреалното и реалното в него, което е част от делника на всеки един от нас. Изобразяват в същността си свят, в който шестват асоциации, метафори, състояния на духа, странни образи и още по-странни усещания. В съдържанието им ще открием съпоставяне на въображаеми и реални действия, пресъздадени с тънка ирония, насмешка, а някъде и с горчилка, с неприкрито авторско отношение ...
Маркови обувки. Разкази - Валя Василева -

Маркови обувки. Разкази


Валя Василева

Персей
Цена:  5.98 лв.
Книга с разкази на Валя Василева "Маркови обувки" е едно от най-стойностните белетристични произведения появило се през последните няколко години. Валя Василева умее да създава живи, реални, характерни образи, да разказва за общочовешки стремления като домогването до пари и власт, влияние, слава и признание, за вечни теми като смъртта, любовта, рая, ада, щастието, човеколюбието. Вроденото тънко чувство за хумор на авторката по естествен начин разведрява атмосферата, зарежда читателя със светла енергия и му дава насмешлив поглед не само към света около нас, а и вътре в нас. ...
"Сезоните на живота" - разкази за човешките ценности и глобалното заболяване на човечеството Продукти 1-2 от общо 2
В началото на седмицата издателство "Лексикон" представи едно ново попълнение в каталога си - "Сезоните на живота". Автор на книгата е Валя Василева. След като се появява дебютната ѝ книга "Маркови обувки", през годините Василева изявява своя литературен талант предимно чрез писане на стихове и разкази. И до днес тя продължава в същата посока, изявявайки се основно в тези два литературни жанра.

Новата ѝ книга - "Сезоните на живота" - излиза като сборник с разкази, насочени към традиционните човешки ценности. Погледът върху ценностната система Валя Василева пресъздава чрез редица случки и събития, типични за живота ни в реалността днес. Макар всичко това звучи изключително сериозно, не липсват и моменти, които да предизвикат усмивка. В разказите "Сезоните на живота" има случки, описани с горчиво усещане, но има и моменти на тънка ирония и насмешка. Защото идеята на Валя е да представи гротеската на живота в днешно време. Какъв отпечатък у читателят обаче оставят разказаните случки и героите? В анотацията на книгата, "равносметката" звучи така:
"Интересният сюжет не само привлича, но и извисява нравствено, обобщава житейски проблеми, а на всеки от героите е поверена специална мисия.

Василева е грабила с пълни шепи от житейския калейдоскоп на преживявания, очаквания и намерения, като внася нови - неочаквани решения на конфликти, мотиви, постъпки и действия. Разказите са и своеобразна диагностика на глобалното заболяване на човечеството и затова всяко от действащите лица или боледува, или е вирусоносител, като авторката му дава пълна свобода на действие."
Валя Василева е лекар по професия и писател по призвание. Родена е в град Пловдив. Завършва в Английска езикова гимназия в родния си град, а след това се дипломира в столицата, където завършва Медицина в Медицинска академия. Работи като лекар-преподавател в областта на онкологията, но това не пречи да се развива и в писането. И резултатът не закъснява: през 2011-та година излиза първата ѝ книга - сборникът с разкази "Маркови обувки".

През следващите години Валя пише основно разкази и стихове, като има и няколко издадени стихосбирки. Авторката е член на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти.
Откъс
На гости при Живота

Имаше един период от моя живот, в който изобщо не ми вървеше. Някои го наричат Сатурнова дупка, а други просто казват: Ами, такъв е Животът, низ от върхове и спадове. Да, но при мен спадовете доста се позадържаха. По принцип не се отчайвам лесно, но този път търпението ми се изчерпа. Затова един ден събрах кураж и реших да отида лично при Живота да си поговорим. Ей така, един най-обикновен разговор, в който да обсъдим нелепата и тежка ситуация, в която бях изпаднала. Не беше трудно да открия адреса му в Гугъл и се отправих към красива триетажна сграда, която се намираше на най-шумната и оживена улица в центъра на града.

Изкачих се на третия етаж и позвъних на тежка метална врата. Дори не прочетох какво пишеше на нея. Толкова много бях развълнувана от срещата си с Живота. Отвори ми най-красивата и стройна мулатка. Стоях като хипнотизирана пред бисерната ѝ усмивка и виолетовите ѝ очи.

– Заповядайте, госпожо! С какво мога да ви бъда полезна?

– Амии, търся Господин Живота, разбрах, че живее тук и исках да си поговоря малко с него...

– Има ли записан час за Вас, за кого да предам?

– Не, не съм се обаждала, просто минавах оттук и реших да се отбия.

Красив млад мъж, облечен в елегантен марков костюм, изневиделица се появи на вратата. Обърна се към мулатката и с началнически тон нареди:

– Едит, отмени полета ми за Марс, току-що се обадиха мои стари приятели, арабски шейхове. Искат да отскочим до Венера. Позвъни в клуба на Амазонките и спешно поръчай трийсетина момичета за полета.

– Веднага, Шефе! Ааа... - мулатката ми хвърли загрижен поглед, но от Шефа беше останал само ароматът на тузарски парфюм.

– Съжалявам, изглежда моментът не беше подходящ - започнах да се оправдавам.

– Не се притеснявайте, това си е ежедневие при нас, но така е, когато Шефът е Богатият Живот.

– Ъъъ, Богат Живот? Мислех, че Животът е един, надявах се, че ще си говоря само и единствено с Живота?

– Грешите, мила, вие сте в приемната на Богатия Живот. И все пак не ми казахте за какво искате да си говорите с него?

– Нищо особено. Във всички случаи не за богатство, пари или власт, просто за най-обикновени неща...

– Ами тогава отидете при Обикновения Живот, неговият кабинет е на втория етаж под нашия.

– Не знаех, още веднъж се извинявам, да, разбира се, че ще сляза на втория етаж... Довиждане, госпожице! Беше ми приятно да се запознаем...

Мулатката тръсна красивата си глава, без да ме погледне. Косата ѝ, сплетена на малки плитчици с втъкани платинени нишки, стигаше до голите ѝ рамене. Нямаше и помен от ослепителната усмивка, с която ме посрещна. Изцяло погълната от поставената ѝ задача, трескаво разлистваше златния си тефтер, който беше в тон с прилепналия по тялото ѝ леопардов гащеризон. Почувствах, че присъствието ми е нежелателно и без да продумам повече нищо, тихичко се измъкнах навън. Все пак бях доволна, че се видях лице в лице с Богатия Живот, нищо че той дори не ме погледна. Слязох с по-уверена стъпка на втория етаж и позвъних на единствената врата, боядисана с кафява блажна боя. Отвори ми едра, с приветливо лице жена, облечена в семпла басмяна рокля. Изглеждаше като работеща пенсионерка.

– Добър ден! Прощавайте, търся Господин Обикновен Живот, казаха ми, че ще го намеря тук...

– Да, заповядайте, седнете. Ей сега ще го уведомя, че има посещение.

След две-три секунди бях поканена да я последвам в съседна стая. Зад бюрото, отрупано с папки и бумаги, се надигна мъж на средна възраст в обикновен сив костюм и ми подаде сърдечно ръка. В погледа му прочетох заинтересованост и симпатия към моята личност.

– Приятно ми е! Аз съм Обикновеният Живот. С какво мога да ви бъда полезен?

– Здравейте, Обикновен Живот! Ах, така се радвам. Всъщност съм и малко объркана, очаквах среща с Живота по принцип, не знаех, че живеете на едно място няколко живота...

– Мдаа, видели сте малкия ми брат... Е, какво ще пиете? Имам превъзходен билков чай от мащерка и маточина, а и кафето не е лошо. Пенке - обърна се той към секретарката си, - направи на нашата гостенка... - погледна ме с въпросителен поглед.

– Петуния, Петуния Дива е името ми и предпочитам кафе - набързо отговорих. Не очаквах, че толкова топло ще ме посрещнат.

– И така, Петуния, за какво искате да си говорим?

– Амии, нали, казват, че Животът е виенско колело, днес си на върха, утре си долу, след лошото идвало хубаво, но при мен лошото доста се позадържа напоследък, та реших да ви попитам какво трябва да направя, за да стане пак хубаво? - на един дъх си казах това, което ме тормозеше толкова дълго време и заради което всъщност бях дошла.

– Хубаво какво? Всеки влага различен смисъл. Важното е да знаете какво точно искате?

– Знам много добре какво искам. Не искам много, а само едно лято като онова, когато бях щастлива. Тогава и всичко ми вървеше, или поне аз така си мислех...

– Сега също е лято, какво ви пречи да сте щастлива отново?

– Да, съгласна съм, че е лято, но не е същото, имам предвид, че не е моето лято... някак ми е чуждо. Липсва ми морето и точно определен бряг. Когато погледна събраните си розови камъчета и седефените мидички, нещо ме пробожда отляво и въздухът започва да не ми стига, липсват ми щастливите мигове, онзи шум на бистрата, при който въздухът е изпълнен с милиарди разговори, от които чуваш само един-единствен глас, дори онази изпотена зелена бутилка със сода и сламката в нея, и тя ми липсва, а също и...

– Извинете, Петуния, вие да не сте поетеса?

Замръзнах от изненада. Все едно ме удариха с гюле през устата. Господи, нима толкова много вече ми личи? А аз си мислех, че никой нищо не знае. Последва неловка пауза. Погледите ни с Обикновения Живот се кръстосаха.

– Обичам да чета, понякога се опитвам и да пиша, но така, за удоволствие - започнах да се оправдавам.

– Аз също пиша понякога - тихо промълви Обикновеният Живот.

– Вие, пишете? Не може да бъде!

– Защо? Какво ви учудва толкова?

– Ами, вие, вие сте толкова... ъъ... обикновен. По нищо не ви личи, че пишете...

– А трябва ли да ми личи? И според вас как трябва да изглеждам? Нима очаквате брат ми - Богатият Живот, да седне да пише, та той няма никакво време, или пък Щастливият...

– Имате и още един брат?

– Щастливият Живот е най-големият ни брат.

– Колко братя сте всъщност? - започна да ми става интересно.

– Четирима сме - Богатият, който е най-малък, моя милост, Щастливият... - тук Обикновеният Живот замълча.

– Казахте, че сте четирима? - плахо попитах аз.

– Е, като всяко семейство и ние си имаме черна овца - Лошият Живот, но него от време на време го вкарваме в някои по-специални заведения... Често бяга оттам, но не за дълго, до следващата беля...

Реших да отклоня темата, защото разбрах, че се натъжи.

– Щастливият Живот! Наистина бих искала да се запозная и с този ви брат!

– Той е на меден месец, за съжаление. - все така замислен ми отговори Обикновеният Живот.

– Чудесно! Ще дойда другия месец и ще си поговоря с него...

– Не е сигурно, че ще си дойде точно след един месец, понякога си идва след една седмица, друг път го няма цяла година. Зависи от медения месец...

– Ще ви оставя телефонния си номер, когато дойде, ми се обадете, за да се срещна и с него.

– Разбира се, но вие не преставайте да пишете, няма нищо по-хубаво от това. Гарантирам ви, че можете да имате своето щастливо лято, когато си пожелаете, и да отидете, където си искате. Идвайте, ще ми бъде приятно да си говорим, Петуния.

– Обикновеният Живот още веднъж сърдечно ми стисна ръката за довиждане.

Заслизах щастлива и окрилена по стълбите, когато някакви викове от първия етаж привлякоха вниманието ми. Спрях се и се заслушах в истеричния глас на млада жена, прекъсван от звука на чупещи се предмети:

– Простак, идиот! Обеща ми вечно щастие (невероятен трясък от чинии), а три дни не можахме да изкараме като хората...

– Няма нищо вечно, скъпа, а и нищо не съм ти обещавал, ти настояваше за всички...

Погледнах към табелката на вратата и прочетох "Щастлив Живот". Поех си дълбоко въздух, прекръстих се и бързо излязох навън. Вече знаех какво искам.
Из книгата
Книги от Валя Василева
Коледни подаръци
Аз. Остава
Георги Гаврилов, Мария Куманова, Наталия Иванова
Почина Стоянка Мутафова
Легендарната българска актриса ни напусна на 97-годишна възраст.
"Слагам край" - книга
Ново издание на "Егмонт" разказва напълно различна история с героите от "Замръзналото кралство".
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги
Коледни подаръци
Artesania Latina - кораби от дърво