"Брилянтната Биби е продължение на романа Хотел Морал две години след събитията в него. За тези, които не са чели Хотел Морал няма да е невъзможно да се ориентират в събитията, вероятно и ще придобият представа за образите, но е възможно да има известно объркване, поради което ще бъде предложен, как да кажа, бърз преразказ на романа, ако е възможно изобщо, на страницата на издателството, както и обяснение кой кой е и какъв е. Мирабел и Чимини, които се появяват в друга моя книга Амантес аментес , ще се появят и тук, но не е нужно читателят да е чел Амантес аментес, събитията там нямат почти нищо общо с тези тук. ... |
|
|
Хотел Алберта е направен от тухли. Всяка тухла е история, всяка история - тухла. Тухлите са с големи дупки - едра плетка един вид, за да можеш да избягаш. Ако искаш. Има си Бар Лате, Кухня, Килер, Общ план (за евакуация), Забавления за влюбени, Интернет кафене и зала за развлечения, Библиотека, Стая за златната възраст, Клуб за анонимните ...ици и Клубове по интереси, Детски кът (доста голям), Зоомагазин, Лекарски кабинет за тези, които искат да се научат как се пръцка звезден прах, има Подарък от Хотела и Книга за мнения, оплаквания, препоръки. Също така е включена секция Транспорт - за удобно придвижване ако някой иска ... |
|
|
"Преди 13 години в Кипър на първи март (Баба Марта) отивам на работа с мартенички. Имах изпратени от България, а и в Лимасол има български магазин, където продават такива и жената, която ги продава, е много мила. Няма да казвам нищо, но едно ходене да поръчам една питка в български ресторант във Виена ме отказа да ходя в българските магазини тук. Не знам какво толкова направих, с какво ги обидих, че говорех на български ли, но минало-заминало и вече не ходя. Та, жената в Лимасол имаше мартенички през цялата година и си бяхме купили по още две. Шефът ми цял ден ме гледа някак любопитно. Не ме пита нищо. На другия ден ... |
|
|
Танцът на марионетките. Трагикомична история на журналистка, останала без работа, която започва да пише статии и интервюта за еротично списание. Историята се развива в наши дни в Германия, но прескача до 1960 и 1977 година в комунистическа Германия и Чехословакия, минава през Аруба, Венецуела, Мюнхен, Дрезден, Швейцария, Румъния и Париж. Блубел се среща с крайно интересни хора от индустрията и извън нея. Интервютата са автентични, а образите на някои от персонажите в книгата имат своите простотии в реалния живот, без да са фокус в историята. Събитията в личния живот на Блубел я изправят пред най-неразрешимата дилема в ... |
|
|
Лято бавничко пристъпва. Пролетта почти е спомен, лекичко отстъпва. В Синята гора неща се случват - весели и драматични, динамични и комични. Как оранжева гората стана? Защо са всички будни отзарана? Какви геройства, пакости, бели направиха децата, че и големите дори? Как с нови обитатели гората се сдобри? Защо оранжеви фенерчета премигват? Любопитното стъклено фенерче палаво ви смигва. За всичко туй ще ви разкаже тук накратко, а то умее да разказва толкоз сладко... С участието на следните нови герои (за старите си знаете от Синята гора ): Берта Жилкова - оса; Пипалков - паяк; Грациел Копитков - елен; Бонита ... |
|
|
Париж беше като ябълката в Снежанка - едната ѝ половина сочна и вкусна, а другата - отровна. Животът навън продължаваше такъв, какъвто е бил винаги. Бедните преживяваха. Богатите живееха и страдаха за парите си, а интригите ги забавляваха. Болестите бушуваха, гробарите никога не бяха без работа, цветята се сменяха със сезоните и през зимата изчезваха, небето се завърташе и звездите образуваха нови формички, луната ту белееше, ту слабееше. Това, което никога не липсваше в този град, беше една изумяваща смесица от бедност и излишество, от веселие и плач, от живот и смърт. Две години преди окупацията на Париж, преди ... |
|
|
"Мирабел беше като зелена трева за добитъци, като магнит за чукове; като психиатрия за психопати. Направо се лепяха по нея като филия за под. Изобилието от депресирани, биполярни, бивши наркомани; гениални, но откровено откачени психари; мъже с его колкото вселената и така нататък; я беше превърнало в специалист по доста психиатрични отклонения и тя с настървеност вървеше към следващия боклук с надеждата да намери в него диамант. Докато попадна на стара снимка от 1966 на непознати хора, която я метна чак в 1930 година, през поколения, мистерии и уникални човешки съдби - красиви и чаровни по един "винтидж" ... |
|
|
Един ден както си летеше и слънцето кран него ярки мрежички плетеше, Любопитното стъклено фенерче най-случайно в Синята гора попадна. Какво видя? С кого се запозна? Какви истории записа, че чак се застоя и се улиса, ще ти разкаже ето тук накратко, а то умее да разказва толкоз сладко... С участието на следните персони: Мама Зайка и четирите ѝ зайчета, враните Лили, Владо и Песнопойка Граклови-Сопранови, лисиците Фокси и Фокс Муцункови, бухалите Буби и Мъдрослав Пресметкови, котаракьт-лекар Док Болишапков, вълкът вегетарианец Единак Единаков Марулков, щъркелите Щрак и Марийка, кокошките Пипеви и Мимоза Пипева, ... |
|
|
Любовта е когато мълчиш, защото всичко друго в теб трябва да говори, инак ще ти се пукне сърцето. В (С)цената на светулките читателят ще види героите през калейдоскопа на възела, в който здраво са оплетени минало и настояще. Поставени в една съвсем различна светлина, те или търсят, или вече имат отговор на дребничкия въпрос: Подменя ли се любовта? Пък било то и любовта към шоколада. "Ана заподскача и запляска с ръце. - Ми така кажете бе, значи щом любовта боли, слагаме лейкопласт, един аспирин и готово. Я да ида да видя дали имаме. Джо беше донесла. Ако някой го боли от любов, да идва да му сложа лепенка на ... |
|
|
Душата е като луната. Колко много отхапани луни има на тази земя. Светят, ама наполовина. Светулките светят, когато са изплашени или търсят обич. Те отвеждат Джо в шарения свят на Ана. В компанията на забавни герои, през много комични ситуации и оплетени в паяжината на малко сарказъм и тъга, те търсят моста между два свята."Всяко дете на този свят идва с комплект цветни боички и четки. Забелязал ли си, че малките деца не рисуват с черно? Защото нямат. После като тръгнат на градина и на училище им дават черното и им вземат някой и друг цвят. А когато пубертетът те прегази и ти бутнат една алгебра и геометрия и ... |
