Центурия. Сто малки романа река

Най-честият герой в стоте разказа от "Центурия" е "един господин", но се случва да е също дама, съществуващо или несъществуващо животно, призрак, явление, разсеяна фея, крадци на Вселени, сън, даже и вик. Тези текстове, наричани от техния автор "романи в миниатюра", приличат още на джаз вариации по общовалидни теми или на моментални снимки от многозначителни събития... Един господин подслушва разговора на белоснежен еднорог с базилиск; гид обяснява на туристическа група структурните особености на ада; възрастен мъж изпада от селенията на съня в селенията на смъртта, откъдето се връща с мисия; гипсов паметник ликува от своята участ и своите гълъби, докато сърдитият му прототип го наблюдава с ненавист; лишен от фантазия чревоугодник среща себе си на улицата; площад беглец се рее из космоса... В Древен Рим сто гласуващи или воюващи заедно са се наричали "центурия": в същия дух стоте истории на Джорджо Манганели са щедра извадка от хора, неща и отношения към нещата; нестройно множество от индивидуалности, събрани с обща цел и разказани с удивителен език и чувство за хумор. С предговор от Итало Калвино и - специално за българското издание - от дъщерята на писателя Лиета Манганели.

Джорджо Манганели (1922–1990) е писател, журналист, преподавател, преводач от английски и автор на пътеписи от Китай, Индия, Исландия, Дания, Ирак, Пакистан, Аржентина. "Центурия. Сто малки романа река" (1979) е най-акламираната му книга. Според автора, всички текстове в нея са написани от септември до ноември 1978-а и се публикуват по реда на своето възникване: “...защото заедно очертават ако не общ сюжет, то със сигурност определен ритъм – ритъма на душевните ми състояния, които се редуваха абсолютно несъвместими помежду си, като хипотези за света, разказвани една след друга”. Неговият приятел Итало Калвино, който по същото време пише "Ако пътник в зимна нощ", откликва с ентусиазъм на черновата на Манганели: “Прекрасна книга, изключителен литературен жанр!... – и се оплаква: – Притеснявам се обаче: когато излезе и моята, която съдържа едва 10 романа и ще е на приблизително същата цена, как ще издържи на конкуренцията?” "Центурия" печели едно от най-високите отличия за белетристика в Италия – наградата Виареджо – и досега е преведена на 18 езика, сред които английски, френски, немски, португалски, китайски. Стоте сюжета са близки по дух до етюдите на Реймон Кьоно; чисто структурно родство ги свързва със съдържащия сто новели "Декамерон" на Бокачо, както и с центуриите на Заветът на Нострадамус (съвкупностите от по сто четиристишни куплета, в които са организирани предсказанията му). Що се отнася до жанра “роман река” от подзаглавието, за който е типично мащабното обрисуване на цели родове или епохи – към него спадат съвършено различните по стил, обем и подход към реалността "Човешка комедия" на Балзак, "Буденброкови" на Томас Ман или "Сто години самота" на Гарсия Маркес. Тъй като схващането на Манганели за романа е “40 реда плюс два кубика въздух”, извършената в "Центурия" операция е именно по отстраняване на “въздуха” и оставяне на същественото.