Съчинения в 5 тома - том 3: Папството и българите през Средновековието

"Всяка книга има не само своята съдба, но и определени причини за своята поява на бял свят. Не прави изключение в това отношения и настоящата.
През учебната 2001-2002 г., бидейки гост-професор на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", четох курс от лекции пред студенти богослови и историци върху темата - заглавие на тази книга. Пред своите любезни и търпеливи слушатели се опитах да представя историята на средновековното папство и неговите продължителни във вековете контакти с България и българите в периода средата на IX-XV в.В следващите години продължих четенето на същия курс пред студенти историци, богослови и философи от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", Филиал "Любен Каравелов" - Кърджали, значително обогатени с нови факти и виждания върху отделни личности, събития и процеси. В хода на преподаването на този курс у мен се зароди идеята да обобщя в един том тези четения ведно с изследванията си върху тази проблематика, публикувани от 1977 г. насам. Към това притурих някои вече преведени и други преведени за пръв път от мен извори. Получи се една триделна книга, която е първият цялостен монографичен опит върху тази проблематика.

Първият дял на книгата очертава основните етапи от историята папството с акценти върху дейността на онези папи, които са имали по-тесни и продължителни контакти с българските владетели и духовенството или пък са проявявали интерес към съдбата на средновековните българи. Отделните очерци в нея не претендират за оригиналност.Те са написани въз основа на ползвани от мен обобщаващи изложения върху историята на средновековното папство. Оригинален изследователски характер имат очерците във втори дял. Те представят взаимоотношенията на папството с България и българите през средните векове въз основа на известен и новоиздирен изворов материал. С оглед на документирането на редица реконструкции на хода на събитията, деянията на отделни личности (царе, папи и др.) и на изразени от мен на места гледища, в третия дял на книгата са дадени в превод 56 исторически извора (писма, разпореждания, трактати, описания, диалози, исторически съчинения и др.). По този начин изследователската част на книгата не само бе допълнена, но и обогатена. Надявам се тези извори и някои от моите наблюдения и констатации да подтикнат по-младото поколение медиевисти към издирване на неизвестни досега извори и към изследвания. Смятам, че без познаване на ролята и мястото на папството в историята както на Европа, така и на България и света много събития и процеси не само от Средновековието, но и от нашето съвремие трудно биха могли да бъдат разбрани, осмислени и разтълкувани."
Васил Гюзелев

Настоящият петтомник на един от патриарсите на българската историческа мисъл включва ранната му монография "Княз Борис Първи" (1969), последната му книга "Средновековна поезия от и за българите", която тук се публикува за първи път и някои други характерни за творчеството му изследвания ("Апология на Средновековието", "Папството и българите през Средновековието", "Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII-XIV век").

Академик Васил Гюзелев е роден през 1936 г. в с. Раковски (сега квартал на Димитровград). Завършил е специалностите "История и Археология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Родната "Алма матер" е естествената среда, в която се развива кариерата му на блестящ учен и преподавател в областта на средновековната история на България и Европа (IV-XV в.). Специализира византинистика и медиевистика, гръцка и латинска палеография в различни европейски университети и в САЩ. Автор е на 60 книги и около 500 студии и статии, публикувани у нас и в чужбина.

"От изворите - към истината" - за блестящия учен Васил Гюзелев това мото важи в пълна сила, според негови изтъкнати колеги.

Житейският му път започва през 1936 г. в с. Раковски (сега квартал на Димитровград на река Марица). Основите на кариерата му са поставени със завършването на специалностите История и Археология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализира византинистика и медиевистика, гръцка и латинска палеография. Специализирал е във Виена, Будапеща, Генуа, Вашингтон. Приносът му за опазването на националното културно наследство го превръща в медиевист и на световно ниво. Носител е на някои от най-престижните международни награди в областта на хуманитарситиката, сред които са международната Хердерова награда, както и най-високото отличие на Софийски университет.

Интересът му към средновековието се развива под надзора на акад. Иван Дуйчев, а по-късно самият той вдъхновява младите да се посветят на научна дейност. Акад. Гюзелев открива и интерпретира напълно непознати извори и факти за Българското средновековие, лансира нови, основополагащи концепции за развитието на Балканите и Европа през епохата на Средновековието. Резултатите от многогодишния му научен труд са повече от 72 книги, над 300 студии и статии, над 200 научно-популярни творби и интервюта в авторитетни наши и чужди издания. С тях той отдавна е утвърден като "един от стълбовете на историческата наука, всепризнат византинист и медиевист" - по думите на Иван Гранитски. Неговият професионализъм дава и невеществени плодове - спомените, които оставя у не е едно поколение студенти, завладени от размаха в работата и от потенциала му.

Ерудицията му и неговата отдаденост на науката допринасят в дейността му като ръководител на Катедрата по история на България в СУ, както и на Секция "Средновековна история на България" в Институт по история при БАН. Васил Гюзелев е и бивш директор на Националния исторически музей. От 1984 до 2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом "Лудвиг Витгенщайн"). Изнасял e лекции в Московския държавен университет, Кьолнския университет, Лайпцигския университет, Великотърновския университет.
Ето какво казва акад. Гюзелев пред медии във връзка с работата си и бъдещето на науката, на която е посветил голяма част от живота си:

"Успях да реализирам голяма част от намеренията си. Разбира се останаха надописани много книги, непрочетени много извори и книги, но има млада генерация, която идва след нас и тя ще наследи всичко това. Още повече, че медиевистиката, т.е. науката за българското средновековие, с която се занимавам, е с изключително големи традиции. Това е направление, което като се започне още от истинските първи историографски опити от 17 и 18 век и от Паисий Хилендарски и Спиридон Габровски, и се достигне до наши дни. Постиженията са реални и значими, особено за историята и историческото съзнание на българина. Всички български историци медиевисти са играли голяма роля в историята на нашия народ не само за пробуждане на народната свяст, но и за осветяване на пътя на българското историческо самопознание."

Емблематичен труд на Васил Гюзелев са петте тома събрани съчинения, свързани със средновековното книжовно и историческо наследство на България.