"Роман за Розата" - най-четената творба на френски език през Средновековието - е дело на двама автори. Първият от тях Гийом дьо Лорис, пише романа си към 1225 - 1230 г., но по неизвестни причини прекъсва на стих 4058. Около четиридесет години по-късно Жан дъо Мьон продължава и завършва разказа на Гийом. Втората част от 17 720 стиха четирикратно надхвърля по обем първата. Цялостният роман наброява близо 22 000 осмосрични стиха. Няма съмнение, че "Роман за Розата" е "най-средновековното" произведение във френската литература. В него се преплитат множество традиции и естетики. Размерите на ... |
|
|
Разкази в стихове. ... "Обединяващото заглавие "Роман за Лисан" се използва още в ХІІІ в. по повод на група разкази за животни, с централен конфликт около вечното единоборство между Лисан и вълка Изангрен. Всички тези разкази се придържат до единна форма на стихосложение - осмосричен стих с т.нар. плоски рими. Създадени в периода 1171 - 1250 г., те са дело на двадесетина анонимни автори. Всъщност някои текстове назовават двама от тях - Пиер дьо Сен Клу и Ришар дьо Лизон, - но доколкото не знаем нищо повече от техните имена, те не носят никаква информация за тълкуване на творбите. По-късно разказите за Лисан ... |
|
|
По мотиви от роман на Кретиен дьо Троа . ... "Книгата "Отвличането на Гениевра" е роман в проза от началото на ХІІІ век, който пренаписва прочутия епизод от романа на Кретиен дьо Троа - "Ланселот, Рицаря на каруцата" (1180). Доразвит, осветен по нов начин, епизодът с отвличането на съпругата на Артур и спасяването ѝ от Ланселот е разказ за опиянението от любовната страст и за драматичните последици от нея. Интригата на този роман включва също приключения на редица други представители на рицарския елит от Артуровата Кръгла маса. Сред множеството сюжетни линии, проследявани по принципа на т. ... |
|
|
"В "Смъртта на крал Артур" на преден план излизат тлеещите противоречия и конфликти в рицарското общество, чието единство е гарантирал до този момент крал Артур. В миналото рицарските качества – чест, лоялност, чувство за дълг и за семейна солидарност – са били залог за престижа и разцвета на рицарството. Когато същите качества се насочат към членовете на общността, те предизвикват сблъсъци с трагичен край. Съвършена композиция, психологическа правдивост, изящен лаконизъм на фразата – това са някои от основанията "Смъртта на крал Артур" да бъде смятан за шедьовър на рицарския роман."Стоян ... |
|
|
"Рoманът "Ивен, Рицаря с лъва" (1180) е най-типичният рицарски роман на Кретиен дьо Троа. В неговата интрига социалният реализъм на рицарския роман достига своеобразен връх. В същото време Кретиен вгражда в богатото на приключения повествование редица приказни елементи, заимствани от келтската митология и от християнската символика. От това смесване печели новият жанр – рицарският роман. Героят Ивен олицетворява фигурата на рицаря като защитник на слабите и онеправданите. А личната драма на Ивен, който дълго време бива раздвоен между съпружеските си задължения и изкушенията на странстващото рицарство, ... |
|
|
„Ерек и Енида“ е първата достигнала до нас творба на Кретиен дьо Троа, смятан за основоположник на рицарския артуровски роман. Това е история за трудната, но възможна хармония между любовта, брака и рицарското приключение. За пръв път тези три сфери на човешкия опит биват обвързани в обща фабула. При нейните герои чувствата, етиката, животът в обществото и политиката съжителстват по образцов начин. В продължение на следващите три века авторите на рицарски романи ще изпитват силното влияние на Кретиен дьо Троа и на тази негова творба. Тя задава параметрите на един нов жанр – романа – и очертава моралните измерения на ... |
|
|
Първата френска писателка Мари дьо Франс твори своите новели през 70-те години на ХІІ век. С тях полага началото на нов жанр. "Повествователното ле" - къс разказ в стихове, който спада към куртоазната литература, има редица сходни черти с рицарския роман, но и се отличава от него. Сюжетите на новелите от настоящия сборник Мари е почерпила от бретонски песни и келтски предания. Записала ги е в стихотворна форма, осъществявайки така преход от фолклор към литература. Централна тема е любовта и препятствията пред нея. Всеки разказ представя в нова светлина любовната връзка, която протича според куртоазната етика. В ... |
|
|
"Роман за Граала" (нач. ХІІІ век), първата художествена проза на френски език, е адаптация на роман в стихове от Робер дьо Борон, достигнал до нас в две части – Йосиф и Мерлин. Към тях анонимен последовател на Робер дьо Борон добавя и трета – Персевал. Така се ражда трилогията, която публикуваме тук. Френският издател я е поставил под авторитета на Робер дьо Борон, но истинското име на автора й не е известно. В средновековната книжовна практика подобна анонимност не прави изключение. Творецът често премълчава своето име, а нововъведенията и откритията си поставя под знака на традицията."Робер дьо Борон" ... |
|
|
„Търсенето на Светия Граал (1230) завършва поредицата от средновековни романи за мистичния съд. Него мечтаят да видят и разгадаят всички рицари от Кръглата маса. Ала усилията им се оказват напразни. Те скитат дълго в един разомагьосан свят, където вече няма приключения, а старите куртоазни ценности са загубили своя смисъл. До Граала ще получат достъп само герои от нов тип, олицетворяващи монашеския идеал на Цистерцианския орден за живот в бедност, молитва и пълно въздържане от плътски наслади. Приемайки на своя територия идеологията на християнския ригоризъм, рицарският роман бива поставен на сериозни изпитания. Но излиза ... |
|
|
Публикуваните тук за пръв път на български език най-ранни творби за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на ХІІ век. Те свидетелстват за първите литературни трактовки на историята за Тристан и Изолда. Явяват се също представители на първото поколение куртоазни романи и куртоазни новели. Те слагат началото на богата литературна продукция през ХІІІ и ХІV век на тази тема в цяла Западна Европа. Така се ражда митът за Тристан и Изолда. Още през Средновековието той се утвърждава като модел на любовта-страст, която се противопоставя радикално на християнския възглед за брака. Но подривният характер на ... |
