"Bce по-малко утешителни думи за бъдещето на отечеството ни мога да ти кажа, мило мое дете, защото все по-безутешно разбирам, че нещастията ни не се дължат само на бедността. Престъпността, алчността, всеобщата корупция, дребното мошеничество, ченгетата, нитратните зеленчуци, трошенето на уличните лампи, на пейките из градинките, мръсотията, грубостта, неуважението ни един към друг - всичко, всичко това не е следствие на материалната ни нищета.
По-вярно ще излезе, че бедността ни се дължи на всички тези неща. Духовната нищета предхожда и поражда другата.
Това не е отсега, това иде много отдалеч.
Ти знаеш по-добре от мен, че свидетелства за древните цивилизации имаме благодарение на култа към мъртвите. Нямаше да знаем нищо за Египет, ако не бяха пирамидите. Нямаше да знаем нищо за траките, ако не бяха надгробните им могили. Нямаше да знаем нищо за етруските, за древните римляни, за древните гърци, за майте, за шумерите.
Почитта към мъртвите, желанието и надеждата, че мъртвите продължават да бъдат заедно със живите - това е увереността на един народ, че има бъдеще. Когато някой народ живее ден за ден, без перспектива – такъв народ няма нужда от спомена за своите мъртви..."
Стефан Цанев