Три са задачите, които си поставих, когато започнах да пиша тази книга. Първата и най-важната беше прославата на Бога. На десетки, дори на стотици места в Библията пише, че човек трябва да слави Бога и да му благодари за всяко нещо, което е получил от Него. В любимата ми „Книга на Товита“ Архангел Рафаил казва на Товита и сина му Товия: „Благославяйте Бога, прославяйте Го, признавайте величието Му и изповядвайте пред всички живеещи това, що Той прави за вас! Добро е да се благославя Бог, да се превъзнася името Му и благоговейно да се проповядва за Божиите дела! Напишете на книга всичко станало!“ Също така много интересно е и началото на Псалом 104: „Славете Господа, призовавайте Неговото име! Разгласявайте между народите делата Му! Възпейте Го и пейте Му! Разказвайте за всички негови чудеса! Хвалете се с Неговото свето име! Да се весели сърцето на ония, които търсят Господа!“
Втората задача, която си поставих с тази книга, е да благодаря на Бога. Когато хлебарят прави хляб, художникът рисува картина и строителят строи къща, с произведенията, които сътворяват, те благодарят на Бога за дарбата, която им е дал. Всеки човек има някаква дарба и трябва да работи, за да благодари на Господа с постигнатото и да служи с него на другите хора.
Третата ми задача беше да облекча, до колкото мога, стреса на моите читатели. Според мен лекарствата и алкохолът, а вярата в Бога, че винаги ще ти помогне и ще те избави в труден момент, дава на хората най-голямото облекчение и кураж. Всеки, който прочете тази книга, може да си припомни за чудеса в собствения си живот и да вярва, че Бог никога няма да го изостави.