"Казвам се Саад Саад, което на арабски означава Надежда Надежда, а на английски Тъжен Тъжен."Саад иска да напусне Багдад и хаоса в него и да стигне до Европа, до свободата и бъдещето. Но как да прекоси границите без нито един динар в джоба? Как, като Одисей, да се опълчи срещу бурите, да оцелее в крушенията, да избяга от търговците на опиум, да пренебрегне песните на Сирените, превърнали се в рокаджийки, да се измъкне от жестокостта на един надзирател-циклоп или да изтръгне от любовната магия на една сицилианска Калипсо? ... |
|
В Мрачно слънце Ерик-Еманюел Шмит отвежда читателите в Древен Египет, цивилизация, която ще процъфтява повече от три хиляди години. Този път Ноам се събужда от дълъг сън на брега на Нил през 1650 г. пр.н.е. и тръгва на вълнуваща обиколка из Мемфис, столицата на двете царства на Египет. Времената определено са се променили. От публичните домове до дома на мъртвите и от еврейските квартали до двореца на фараона, той открива невероятна цивилизация, описана върху папируси; цивилизация, която обожествява река Нил, откъдето е възникнала, която мумифицира мъртвите, изобретява задгробния живот и строи храмове и пирамиди, за да ... |
|
По следите на един вълшебен призрак. Дебненето като облог и като вътрешно приключение, причакването при минус трийсет градуса на едно легендарно животно, укриващо се по тибетските плата, ето какъв е сюжетът на последната книга на Силвен Тесон "Снежната пантера" с награда "Renaudot" (2019). Книгата разказва, как една "банда на четирима", съставена от фотограф-натуралист, неговата приятелка, един философ и автора тръгват на път към висините, като основната им цел е да снимат, да удостоят с внимание природата, да събудят надеждите за нейното съживяване, да припомнят колко мимолетна е ... |
|
Романът е публикуван през октомври 1956 г. и получава престижната награда "Гонкур" същата година. Често е бил определян като "екологически", но при появата му огромната част от общественото мнение е нехаела на тема опазване на природата и единици са познавали смисъла на думата "екология". "Мисля, че беше човек, стигнал в самотата си още по-далече от останалите - същински подвиг, между другото, защото стане ли въпрос за чупене на рекорди по самота, се оказва, че всеки от нас носи сърце на шампион." Думите, изречени в романа по адрес на главния герой, Морел, обобщават съдбата на ... |
|
Една странна и непредсказуема в начина си на преподаване учителка по пиано, която използва стряскащи похвати. Според нея музиката е нещо повече от техническо усъвършенстване: трябва да се отдадеш телом и духом на нейното тайнство. В продължение на няколко години тя преподава на Шмит не само магията на Шопен, но изостря чувствителността и засилва любовта му към красотата. След 30 години авторът се връща към това минало, вече помъдрял и разбрал най-важното от нейните уроци. Страниците, посветени на музиката на Шопен и нейното въздействие върху душите на слушателите са сред най-красивите в тази майсторски написана музикална ... |
|
Ерик-Еманюел Шмит , автор на романи и пиеси, собственик на театър и сам той актьор, има усмивка на Буда, излъчва хармония и естествена сила... Минават двайсет и пет години, преди да направи най-личното си признание. През 1989 година, в пустинята Сахара, където отива във връзка с един филм, философът се отклонява от групата и оставайки сам през нощта, преживява нещо изключително, открива вярата, приветствайки своето "второ раждане". "Нощта на огъня", чието заглавие е взето от Паскал, преживял подобно откровение, е разказ за този разтърсващ духовен епизод от живота му. "След тази нощ преживях ... |
|
Едно анонимно писмо, изпратено до няколко адреса, разлюлява съществуването на обитателите на площад "Арецо", известен с многобройната колония от папагали. В този елегантен район на Брюксел живеещите различни, понякога ексцентрични и дори перверзни мъже и жени, самотници, двойки, семейни, имат усещане за жестоко нахлуване в тяхната интимност. Писмото събужда толкова много обещания и очаквания, колкото и разочарования и злополучия, всяко субективно интерпретирано. Е. Е. Шмит ни води през този див танц, превръщайки разказа в енциклопедия на желанията, чувствата и удоволствията, на любовното поведение в наши дни. ... |
|
Никога повече в този живот жена няма да ви обича като нея... С майчината обич животът още на зазоряване ви дава обещание, което така и никога не спазва. Подир нея сте принудени до края на живота си да дъвчете сухоежбина. След това всеки път, когато жена ви вземе в прегръдка и ви притисне до сърцето си, това са просто съболезнования. И човек все се връща да скимти на гроба на майка си като изоставено псе. Никога повече, никога повече, никога повече... Още с първия светлик на зората сте получили много ярък урок по обич и си носите учебника. Ромен Гари определя "Обещанието на зората" като една от трите си ... |
|
Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала е изкусен и вълнуващ разказ, чиято героиня, дама на подземния етаж на голям хотел, разказва на един случаен човек от Запада за живота на своите деца, за които не е ясно дали са истински или въображаеми. Той за пореден път доказва изключителната дарба на Шмит да разказва. Госпожа Мин обича да говори за десетте си деца, разпръснати на различни места в необятния Китай. Дали си измисля в тази страна на единствените деца? Или все пак е успяла да заобиколи закона? Дали тъне в тиха лудост? Или пък отрочетата ѝ са въображаеми? Невероятната тайна на госпожа Мин се ... |
|
"Сборникът с разкази е поредица от ловни плячки, които преследваме в определена територия. Историите са различни, но имат много общо помежду си. Замислям книгите с разкази като органично съставени, те не са нито сборници, нито антологии. Тъй че историите в това томче ще бъдат като продължение на "Двамата господа от Брюксел"... Всички живеем по два живота - единият фактически, другият - въображаем. Това ще бъде и темата на книгата: виртуалните животи, които образуват основата на един реален живот. Бруно и Ян ми напомнят също, че тези разкази говорят за любов. За мен това е толкова естествено, че дори не си ... |
|
Гонкур за разказ 2010 ... Можех да нарека тази книга и „Любовни разминавания”. Като Анри и Катрин, хората се губят по коридорите на времето, почти никога не изживяват едни и същи чувства едновременно, а трябва да понасят болезнени разминавания. По този начин се разминават отровителката и свещеникът... По този начин Грег, морякът, забравя да бъде баща, докато дъщерите му са още деца. По този начин Аксел и Крис са прекалено различни един от друг, за да се харесват, а когато се променят, това се случва симетрично, което отново възпроизвежда дистанцията... Ако един ден обясненията ни помагат да разберем с какво сме се ... |
|
"Хората правят зло един другиму и Господ не се бърка в това. Той е създал хората свободни. Т.е. ние страдаме и се смеем независимо от качествата и недостатъците си... Господ не се бърка в нашите дела. – Искате да кажете, че каквото и да става, на Господ му е все тая? – Искам да кажа, че каквото и да става, Господ си е свършил работата. Сега е наш ред. Сами отговаряме за себе си." Из книгата 1942 г. Жосеф е на седем години. Той е разделен от семейството си и приютен от отец Понс, обикновен и праведен човек, който спасява не само човешки живот. Но какво се опитва да съхрани той като някакъв Ной, в този застрашен ... |