Две малки момиченца в синьо

Във великолепния си нов роман Мери Хигинс Кларк използва мистерията на телепатията между близнаците, с чиято помощ една майка успява да намери своето отвлечено дете, смятано за мъртво.
Маргарет и Стийл Фроли празнуват третия рожден ден на момиченцата си - Кели и Кати, като организират детско празненство в новия си дом.
Вечерта след тържеството на децата двамата отиват на официална вечеря в Ню Йорк. Когато се връщат вкъщи, полицията вече е там. Бавачката е намерена в безсъзнание, децата са изчезнали, а в спалнята им е оставена бележка с искане за откуп. Похитителят съобщава, че при предаването на откупа ще съобщи къде ще бъдат оставени момиченцата. И той се обажда наистина, но в колата, паркирана зад изоставен ресторант, е само Кели. Шофьорът е мъртъв, край него е оставена бележка, в която се обяснява, че случайно е убил Кати и е хвърлил тялото и в океана.
На заупокойната служба за Кати сестричката и Кели дърпа майка си за ръката и и прошепва: “Мамо, Кати много се страхува от онази жена. Тя иска да се прибере вкъщи.”

Като включва добре документирания, макар и необяснен напълно феномен, свързан с телепатията на близнаците, Мери Хигинс Кларк ни въвлича в една затрогваща магическа история със сложни характери и ескалиращо напрежение.

Мери Хигинс Кларк е американска писателка, известна в цял свят като майстор на съспенс-трилъра. В творческата ѝ биография се включват повече от 30 романа, които стават световни бестселъри (само в САЩ, книгите ѝ са продадени в повече от 100 милиона копия). Освен с тях, Мери Хигинс Кларк е известна и с колекции от кратки разкази, исторически роман, мемоар и две детски книги. Две от нейните книги са адаптирани за игрални филми, а много от други нейни творби са претворени и в телевизионни сериали. Многократно е сред най-продаваните автори на Ню Йорк Таймс. Освен това е носител на престижни награди за литература като американската награда Едгар (на името на Едгар Алън По), на наградата Malice Domestic, която се присъжда се за творби в стил Агата Кристи, на Голямата награда за литература във Франция, литературната награда на филмовия фестивал в Довил и много други. В продължение на дълги години, Мери Хигинс Кларк е известна и като президент на организацията Mystery Writers of America, в която се обединяват професионални писатели в жанра на трилъра и криминалния роман.

Този успех не идва за една нощ. Ето и неговата история, която завършва щастливо, но всъщност съдържа в себе си много примери, че Мери Хигинс Кларк притежава не само талант да пише, но и силен характер. Писателката е родена на Бъдни вечер 1927 г., като второто от три деца. Тя израства в Бронкс, в семейството на ирландския имигрант Люк Хигинс, а майка ѝ Нора е американка от ирландски произход. Семейството притежава ирландски пъб, от който се издържа, но не и без усилия. Бащата на Мери Хигинс е принуден да работи дълги извънредни часове, а когато внезапно умира в съня си, дъщеря му Мери е само на единадесет години. След това тя учи в гимназията Свети Франциск Ксавие", където получава стипендия за академията Villa Maria. На шестнадесет години, Мери Хигинс прави първия си опит да публикува своя творба. Успоредно с ученето, за да помага на семейството, тя работи като оператор на хотел Шелтън ( по-късно споделя, че е прекарала часове, слушайки разговорите на Тенеси Уилямс, но той така и не казал нещо интересно). Въпреки участието на Мери Хигинс в плащането на сметките, средствата не стигат и семейството загубва къщата си и се премества в малък апартамент.

След завършването си, Мери посещава училището за секертарки в Уудс. На осемнадесет години започва първата си работа като секретарка в рекламна агенция, където научава много неща, които са ѝ полезни по-късно. Следващата ѝ работа в продължение на една година е като стюардеса на Pan American Airlines. Докато нейните връстници завършват колеж, тя лети в Европа, Африка и Азия. През 1949 г. Мери Хигинс се омъжва за съседа си Уорън Кларк, като през следващите осем години в семейството вече има пет деца. Бракът на Мери Хигинс Кларк е щастлив, но след 15 години, съпругът ѝ Уорън умира от сърдечен удар.

През годините, докато е у дома и се грижи за семейството, Мери Хигинс е натрупала и известен опит в писането на кратки разкази, които опитва да продава. След като овдовява, тя започва да работи като сценарист за радиопредаване. Скоро настъпва и момент, в който художествените произведения в краткия жанр вече не се заплащат добре и списанията се концентрират върху статиите за самопомощ. Затова, по съвет на агента си, в ранните сутрешни часове, преди децата ѝ да тръгнат на училище, Мери Хигинс започва да пише първия си роман. Той е посветен на Джордж Вашингтон и е публикуван през 1969 г. Макар че не се продава твърде добре, той дава на Мери Хигинс увереността, че може да пише романи и да намери издател. Големият успех идва, когато писателката се насочва към жанра съспенс-трилъра. Романът Къде са децата е купен през 1974 г. за три хиляди долара. Веднага след продаването му, Мери Хигинс се записва в колеж и получава степен по философия. Тя продължава с писането и през годините са публикувани повече от 50 романа. Шест от тях са написани със съавтори, сред които са Алафеър Бърк (за Убиецът на спящата красавица, Няма да има утре и други), както и с една от дъщерите ѝ - Карол Хигинс Кларк (в Отвличане по Коледа).

Макар да не вярва, че ще се омъжи отново след един неуспешен брак, продължил между 1978 и 1986 г, Мери Хигинс Кларк се омъжва за трети път за Джон Конъни, с когото живее е Ню Джърси. Двамата имат общо седемнадесет внуци.