"Цялата ми душа е един вик; и цялото ми Дело е тълкувание на този Вик." Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о.Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на ... |
|
|
Мемоарите на известния американски дипломат Чарлс Е. Болън стават достъпни за българския читател едва днес, с почти петдесетгодишно закъснение. Името на този забележителен човек доскоро бе известно в нашата страна само на професионалистите, които отдавна задълбочено следят развитието на отношенията между двата колоса Русия и Съединените щати. А Чарлс Болън е един от активните участници в тези взаимоотношения от момента, в който след Октомврийската революция се подновяват дипломатическите отношения между СССР и САЩ (едва през 1934 г.), до края на кариерата му след четирийсет години активна дипломатическа дейност. ... |
|
|
Известно е, че животът сътворява най-хубавите и странни истории. Една мисъл, в чиято вярност Д-р Владимир Петков нееднократно е могъл да се увери. Роден през 1950 година в София, той учи в Руската гимназия, завършва медицина в Дипломатическата академия в Москва. В Епизоди от номенклатурния аквариум или как... се купува риба, авторът за първи път споделя забавни спомени от своя пъстър професионален път."Преди 1989г. в Народна република България съществуваше огромно разнообразие в номерата на моторните превозни средства. С черни цифри на бял фон се движеха служебните автомобили. Личните, обратно, с бели цифри на черен ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. Александър Геров е не само сред най-интересните поети от своето поколение автори, "родени между две войни", но е и сред най-големите имена на българската поезия. Той говори с еднакво вдъхновение за човечеството и за отделната личност, защото човечеството е съвкупност от много самостоятелно мислещи и чувстващи личности, а отделният човек е носител на вселенския мащаб и общност. Включени са избрани стихотворения и редове от биографията. Творчеството на поета анализират И. Пауновски, З. Чолаков, Иван Гранитски и Панко Анчев . Всеки том е придружен ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Малцина са съвременните български поети, у които така остро и болезнено отекват противоречията на времето, както у Иван Пейчев. Поезията му сякаш е арена на непрестанни стълкновения - там си дават среща добро и зло, любов и омраза, живот и смърт. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Страх Очите ме болят от много слънце, от погледи, тютюнев дим и вино, от ветрове и облаци разкъсани, от гари, ... |
|
|
Посланието, което се опитва да предаде авторът с тази книга е, че задачата за установяване на механизмите и институциите на ефективно управление беше може би най-тежкото предизвикателство, пред което се изправиха нововъзникналите демокрации в Източна Европа - демокрации, в които свободата тепърва ще дава най-доброто от себе си. Успехът на това усилие ще бъде определен не само от политическите донкихотовци, завладени от велики визии, но също така и от многобройните бюрократични санчопансовци, за които справянето с напреженията и парадоксите на посткомунистическата политическа обстановка е всекидневна практика - и от ... |
|
|
Тази книга е поетична биография както на самия Янко Димов - един от най-искрените ни лирици, така в известна степен и на отминалите 50 години, в които са създавани стиховете му. "Кога измина, мой живот, кога измина? Бях млад пройдоха - горд и безпаричен. С приятели на чаша русо вино отричах лесно, лесно бях отричан. Живеех по софийските тавани с утехата, звездите че са близо. Нехайно ближех честните си рани, без корист давах втората си риза. И мислех си, че времето е спряло в сърцето ми, че винаги така ще бъде искрометното начало, а не позаблатената река. Кога измина, мой живот, кога измина? Остана изворът високо. ... |
|
|
Не ще достигнеш вече оня бряг, брегът е друг и заливът е друг, и друго е морето - ти също си безкрайно, страшно друг. Ето защо не казвай на морето мое, на дюните на казвай мои, на вятъра не казвай мой. О, разбери, ти вече нищо нямаш. О, разбери, че ти си вик, превърнат във мълчание. ... |
Рейтинг: 8.50 / 4 гласа 
