В книгата се изследват езиковите и етнокултурни феномени с оглед на постулираната връзка между езика и културата в етнолингвистиката и лингвокултурологията. Споредсъвременната етнолингвистика цялата човешка дейност може да бъде осмислена чрез съдържателните компоненти на няколко основни семантични опозиции: добро-зло,видимо-невидимо, живот-смърт, сакрално-профанно, чисто-нечисто, свое-чуждо и др. Именно от тази гледна точка се интерпретира избраният емпиричен материал.
Основната хипотеза е, че най-съществена е релацията между чисто-нечисто и сакрално-антисакрално.
Семантичната опозиция чист-нечист се изгражда от противопоставянето на два лингвокултурни концепта-чистотата и нечистотата, които намират своя вербален израз в синонимни редове, в чиито център-ядро- стоят основните представителни лексеми (съответно чист или нечист, чистник или мръсник, очиствам или омърсявам и др.). В приядрената зона се осъществяват техните синоними (за чист-неизцапан, непорочен,девствен, безгрешен, праведен, божествен и др.; за нечист-мръсен, порочен, развратен,
грешен, дяволски и др.), а в периферията се ситуират лексеми с по-малка семантична близост, която се открива в определени контексти (за чист-здрав, нормален, бял и др.; за нечист болен, луд, черен и др.). Фактите от традиционната култура също могат да бъдат преценени и анализирани с оглед на концептите чистота и не чистота, като се има предвид както тяхното назоваване, т.е.термините в народната култура (например: чисто момиче, Чист понеделник, Мръсни дни, Погана неделя и др.), така и функцията им, т.е. ритуалите за очистване, за духовно и телесно пречистване.
В цялостния анализ се достига до извода, че съдържанието на опозицията чисто-нечисто в българската култура и език се дефинира с корелациите сакрално-антисакрално, свое-чуждо, близкородствено-неродствено, вътрешно-външно, безопасно-опасно, физическо съвършенство-физическа аномалност т.н. Доказва се, че опозицията е признакова и силно оценъчна и, че чистото е добро, а нечистото-зло, анализират се спецификите на опозицията-липсата на чисти същества, асиметрията в двата й компонента, както и двойствеността по отношението на чистотата и нечистотата при голяма част от животните и хората, правят се множество паралели с други култури, езици и се съгражда цялостна картина на света през призмата на чистото и нечистото.