От автора на "По пътя за Бабадаг", "Галицийски истории" и "Девет". ... Анджей Сташук пише своя роман "Таксим" цели десет години. Българските читатели вече го познават и знаят, че той е очарован от разрушението на осъзнатата съпротива, а не от съзиданието на конформизма; от нищетата, а не от богатството; от мечтите, а не от реалността. Авторът на Източноевропейската реплика на "По пътя", който има над седемдесет митнически печата в паспорта си, очертава на картата на Европа една условна територия, подвластна на никому неизвестните, нисшите, неудобните. И както винаги ни ... |
|
|
Галиция - област, населявана от векове от поляци, украинци и евреи, мъчително разкъсана между Полша и Украйна след Втората световна война, е избрана от Анджей Сташук да приюти едно измислено от него село с ексцентрични обитатели.
Галицийските истории ни запознават с герои като:
Юзек - последният тракторист в ТКЗС-то, защото и тракторът е последен, а нови повече няма да има
Владек - с жена и дванадесет деца, който не успява да се справи с тежестта на материята, защото "когато раздавали душите станала грешка и получил никакъв прекалено духовен орган"
Янек - "рус със сини очи, нискостеблен човешки вид& ... |
|
|
"По пътя за Бабадаг" е една от най-красивите и странстващи книги на Анджей Сташук, която заслужено му спечелва престижната полска награда "Нике" през 2000 г.
Заглавието на романа е свързано с малко градче в делтата на Дунав, където авторът вижда отдавна забравено минаре. Подобно на Кенет Уайт в "Синият път", Анджей Сташук пътува и философства, но по някакъв странен и сякаш обърнат наопаки начин.
"Като куче подуших чуждата територия и тръгнах по своя път", заявява авторът още в самото начало на книгата и в тиха еуфория си пожелава да бъде погребан на всички места, "където съм ... |
