Слънчогледи за Мария

Роман, в който един велик художник оживява не в биографичното, а в литературното пространство. Докато четем, чувстваме: щом някъде назад в своя деветнайсети век Ван Гог е простенвал от болка или от възторг, в своето време ще простенем и ние поради същото негово преживяване. Една среща през времената може да се осъществи тъкмо по този начин: върху крилете на необикновената творческа емпатия...

"...Ван Гог помни слънчогледите, но не помни кой ги е нарисувал. Това не е важно, важни са настръхналите им тревожни връхчета, а също и защо са дванайсет. Защо точно толкова, това ли е числото на лудостта. Може би е на съвършенството, лудостта със сигурност е съвършенството на самотата. Абсентът става прозрачен като око на Бог. Бъдещата моя слава не е за мене, тя е за самата себе си, употребила е дарбата ми, ръката ми, боите ми, живота ми, тежкия ми характер, лудостта ми... ухото ми дори. Употребила ме е, защото славата е, за да употребява безмилостно. Прилича на хагска проститутка - винаги стои с разтворени крака. Затова важен е само този миг. Безславен, малък, в ъгъла с прозрачния абсент на дъното на чашата. Всичко друго е преди... преди проститутката Кристина-Класинта Мария, която просто до болка не е онази Мария - онази Мария е някъде в бъдещето, има подстригана по момчешки коса и паун за домашен любимец..."

"Тя е смела и деликатна. Керана Ангелова е писател, който вдъхновява читателите си да изживеят животи, по-наситени от обичайното живеене."
Ина Иванова, писател

"Да четеш книгите на Керана Ангелова е да израстваш духовно. Мъдростта и красотата на нейните творби ме залюляват в своя дълбок и емоционален свят докато се променяш. Излизаш от книгата по-свободен, по-разбиращ, повече себе си."
Катерина Стойкова-Клемер, поет

"Керана Ангелова пише текстовете си на лист от трепетлика. От нея научих, че сянката на дървото е дърво, а сянката на човека не е човек... Разлиствам я в името на човещината."
Крум Филипов, режисьор