|
![]() |
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв. Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв. За цена и срок извън гр. София кликни тук. Тази книга може да бъде доставена в:
Понеделник 23-04-2018 г. или Вторник 24-04-2018 г.
|
Описание
През последните няколко години нашумя името на Перперикон, намиращ се на Балканския полуостров, в южната част на България, на 20 km североизточно от гр. Кърджали в дебрите на Източните Родопи. В 2000 г. това все още беше малък скачен връх, обрасъл гъсто с бодливи храсталаци и къпини. Тук-там стърчаха зидове и се виждаха дълбоки изсичания в скалите, оставени от изчезнали древни култури. Някога на хълма са правени археологически разкопки, но изкопите отдавна бяха изоставени и буренясали. Преди няколко години дори хората от околните села бяха забравили пътеките нагоре.
При тези условия, в горещия август на 2000 г., малка група студенти започна да разчиства храсталаците. Времето бе ограничено, парите - нищожно малко, което налагаше професорът им да работи заедно с тях. Жегата бе наистина убийствена - температурата не падаше под 39-40 градуса. Но всички несгоди бяха забравени, когато пред очите на изследователите започнаха да излизат очертанията на помещения, коридори, огромни зали. Бяхме попаднали на грандиозен древен дворец, запазен отлично, защото целите му долни етажи бяха издялани в скалата.
При тези условия, в горещия август на 2000 г., малка група студенти започна да разчиства храсталаците. Времето бе ограничено, парите - нищожно малко, което налагаше професорът им да работи заедно с тях. Жегата бе наистина убийствена - температурата не падаше под 39-40 градуса. Но всички несгоди бяха забравени, когато пред очите на изследователите започнаха да излизат очертанията на помещения, коридори, огромни зали. Бяхме попаднали на грандиозен древен дворец, запазен отлично, защото целите му долни етажи бяха издялани в скалата.
Рейтинг


![]() ![]() |
Други интересни предложения
Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност Николай Овчаров АИ "Проф. Марин Дринов" |
Цена: 8.50 лв.
|

Важна информация! Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.![]() |
кдт
27 февруари 2006г. Спас Мавров
До Министерство на културата,
Министър г-н Стефан Данаилов
Вестник “24 часа”,
Главен редактор г - н
Съюз на тракийските дружества в България,
Председател г - н Костадин Карамитрев
“О, НЕРАЗУМНИЙ ЮРОДЕ, ПОРАДИ ЧТО СЯ СРАМУВАШ ДА СЕ НАРЕЧЕШ БЪЛГАРИН!”
или още нещо за
НОВИТЕ ФАЛШИФИКАТОРИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
През последните години, през така нареченият преходен период, се извършиха много промени, част от които в областта на културния живот. Ще се спра главно на невероятния блик за нови идентификации на нашата история. В по-голямата си част авторите – историци (имам предвид всички изследователи на българската история, а не само професионалистите), реализираха колосални изследвания, променящи убедително границите на драстично окастрената ни история. В основната, фундаментална част на миналото ни, стоят две успоредици, два древни етноса, чиято история оформя главните черти на българския народ – траки и българи. И за едните, и за другите знаем много и малко.
Много, защото имаме предания, исторически факти и археологически находки. Наричам ги находки, защото именно тяхното нефелно изследване и целенасочено тълкуване е тревожно и недопустимо.
Малко, защото все още нямаме основни научни концепции и изследвания, които да дадат ясна представа, да станат критерий за бъдещите изследователи. Напротив, влагат се достатъчно старания и действия да се обезличи българската археологическа наука, да се фалшифицират находките. Забележителна е дейността на двама наши професионални археолози в тази посока – професорите Румен Овчаров и Георги Китов.
И двамата се прочуха като, както пресата сполучливо ги нарече, “българските Индиана Джоунс”. Прави са журналистите - като американския супермен - иманяр вандализмът им стигна не само до антиархеологията, но и до национално предателство. Защото техните “методи” и “научни изводи” определено нямат нищо общо с науката, като такава, каквато се приема от целия научен свят. И за да не сме голословни ще поставим няколко ясни въпроса към двамата учени, на които внимателният читател ще може да изведе и лични отговори. Особено ако се постарае да проучи фактите.
Първо ще се обърнем към световноизвестният могилоразрушител господин Георги Китов. По вашите лични думи господин Китов, вие сте разкопали до изтеклия сезон около 400 могили.
1. КОЛКО ОТ ТЯХ СТЕ ВЪЗСТАНОВИЛИ В ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ИМ ВИД?
Според мен не повече от десет и то не във видът, в който бяха те преди вашите булдозери да ги съсипят. От това следва още един въпрос:
2.АКО ПРЕЗ ВИЗАНТИЙСКОТО И ТУРСКОТО РОБСТВО ИМАШЕ САМО ПО ЕДИН НА 100 ГОДИНИ КАТО ВАША МИЛОСТ - ЩЕШЕ ЛИ ДНЕС ДА ИМАМЕ ПОНЕ ТРИ МОГИЛИ ЗА СПОМЕН ОТ ЗНАМЕНИТИТЕ НИ ПРАДЕДИ – ТРАКИТЕ?
Определено – НЕ!, защото за 8-9 века щяхте да разкопаете и Балкана, камо ли малките беззащитни могили.
3. Г-н КИТОВ, В СТАРОСЕЛ ВИЕ СТЕ НАЗОВАЛИ ОТКРИТАТА В СЕВЕРНАТА ЧАСТ НА МОГИЛАТА КАМЕННА ВАНА – “ВИНАРНА”. КОЕ ВИ ДАВА ОСНОВАНИЕ ДА Я НАРЕЧЕТЕ ТАКА, ЗАЩОТО НЯМАТЕ НИКАКВО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ Е БИЛА ИЗПОЛЗВАНА ОТ ТРАКИТЕ ЗА ПОДОБНИ ЦЕЛИ?
Нашето твърдение, че “ваната” е абсурдно да е използвана за такива цели, се основава на простичкият факт, който лично аз (пък и всеки българин), помня от баба си (може и от гимназията – в часовете по органична химия): Когато баба ми варосаше стените на къщата - измиваше падналите на пода капки вар с оцет. От прогимназията знаем, че оцета е винена киселина. Господин професоре – няколко тона вино (което също е киселина), ще изхрупат варовата мазилка, с дебелина между 2 и 3 см., за няколко слънчеви тракийски дни. Разбирам пристрастието ви, заедно с други “учени”, да изкарате тракийския народ “впиянчен”, но как тези пристрастени пиячи ще оставят виното им да изтече така безотговорно в земята? А като потомствен тракиец, държа да ви кажа, че: в моето семейство виното се разрешаваше само в неделя, по една чаша за пълнолетните – предание, което се спазваше стриктно.
4.ИЗУМИТЕЛНО Е СТАРАНИЕТО ВИ ДА НАПРАВИТЕ ТРАКИТЕ КРЪВОЖАДНИ ЖЕРТВОПРИНОСИТЕЛИ. КАК УСТАНОВИХТЕ, ЧЕ В СВЕТИЛИЩАТА СЕ Е ДАВАЛА КРЪВНА ЖЕРТВА, ЧИЯТО КРЪВ Е СЪБИРАНА В КАМЕННИ КОРИТА И Е ИЗТИЧАЛА ПО УЛЕИ И ТАКА НАТАТЪК ИЗМИШЛЬОТИНИ? НЯМАТЕ НИТО ЕДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, НАЛИ?
Що не колнете един кон или овен и да му пуснете кръвта в каменното корито. Уверявам ви че няма никога да тръгне по улея, защото от студения камък ще се съсири почти веднага.
Освен това съществува солидно доказателство, че траките не принасят кръвни жертви и то не къде да е, а при самият тракиец Орфей. Като не знаете, защо поне не четете – в Химните му няма нито една кръвна жертва – само треви и благоуханни билки. Траките са представители на Слънчевата религия и като такива не могат да принасят кръвни жертви характерни за Лунните религии. Има само едно единствено изключение, което няма да разискваме тук.
Измислиците в тази посока станаха толкова безотговорни, че в Казанлък, в една театрална постановка, пред очите на чужденците се трепят с чукове старите царици по нареждане на благородните тракийски вождове, когато си намерят по-млада любовница. Такива са плодовете на нескопосаните ви интерпретации, които ако не бяха гавра с високата духовна култура на траките, щяха да са смешни.
4. Г-Н КИТОВ БИХТЕ ЛИ ОБЯСНИЛИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЧИТАТЕЛИ – КАК ОТКРИХТЕ В “СВЕТИЦАТА” ЗЛАТНИЯ ПРЪСТЕН С РЕЛЕФ НА ГРЕБЕЦ? МОЖЕ БИ ЩЕ ПОСОЧИТЕ ТОЧНОТО МЯСТО НА НАХОДКАТА, ИЛИ ЩЕ СИ СПОМНИТЕ КОЙ ВИ ГО ПОДАДЕ ИЗВЪН КАМЕРАТА?!
Ето че сега възникна още един въпрос:
5. КАТО УЧЕН - ПРОФЕСОР И СПЕЦИАЛИСТ, МОЖЕТЕ ЛИ ДА НИ ОБЯСНИТЕ: ЗАЩО ЗЛАТНИЯТ ПРЪСТЕН ИМА ПАТИНА (ФИЛМ –ПОТЪМНЯВАНЕ), А ЗЛАТНАТА МАСКА, НАМЕРЕНА ПРИ СЪЩИТЕ УСЛОВИЯ И НА СЪЩОТО МЯСТО, Е ЛЪСНАТА, С ТИПИЧЕН ЗА ПОЛИРАНОТО ЗЛАТО БЛЯСЪК? КАК ТАКА ЕДИНИЯТ ПРЕДМЕТ Е МАТИРАН, А ДРУГИЯТ НЕ Е ?!
Питам ви защото вие не сте леяр, не сте скулптор, но вещо разбирате от бронзолеене и затова научно и категорично заявихте на света, че главата на цар Терез (?!) е лята от гръцки леяри. ЗАЩО?! Траките, според вас, са били достатъчно неграмотни, за да отлеят сами бронзовата глава, но са отлели перфектно златната маска – това ли е мнението ви?! Според занаята, като скулптор разбирам малко от леене, бронзолеенето е детска игра пред златарското леене - да речем Златното Павагюрско съкровище – сигурен съм, че го познавате добре. Къде са разликите и трудностите г-н Китов, защото явно ги знаете, щом имате толкова категорично мнение по въпроса?
А сега да попитаме г- н професора Николай Овчаров, страстно ратуващ да стане достоен редови член на траколога Китов в интерпретациите:
1. Г-Н ОВЧАРОВ, КОЕ ВИ ДАВА ОСНОВАНИЕ ДА НАРЕЧЕТЕ СВЕТИЛИЩЕТО КРАЙ СЕЛО ПЕРПЕРЕК -“ПЕРПЕРИКОН”?
Промяната на топонимите е още един от злокобните въпроси в новата българска археология. Хора като Китов и Овчаров я провеждат последователно и изглежда под крилото на някой силно заинтерисовани страни, защото на петнадесетина километра от Перперек вече ни посрещат пътни табели с гръцкото име Перперикон. Кръстникът на светилището успешно налага чуждото име в нашата “нова” топонимия. Която след столетия ще бъде чужда, в случая гръцка – според названието си. Във вестник “24 часа”, от 3.12.2005 год. г-н Овчаров ратува Перперек да стане претендент за едно от нашите Седем чудеса, което е похвално, но защо с гръцкото име Перперикон, български професоре.?! Защото така ще остане трайно в световните анали с гръцкото име ли? Една от основните опорни точки в изследването на историческите корени на даден народ са топонимите и лингвистичните преобразования, служещи на историците за неоспоримо доказателство. Смешно и тъжно е, като прочете човек зашитите с бели конци кръщелничества на професора, където светилището на тракийския бог Дионис е наречено Перперикон ( виж в-к “24 часа”/10 дек.2005,стр.12). Дионис е тракийско божество – четете Орфей поне.
В книжката ви “Свещеният град Перперикон” вие съвсем произволно се позовавате на един чужд изследовател, но премълчавате, че селото, което се намира само на няколко километра се казва Перперек, че реката се казва Перперешка река, а дерето Перперек – дере. Само хидронимът Перперек–дере е достатъчен да се позовете на него, а не на чужди недоказани мнения. Освен това сам твърдите, че “хидронимите са най-устойчивите наименования въобще”, (стр.2). Интересно защо професор Стамен Михайлов от Археологическия институт с музей при БАН, съвместно с Иван Балкански –първите истински изследователи на Перперек - не го наричат Перперикон?!
Това чуждо име подхвърляте дори, когато говорите за епископската резиденция – наспроти неистовата борба на българския народ да си върне свободата от погърчващата го гръцка патриаршия. Божем бяхте историк, освен научен археолог, господин професоре?!
От едно ваше изказване по телевизията (ВВТ,”Най-доброто”), разбрах, че се изживявате като бог в написването на новата ни история, цитирам : „Историкът е нещо като Господ - той моделира историята.”
Чий божество сте г-н Овчаров – наше или гръцко?
Господин професоре,
2. ЗАЩО ИГНОРИРАТЕ РЕЛЕФЪТ НА БЪЛГАРСКАТА БОГИНЯ “УМАЙ”, КОЙТО СЕ НАМИРА НА ГОРНОТО НИВО НА СВЕТИЛИЩЕТО В ПЕРПЕРЕК?
Става въпрос за “интересните рисунки-графити по скалите”, които лично вие сте изследвали, нали? Сред тях е и релефът на богинята на българите. Но до момента нито дума не се споменава, че е открит втори по значение релеф на българското пластично изкуство след Мадарския конник? Разбира се вие отново предпочитате да я наречете монголско и т.н, само не българска. Перперек никога не е било тракийско светилище, а българско и е второто по значение след Мадара. Тук е свещеното място на богиня Жънай, когато ражда своя син - става Умай. Скоро вандалите ще унищожат този прекрасен релеф и тогава може би ще постигнете дълбоко удовлетворение. Сигурно ще го постигнете, защото не сте положили никакви усилия да го консервирате и защитите и защото нито Министерството на културата, нито на Образованието, Парламента, или която и да е институция у нас, си мърда пръста за да спре вандалщината в археологията. Нека читателят знае, че в света няма друг релеф на българската богиня в ролята си на Умай – раждащата своя Син – Слънцето. Перперек означава място на Синът на Небето – Слънцето. Обектите Мадара, Перперек, Царичина, Светилището в Гинина могила, Рупите и т.н са български и нямат нищо общо с траките.
Снимка на богиня Умай
Благодарение на безнаказаното кръстничество на Г. Китов скоро Долината на тракийските царе ще се превърне в долина на Сашовци, Сарафовци, Бончовци и т.н. нови наименования на могилите. Нужно е само да харижете на българския Индиана – Джоунс някой и друг лев и той с охота ще ви обезсмърти името чрез някоя все още оцеляла от фадромата му могила.
Всичко казано до тук не изчерпва поставените въпроси пред така наричащите себе си учени – траколози, защото са много и непрекъснато нарастващи изискванията да не ни се налагат нескопосани съзнателно деформирани факти от историята на траките и българите. Гръцката култура ограбва тракийската, пришива я към своите инфантилни интерпретации и създава така наречената Гръцка Митология, без да може да даде сносно тълкуване на легендите. Разбира се не може да посегне на Химните на Орфей, но посегна на името му. И как да не го направи, като нашите учени и държавници невъзмутимо се правят, че “такова животно нема!”. ДО КОГА?! е последният ми въпрос към всички, които малко или много принадлежат към етническото единство, наречено по държавнически – народ на България.
Закупилите тази книга, купуват също
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
![]() | |||||||
|