"Всяка биография е вписана в историята. Значителна или незначителна, биографията говори за времето си, за обществото, доколкото можем да слушаме, да четем и да интерпретираме. Дали една автобиография или автопортрет заслужават внимание, не е работа да съди или няма значение това, което си мисли и си представя авторът. Всичко е между две абсолютни граници - раждането и смъртта. Раждането е чудо на чудесата. То е първа и винаги уникална среща между природното и свръхприродното. В това е чудото. Смъртта е радикалното предизвикателство да търсим цял живот смисъла на живота. Моите мемоари е разказ за моето търсене." ... |
|
|
Разтърсваща книга за преживяната реализация на комунистическата утопия в България. Вместо очаквания в началото "цъфтеж на пролетта", настъпва "една дълга полярна нощ на леден мрак и сурови изпитания" (Макс Вебер). Изграждането на тоталитарната машинария е в два паралелни свята - на възторг и терор. Следствените изтезания и баналността на злото "приключват", когато тялото предава душата и сияйното бъдеще все повече се отдалечава... В края на краищата настъпва имплозията на системата. Господарката на живота и смъртта се загубва в дългата нощ... Изследването на проф. Фотев е пронизано от ... |
|
|
Разумът търси себе си в драматичната и нелинейна история на човечеството. В началото е логосът, който отрича мита. Във вековете възникват множество форми и перспективи на разума. Той е монологичен или диалогичен. Диалогът е фундаментален онтологичен акт на взаимно признаване между човешките същества. Полярната противоположност на диалогичния разум е радикалната негация и нищожност на Другия, смятан за не-човек и заслужаващ робство или смърт. Убиецът на разума е чудовището. Чудовището е обезобразен човек: няма лице. Неговата душа е непроницаем мрак. Лицето на разумния човек от плът и кръв е прозорец към безкрайността в ... |
|
|
Съставител: Георги Фотев . ... "Човешкият живот е съзвучие и борба на различни ценности. В Европа се изостря интересът към европейските ценности. Повдигат се тревожни въпроси. Социални, миграционни, икономически, политически, демографски, екологически и всякакви проблеми и неблагополучия се свързват с ценностни въпроси. Враговете, външни и вътрешни, на Европейския съюз, умножаващите се циници и скептици директно атакуват европейските ценности. Има спокойни и безметежни времена, но има и периоди на турбуленции, на ценностен безпорядък. Има упадък и настъпва преоценка на всички функциониращи, доминантни преди това ... |
|
|
Човечеството е разтърсвано от многомерна несигурност. Все повече се налага впечатлението, че несигурността става перманентна. В центъра на вниманието са екзистенциалната, социалната, политическата, икономическата, глобалната и други основни разновидности на човешката несигурност. Авторът изследва фундаментални условия на човешката несигурност и главни форми на нейната проява и преживяване. Феноменът се разглежда в светлината на новата наука за хаоса и комплектността, в контекста на рисковото общество/свят, от гледна точка на катастрофичното съзнание и в условията на типовете кризи. Специално внимание е отделено на ... |
|
|
Човекът е питащото същество. Въпросът е търсене на смисъл. Смисълът е скрит. Той се показва на светло благодарение на тълкуване (интерпретация) и разбиране. Тази книга е дълъг път, по който авторът върви, загрижен за съучастието на доброжелателния и питащ се читател. Предпоследната глава е посветена на това, което ни е най-близко, но и най-мъчно за разбиране - смисъла на човешкия живот. А биографията на човека е вписана в историята - затова и се обръщаме към въпроса за смисъла и края на историята. ... |
|
|
При негативната поляризация културните различия и хетерогенни ценности пораждат враждебни взаимоотношения, непрекъснати латентни или явни напрежения и конфликти, нетърпимост към другостта, възприемана като антагонистична чуждост. Позитивната поляризация е резултат на дълго и драматично цивилизационно развитие, превъзмогване на негативната поляризация, в резултат на което се стига до отказ от нетърпимостта към другостта, като се формира и възприема ново отношение към културните различия и ценностната хетерогенност, т.е. различията и ценностната хетерогенност се смятат за нещо естествено, а толерантността за основополагащ и ... |
|
|
„Българската меланхолия“ е аналитично дълбочинно и неконвенционално като подход изследване на драматичната и трагическа народна участ. Който обича родината си, ще изпита болка и потрес от разбулените събития и страни на историческия живот. Меланхолията може да е сюблимно състояние на духа, но и да води до подло малодушие, предателство и т.н. Книгата е предизвикателство към днешните поколения. Проф. Георги Фотев (Нов български университет) е изтъкнат социолог с международна известност. Член на Европейската академия на науките и изкуствата и на други авторитетни организации. Автор на голям брой научни публикации, част от ... |
|
|
Авторът на "Диалогична социология" проф. Георги Фотев изследва в настоящата си книга ключови проблеми на дисциплинарното знание в късномодерната/постмодерната ситуация. Разграничават се монодисциплинарни, интердисциплинарни и мултидисциплинарни науки, които образуват цялостната картина на съвременната наука. Монодисциплинарността е нож с две остриета. На едното острие се дължи прогресът (постиженията) на модерната наука, а поразяващото острие поражда опасна фрагментация на знанията за света, както и забрава на началото и смисъла на научното знание. На това се дължи критицизмът и нихилизмът към ... |
|
|
Настоящото съчинение на проф. Фотев е фундаментално преосмисляне на модерната социология като полипарадигмална наука. Професор Георги Фотев е автор на голям брой научни публикации, някои от които на чужди езици (в петнайсет страни). Публикувал е книгите: "Социологическите теории на Е. Дюркем, В. Парето, М. Вебер" (1979), "Принципите на позитивистката социология" (1982), "Социална реалност и въображение" (1986, 1996 - на гръцки език, 1996 - второ издание), "Гражданското общество" (1992, 1996 - на гръцки език), "История на социологията" в два тома (1993), "Другият ... |
|
|
Строга наука означава чиста наука. Отъждествяването на строга и точна наука е неправилно. Социологията е строга, но не се отнася към класа на точните науки, каквито са формалните науки, като математиката. Науката бива строга, синкретична, хибридна, квазинаука, наукообразна имитация или нещо подобно. Социологията е строга наука, когато остава в своите граници и избягва да се занимава и решава проблеми в други дисциплинарни полета. Социологическият империализъм е загърбване на научната строгост. Границите на социологията са подвижни, тъй като тя е полипарадигмална наука. ... |
|
|
В раздел Първи на книгата - „Дилеми на модерността“, се разискват принципни и широкоформатни аспекти на модерната епоха. Възникването и развитието на модерността е свързано с дълбоки легитимизационни проблеми. Втори раздел „Деконструкция и нормализация“ включва шест глави, в които се разглеждат ключови аспекти на разпадането, деконструкцията на тоталитарната система най-вече в България, проблемите и пречките на прехода към демокрация. Третият раздел на книгата - „Памет и власт“, е продължение на теми и развитие на проблеми от предходните два раздела, като се акцентира върху устойчивата конститутивна роля на етничността и ... |
