store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    Борина  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Борина    Перперикон. Цивилизация на скалните хора - Николай Овчаров
Търсене
Книги
Перперикон. Цивилизация на скалните хора - Николай Овчаров -

Перперикон. Цивилизация на скалните хора


Цена:  48.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.

Тази книга може да бъде доставена в:
Петък 24-11-2017 г. или
Понеделник 27-11-2017 г.
Продукт#5976
ТипКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издателство
Категории
КорицаТвърда
Страници162
Размери20.50 / 26.80 / 1.50 cm
Тегло0.855 kg
ISBN9545001380
Описание
През последните няколко години нашумя името на Перперикон, намиращ се на Балканския полуостров, в южната част на България, на 20 km североизточно от гр. Кърджали в дебрите на Източните Родопи. В 2000 г. това все още беше малък скачен връх, обрасъл гъсто с бодливи храсталаци и къпини. Тук-там стърчаха зидове и се виждаха дълбоки изсичания в скалите, оставени от изчезнали древни култури. Някога на хълма са правени археологически разкопки, но изкопите отдавна бяха изоставени и буренясали. Преди няколко години дори хората от околните села бяха забравили пътеките нагоре.
При тези условия, в горещия август на 2000 г., малка група студенти започна да разчиства храсталаците. Времето бе ограничено, парите - нищожно малко, което налагаше професорът им да работи заедно с тях. Жегата бе наистина убийствена - температурата не падаше под 39-40 градуса. Но всички несгоди бяха забравени, когато пред очите на изследователите започнаха да излизат очертанията на помещения, коридори, огромни зали. Бяхме попаднали на грандиозен древен дворец, запазен отлично, защото целите му долни етажи бяха издялани в скалата.
Рейтинг
Рейтинг: 7.58 / 24 гласа 
За да оцените книгата "Перперикон. Цивилизация на скалните хора", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Мнения на посетители
Добави мнение 
27 февруари 2006г. Спас Мавров До Министерство на културата, Министър г-н Стефан Данаилов Вестник “24 часа”, Главен редактор г - н Съюз на тракийските дружества в България, Председател г - н Костадин Карамитрев “О, НЕРАЗУМНИЙ ЮРОДЕ, ПОРАДИ ЧТО СЯ СРАМУВАШ ДА СЕ НАРЕЧЕШ БЪЛГАРИН!” или още нещо за НОВИТЕ ФАЛШИФИКАТОРИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ През последните години, през така нареченият преходен период, се извършиха много промени, част от които в областта на културния живот. Ще се спра главно на невероятния блик за нови идентификации на нашата история. В по-голямата си част авторите – историци (имам предвид всички изследователи на българската история, а не само професионалистите), реализираха колосални изследвания, променящи убедително границите на драстично окастрената ни история. В основната, фундаментална част на миналото ни, стоят две успоредици, два древни етноса, чиято история оформя главните черти на българския народ – траки и българи. И за едните, и за другите знаем много и малко. Много, защото имаме предания, исторически факти и археологически находки. Наричам ги находки, защото именно тяхното нефелно изследване и целенасочено тълкуване е тревожно и недопустимо. Малко, защото все още нямаме основни научни концепции и изследвания, които да дадат ясна представа, да станат критерий за бъдещите изследователи. Напротив, влагат се достатъчно старания и действия да се обезличи българската археологическа наука, да се фалшифицират находките. Забележителна е дейността на двама наши професионални археолози в тази посока – професорите Румен Овчаров и Георги Китов. И двамата се прочуха като, както пресата сполучливо ги нарече, “българските Индиана Джоунс”. Прави са журналистите - като американския супермен - иманяр вандализмът им стигна не само до антиархеологията, но и до национално предателство. Защото техните “методи” и “научни изводи” определено нямат нищо общо с науката, като такава, каквато се приема от целия научен свят. И за да не сме голословни ще поставим няколко ясни въпроса към двамата учени, на които внимателният читател ще може да изведе и лични отговори. Особено ако се постарае да проучи фактите. Първо ще се обърнем към световноизвестният могилоразрушител господин Георги Китов. По вашите лични думи господин Китов, вие сте разкопали до изтеклия сезон около 400 могили. 1. КОЛКО ОТ ТЯХ СТЕ ВЪЗСТАНОВИЛИ В ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ИМ ВИД? Според мен не повече от десет и то не във видът, в който бяха те преди вашите булдозери да ги съсипят. От това следва още един въпрос: 2.АКО ПРЕЗ ВИЗАНТИЙСКОТО И ТУРСКОТО РОБСТВО ИМАШЕ САМО ПО ЕДИН НА 100 ГОДИНИ КАТО ВАША МИЛОСТ - ЩЕШЕ ЛИ ДНЕС ДА ИМАМЕ ПОНЕ ТРИ МОГИЛИ ЗА СПОМЕН ОТ ЗНАМЕНИТИТЕ НИ ПРАДЕДИ – ТРАКИТЕ? Определено – НЕ!, защото за 8-9 века щяхте да разкопаете и Балкана, камо ли малките беззащитни могили. 3. Г-н КИТОВ, В СТАРОСЕЛ ВИЕ СТЕ НАЗОВАЛИ ОТКРИТАТА В СЕВЕРНАТА ЧАСТ НА МОГИЛАТА КАМЕННА ВАНА – “ВИНАРНА”. КОЕ ВИ ДАВА ОСНОВАНИЕ ДА Я НАРЕЧЕТЕ ТАКА, ЗАЩОТО НЯМАТЕ НИКАКВО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ Е БИЛА ИЗПОЛЗВАНА ОТ ТРАКИТЕ ЗА ПОДОБНИ ЦЕЛИ? Нашето твърдение, че “ваната” е абсурдно да е използвана за такива цели, се основава на простичкият факт, който лично аз (пък и всеки българин), помня от баба си (може и от гимназията – в часовете по органична химия): Когато баба ми варосаше стените на къщата - измиваше падналите на пода капки вар с оцет. От прогимназията знаем, че оцета е винена киселина. Господин професоре – няколко тона вино (което също е киселина), ще изхрупат варовата мазилка, с дебелина между 2 и 3 см., за няколко слънчеви тракийски дни. Разбирам пристрастието ви, заедно с други “учени”, да изкарате тракийския народ “впиянчен”, но как тези пристрастени пиячи ще оставят виното им да изтече така безотговорно в земята? А като потомствен тракиец, държа да ви кажа, че: в моето семейство виното се разрешаваше само в неделя, по една чаша за пълнолетните – предание, което се спазваше стриктно. 4.ИЗУМИТЕЛНО Е СТАРАНИЕТО ВИ ДА НАПРАВИТЕ ТРАКИТЕ КРЪВОЖАДНИ ЖЕРТВОПРИНОСИТЕЛИ. КАК УСТАНОВИХТЕ, ЧЕ В СВЕТИЛИЩАТА СЕ Е ДАВАЛА КРЪВНА ЖЕРТВА, ЧИЯТО КРЪВ Е СЪБИРАНА В КАМЕННИ КОРИТА И Е ИЗТИЧАЛА ПО УЛЕИ И ТАКА НАТАТЪК ИЗМИШЛЬОТИНИ? НЯМАТЕ НИТО ЕДНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, НАЛИ? Що не колнете един кон или овен и да му пуснете кръвта в каменното корито. Уверявам ви че няма никога да тръгне по улея, защото от студения камък ще се съсири почти веднага. Освен това съществува солидно доказателство, че траките не принасят кръвни жертви и то не къде да е, а при самият тракиец Орфей. Като не знаете, защо поне не четете – в Химните му няма нито една кръвна жертва – само треви и благоуханни билки. Траките са представители на Слънчевата религия и като такива не могат да принасят кръвни жертви характерни за Лунните религии. Има само едно единствено изключение, което няма да разискваме тук. Измислиците в тази посока станаха толкова безотговорни, че в Казанлък, в една театрална постановка, пред очите на чужденците се трепят с чукове старите царици по нареждане на благородните тракийски вождове, когато си намерят по-млада любовница. Такива са плодовете на нескопосаните ви интерпретации, които ако не бяха гавра с високата духовна култура на траките, щяха да са смешни. 4. Г-Н КИТОВ БИХТЕ ЛИ ОБЯСНИЛИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЧИТАТЕЛИ – КАК ОТКРИХТЕ В “СВЕТИЦАТА” ЗЛАТНИЯ ПРЪСТЕН С РЕЛЕФ НА ГРЕБЕЦ? МОЖЕ БИ ЩЕ ПОСОЧИТЕ ТОЧНОТО МЯСТО НА НАХОДКАТА, ИЛИ ЩЕ СИ СПОМНИТЕ КОЙ ВИ ГО ПОДАДЕ ИЗВЪН КАМЕРАТА?! Ето че сега възникна още един въпрос: 5. КАТО УЧЕН - ПРОФЕСОР И СПЕЦИАЛИСТ, МОЖЕТЕ ЛИ ДА НИ ОБЯСНИТЕ: ЗАЩО ЗЛАТНИЯТ ПРЪСТЕН ИМА ПАТИНА (ФИЛМ –ПОТЪМНЯВАНЕ), А ЗЛАТНАТА МАСКА, НАМЕРЕНА ПРИ СЪЩИТЕ УСЛОВИЯ И НА СЪЩОТО МЯСТО, Е ЛЪСНАТА, С ТИПИЧЕН ЗА ПОЛИРАНОТО ЗЛАТО БЛЯСЪК? КАК ТАКА ЕДИНИЯТ ПРЕДМЕТ Е МАТИРАН, А ДРУГИЯТ НЕ Е ?! Питам ви защото вие не сте леяр, не сте скулптор, но вещо разбирате от бронзолеене и затова научно и категорично заявихте на света, че главата на цар Терез (?!) е лята от гръцки леяри. ЗАЩО?! Траките, според вас, са били достатъчно неграмотни, за да отлеят сами бронзовата глава, но са отлели перфектно златната маска – това ли е мнението ви?! Според занаята, като скулптор разбирам малко от леене, бронзолеенето е детска игра пред златарското леене - да речем Златното Павагюрско съкровище – сигурен съм, че го познавате добре. Къде са разликите и трудностите г-н Китов, защото явно ги знаете, щом имате толкова категорично мнение по въпроса? А сега да попитаме г- н професора Николай Овчаров, страстно ратуващ да стане достоен редови член на траколога Китов в интерпретациите: 1. Г-Н ОВЧАРОВ, КОЕ ВИ ДАВА ОСНОВАНИЕ ДА НАРЕЧЕТЕ СВЕТИЛИЩЕТО КРАЙ СЕЛО ПЕРПЕРЕК -“ПЕРПЕРИКОН”? Промяната на топонимите е още един от злокобните въпроси в новата българска археология. Хора като Китов и Овчаров я провеждат последователно и изглежда под крилото на някой силно заинтерисовани страни, защото на петнадесетина километра от Перперек вече ни посрещат пътни табели с гръцкото име Перперикон. Кръстникът на светилището успешно налага чуждото име в нашата “нова” топонимия. Която след столетия ще бъде чужда, в случая гръцка – според названието си. Във вестник “24 часа”, от 3.12.2005 год. г-н Овчаров ратува Перперек да стане претендент за едно от нашите Седем чудеса, което е похвално, но защо с гръцкото име Перперикон, български професоре.?! Защото така ще остане трайно в световните анали с гръцкото име ли? Една от основните опорни точки в изследването на историческите корени на даден народ са топонимите и лингвистичните преобразования, служещи на историците за неоспоримо доказателство. Смешно и тъжно е, като прочете човек зашитите с бели конци кръщелничества на професора, където светилището на тракийския бог Дионис е наречено Перперикон ( виж в-к “24 часа”/10 дек.2005,стр.12). Дионис е тракийско божество – четете Орфей поне. В книжката ви “Свещеният град Перперикон” вие съвсем произволно се позовавате на един чужд изследовател, но премълчавате, че селото, което се намира само на няколко километра се казва Перперек, че реката се казва Перперешка река, а дерето Перперек – дере. Само хидронимът Перперек–дере е достатъчен да се позовете на него, а не на чужди недоказани мнения. Освен това сам твърдите, че “хидронимите са най-устойчивите наименования въобще”, (стр.2). Интересно защо професор Стамен Михайлов от Археологическия институт с музей при БАН, съвместно с Иван Балкански –първите истински изследователи на Перперек - не го наричат Перперикон?! Това чуждо име подхвърляте дори, когато говорите за епископската резиденция – наспроти неистовата борба на българския народ да си върне свободата от погърчващата го гръцка патриаршия. Божем бяхте историк, освен научен археолог, господин професоре?! От едно ваше изказване по телевизията (ВВТ,”Най-доброто”), разбрах, че се изживявате като бог в написването на новата ни история, цитирам : „Историкът е нещо като Господ - той моделира историята.” Чий божество сте г-н Овчаров – наше или гръцко? Господин професоре, 2. ЗАЩО ИГНОРИРАТЕ РЕЛЕФЪТ НА БЪЛГАРСКАТА БОГИНЯ “УМАЙ”, КОЙТО СЕ НАМИРА НА ГОРНОТО НИВО НА СВЕТИЛИЩЕТО В ПЕРПЕРЕК? Става въпрос за “интересните рисунки-графити по скалите”, които лично вие сте изследвали, нали? Сред тях е и релефът на богинята на българите. Но до момента нито дума не се споменава, че е открит втори по значение релеф на българското пластично изкуство след Мадарския конник? Разбира се вие отново предпочитате да я наречете монголско и т.н, само не българска. Перперек никога не е било тракийско светилище, а българско и е второто по значение след Мадара. Тук е свещеното място на богиня Жънай, когато ражда своя син - става Умай. Скоро вандалите ще унищожат този прекрасен релеф и тогава може би ще постигнете дълбоко удовлетворение. Сигурно ще го постигнете, защото не сте положили никакви усилия да го консервирате и защитите и защото нито Министерството на културата, нито на Образованието, Парламента, или която и да е институция у нас, си мърда пръста за да спре вандалщината в археологията. Нека читателят знае, че в света няма друг релеф на българската богиня в ролята си на Умай – раждащата своя Син – Слънцето. Перперек означава място на Синът на Небето – Слънцето. Обектите Мадара, Перперек, Царичина, Светилището в Гинина могила, Рупите и т.н са български и нямат нищо общо с траките. Снимка на богиня Умай Благодарение на безнаказаното кръстничество на Г. Китов скоро Долината на тракийските царе ще се превърне в долина на Сашовци, Сарафовци, Бончовци и т.н. нови наименования на могилите. Нужно е само да харижете на българския Индиана – Джоунс някой и друг лев и той с охота ще ви обезсмърти името чрез някоя все още оцеляла от фадромата му могила. Всичко казано до тук не изчерпва поставените въпроси пред така наричащите себе си учени – траколози, защото са много и непрекъснато нарастващи изискванията да не ни се налагат нескопосани съзнателно деформирани факти от историята на траките и българите. Гръцката култура ограбва тракийската, пришива я към своите инфантилни интерпретации и създава така наречената Гръцка Митология, без да може да даде сносно тълкуване на легендите. Разбира се не може да посегне на Химните на Орфей, но посегна на името му. И как да не го направи, като нашите учени и държавници невъзмутимо се правят, че “такова животно нема!”. ДО КОГА?! е последният ми въпрос към всички, които малко или много принадлежат към етническото единство, наречено по държавнически – народ на България.
Закупилите тази книга, купуват също
Свещените книги на Древен Египет - книга 1: Литанията на Ре - Теодор Леков - книга

Свещените книги на Древен Египет - книга 1: Литанията на Ре



Изток - Запад
Цена:  9.00 лв.
"Литанията на Ре" е превеждана само на два езика: английски (1964 г.) и немски (1975 г.). Изданието съдържа въведение, превод от древноегипетски, коментар с обяснения. Приложен е и йероглифният текст. "Литанията на Ре" се състои от химни към слънцето, които като магическо слово позволяват на египетския цар да се слее със Слънцебога в пътуването му отвъд. Книгата е съдържала езотерично познание, достъпно само за египетския цар и неговите приближени. Датира се от средата на второто хилядолетие пр. Хр. Публикува се за първи път на български език. Изданието е придружено от многобройни фигури с ...
Богинята и Биволът - Майкъл Балтър - книга

Богинята и Биволът



НСМ - Медиа
Цена:  11.00 лв.
Чаталхьоюк - археологическо пътешествие към зората на цивилизацията. ... Тази история е необичайна, скандална и донякъде с криминален привкус. През 1958 г. Джеймс Меларт, британски археолог и авантюрист, открива в Чаталхьоюк (малоазиатската част на Турция) най-големия град от епохата на неолита, основан 6000 години преди египетските пирамиди. Властите обаче замразяват сензационната находка, макар че хиляди поклонници от цял свят се стичат към свещената могила, за да видят първообраза на Майката-богиня. Майкъл Балтър, журналист в сп. „Сайънс" и участник в наскоро възстановените разкопки, връща спиралата на времето ...
Художественият метал на българското ханство на Дунав XVII - IX век - Станислав Станилов - книга

Художественият метал на българското ханство на Дунав XVII - IX век



Класика и Стил
Цена:  48.00 лв.
Двуезично издание на български и немски език. ... България е една фантастична страна с извънредно богата история и култура, която незаслужено се забелязва твърде малко в европейския Запад. Добре познати са прекрасните черноморски плажове и красивите оперни гласове, но почти нищо не се знае за историята и богатото археологическо наследство на страната. Малцина познават толкова значими исторически места като Варна, Несебър, Мадара, Плиска и Преслав. В навечерието на приемането на България в Европейския съюз страната естествено попада все повече в центъра на вниманието на европейската общественост и България ще предизвиква ...
Избрани произведения - том 1, част 2: Религиозни народни обичаи - Димитър Маринов - книга

Избрани произведения - том 1, част 2: Религиозни народни обичаи



Изток - Запад
Цена:  25.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Димитър Маринов е един от най-ярките представители на българската възрожденска интелигенция. Учител, журналист, един от "строителите на съвременна България" като народен представител в Учредителното събрание от 1879 г., приело Търновската конституция, и във Великото народно събрание, етнограф, основател и първи директор на Етнографския музей. След дългогодишна и изключителна по обхват събирателска работа публикува безценните материали в седемте книги на труда си "Жива старина" (1891-1914), който и до днес си остава най-доброто и всестранно проучване на българската народна култура - обреди, обичаи, ...
Български имена и традиции - Лилия Старева - книга

Български имена и традиции



Труд
Цена:  17.99 лв.
Пълен български именник и свързаните с него обичаи и ритуали е събрала в книгата си “Български имена и традиции” авторката Лилия Старева. Какво е за българина името – магия, орис, съдба? На кого кръщава децата си, какъв закрилник избира за тях – светец, прародител, словесно заклинание? Как е образувана нашата именна система, как се възприемат “чуждите” имена и какво означават те? Какво послание носят имената на езическа Елада и на канонизираните от православната църква светци? Какви символи и магически ритуали съдържа великото тайнство, наречено “кръщение”, и как да ги приложим днес. И не на последно място, как да ...
Велико Търново - Светлин Кираджиев - книга

Велико Търново



Ариадна
Цена:  9.60 лв.
Географски и културно-исторически очерк. ... Велико Търново - един от най-забележителните градове в България, повече от осем века привлича вниманието на българи и чужденци с изключителното си географско положение, със славната си история и с неукротимия дух на жителите си в борбата с османския поробител, с многобройните си бележити чеда и неповторим възрожденски чар, със създадената в него безценна материална и духовна култура. ...
Необикновеното наследство на Египет - Кристиан Дерош Нобльокур - книга

Необикновеното наследство на Египет



Рива
Цена:  35.00 лв.
Кое е общото между тухлата, играта на гъска, азбуката, календара, животните от басните на Езоп и Жан дьо Лафонтен, теста за бременност, лечението на катарактата и мигрената, крепостите и християнската символика на възкресението и тайнството на причастието? Отговорът е египетският им произход. За първи път французойката Нобльокур, най-уважаваната и най-дръзновената сред съвременните египтолози, посветила голяма част от живота си на задълбочено проучване на тази хилядолетна култура, рисува изумителна картина на неповторимото и неподозирано наследство на Древен Египет, което присъства както в ежедневието, така и в ...
Срещи с България: Фолклорна магия - книга

Срещи с България: Фолклорна магия


Тангра ТанНакРа
Цена:  12.00 лв.

Перперикон. Цивилизация на скалните хора


Перперикон. Цивилизация на скалните хора - Николай Овчаров -
Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  48.00 лв.
Продукт#5976
ТипКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издателство
Категории
КорицаТвърда
Страници162
Размери20.50 / 26.80 / 1.50 cm
Тегло0.855 kg
ISBN9545001380
Описание
През последните няколко години нашумя името на Перперикон, намиращ се на Балканския полуостров, в южната част на България, на 20 km североизточно от гр. Кърджали в дебрите на Източните Родопи. В 2000 г. това все още беше малък скачен връх, обрасъл гъсто с бодливи храсталаци и къпини. Тук-там стърчаха зидове и се виждаха дълбоки изсичания в скалите, оставени от изчезнали древни култури. Някога на хълма са правени археологически разкопки, но изкопите отдавна бяха изоставени и буренясали. Преди няколко години дори хората от околните села бяха забравили пътеките нагоре.
При тези условия, в горещия август на 2000 г., малка група студенти започна да разчиства храсталаците. Времето бе ограничено, парите - нищожно малко, което налагаше професорът им да работи заедно с тях. Жегата бе наистина убийствена - температурата не падаше под 39-40 градуса. Но всички несгоди бяха забравени, когато пред очите на изследователите започнаха да излизат очертанията на помещения, коридори, огромни зали. Бяхме попаднали на грандиозен древен дворец, запазен отлично, защото целите му долни етажи бяха издялани в скалата.
Още книги от Николай Овчаров
Назад
Цар Иван Александър Асен. Миротворецът - Николай Овчаров -
Цар Иван Александър Асен. ...
Николай Овчаров
"Цар Иван Александър е представен по оригинален и убедителен начин в този сравнително кратък ...
Дълг и чест: Цар Иван Шишман - защитникът на Отечеството - Николай Овчаров -
Дълг и чест: Цар Иван ...
Николай Овчаров
Историко-археологическо изследване. : В поредицата си "Дълг и чест" издателство " ...
Един археолог пътешества по света - Николай Овчаров -
Един археолог пътешества ...
Николай Овчаров
От Рио де ла Плата до Страната на изгряващото слънце и от пясъците на Сахара до земите на полярното ...
Десет перли от короната на България - Проф. Николай Овчаров -
Десет перли от короната на ...
Проф. Николай Овчаров
"Сега България е малка страна. Съвременният българин трудно може да си представи огромната ...
Кръстът над Арда. Християнството в Източните Родипи - Николай Овчаров -
Кръстът над Арда. ...
Николай Овчаров
Източните Родопи – това е най-ярката контактна зона между християнство и ислям в България. ...
Внезапни завършеци
Джо Абъркромби
Дан Браун - Произход
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Използваме бисквитки, за да ви осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. Чрез използването на нашия уебсайт вие се съгласявате със запаметяването на бисквитки във вашето устройство.