Този ноември хитовата анимация "Замръзналото кралство 2" тръгна и по кината в България. А само ден след премиерата се появи една книга, която разказва за кралство Арендел със същите герои, но далеч по-различен сюжет. Книгата е сред новите издания на "
". Но, макар да се казва така, всъщност поставя начало: на една съвсем нова история за принцесите от "Замръзналото кралство".
Въпросът "Какво ли щеше да се случи, ако Анна и Елза не се познаваха?" е първото изречение на анотацията и ясно подсказва доколко различен ще е сюжетът за приказните принцеси. Всичко напълно се преобръща и приключението на героите от анимацията се променя до неузнаваемост.
" на "Егмонт". В колекцията са включени романи, базирани на популярни филми и сериали. Всяка от историите с познатите герои обаче е променена.
Елза съзнаваше, че не е редно да си го мисли, но Уеселтън є звучеше като Уизълтаун*, пък и херцогът малко или много имаше вид на невестулка. Тя надникна към баща си. Дали и той бе забелязал приликата между херцога и името на родното му място? Мислите на баща ѝ винаги бяха някак непроницаеми. В този момент той разговаряше със съпругата на господин Луденбург. Лорд Петерсен говореше със скулптора за следващия му проект, което от своя страна остави херцога, самата Елза и майка ѝ безучастни спрямо който и да било от двата разговора.
– Ваше Величество, дъщеря ви е прелестна! - каза херцогът, карайки Елза незабавно да почувства угризения заради мислите си. – Ще бъде кралица на кралиците!
– Благодаря - отвърна майка ѝ. – Безусловно ще е така.
– Родителите ми са ме обучили по най-добрия начин. Допълни Елза, усмихвайки се на майка си. – Щом настъпи денят, знам, че ще съм готова да застана начело на Арендел.
Херцогът я стрелна с интерес.
– Да, да, убеден съм. Просто е жалко, че сте единствената наследница. Знаете ли, че кралят на Южните острови има тринайсет синове, претендиращи за трона? Елза стисна бокала си с две ръце, за да не се изкуши да отговори нещо, което не е възпитано. Странно, но бокалът беше леденостуден.
– Господине, не смятам, че... Майка ѝ побърза да я прекъсне:
– Елза иска да каже, че това са много наследници. Майка ѝ изглеждаше невъзмутима, защото бе получавала този въпрос и преди. – Късметът ми е бил такъв: да
имам едно-единствено дете, но пък изненадите ни дебнат отвсякъде. Тя надзърна към Елза, а очите ѝ заискриха. – Знам, че тя ще се справи с всичко.
– На кралството ни е необходим силен предводител - намеси се Елза с твърд глас. – И то вече разполага с такъв в мое лице
– Ами ако нещо ви попречи да седнете на трона? - намръщи се херцогът.
– Не се тревожете, ние имаме грижата за Арендел и се справяме чудесно - успокои го кралицата с усмивка.
Херцогът се почеса по главата и перуката му наново се размърда. Той отмести поглед от кралицата и погледна Елза над очилата си.
– Принцесата ще стане на възраст след няколко години, така че има ли вече на хоризонта кандидати за женитба? Един брак между нашите две нации или с друг наш търговски партньор би скрепил отношенията ни. Елза се втренчи в салфетката в скута си. Бузите ѝ пламнаха.
– Пред дъщеря ми има достатъчно време да си намери кандидат - отсече майка ѝ. – На този етап просто бихме искали да съсредоточи вниманието си върху отговорностите си към кралството. Тестът по управленчески умения, който гувернантката на Елза ѝ бе дала тази сутрин, съдържаше далеч по-неотложни задачи от намирането на кандидат-жених.
– Благодаря за загрижеността ви, Ваша милост! - допълни Елза. – Намеря ли си подходящ кандидат, веднага ще ви уведомя. – Думите ѝ прозвучаха подигравателно, ала
херцогът изглеждаше доволен от отговора ѝ. Майка ѝ я удостои с укорителен поглед, но Елза го прие насериозно. Когато най-сетне херцогът се оттегли, а господин Луденбург и семейството му си взеха довиждане с кралското семейство, краля, кралицата и Елза се насочиха към
личните си покои.
– Елза, държа се чудесно! – похвали я майка ѝ. – Беше ненадмината в разговорите, а и херцогът онемя от познанията ти по водене на търговски преговори.
– Той бе не по-малко изненадан от мен самата – каза Елза. Изпитваше такова напрежение в раменете си, като че цяла вечер беше носила на тях тежестта на кралството си. Започваше да я боли и главата, ето защо просто копнееше за тишината на собствената си стая.
– Много се гордея с теб – каза баща ѝ, позволявайки си за пръв път тази вечер най-после да разкрие малко от чувствата си. Той се усмихна на майка ѝ и преметна ръка през рамото ѝ.
Елза обичаше да наблюдава родителите си заедно. Все още изглеждаха толкова влюбени. Трудно ѝ беше да не завижда мъничко за връзката, която имаха помежду си.
– Един ден ще бъдеш прекрасна кралица, Елза! – додаде баща ѝ.
– Благодаря, татко – отговори тя, ала не си позволи да се замисля много.
Имаше доста време до мига, в който щеше да стане кралица.
