"Аиноа Елисасу бе имала красиви кафяви очи приживе, но сега отправеният ѝ към безкрая поглед бе застинал в изражение на почуда. Леко килнатата ѝ назад глава разкриваше парче груба корда, което се бе врязало във врата ѝ толкова дълбоко, че почти не се виждаше. Амая се наведе над тялото, за да разгледа възела.
– Дори не е вързана, просто я е стягал, докато момичето е спряло да диша - прошепна тя почти на себе си.
– За това трябва сила, може би е мъж? - предположи Йонан зад гърба ѝ.
– Възможно е, макар момичето да не е много високо, един и петдесет и пет най-много, освен това е доста слабо. Може да е била и жена.
Доктор Сан Мартин, който до момента бе разговарял със съдия-следователя и съдебния секретар, се приближи до трупа, като преди това си взе довиждане с магистрата с характерното си ритуално целуване на ръка.
– Инспектор Саласар, винаги е удоволствие да ви видя, дори при тези обстоятелства - заяви той тържествено.
– Удоволствието е и мое. Доктор Сан Мартин, какво ще кажете?
Лекарят взе записките, които му подаде асистентът, и ги прегледа набързо, навеждайки се над трупа, като междувременно хвърли одобрителен поглед на Йонан, приветствайки младостта и знанията му. Поглед, който Амая познаваше добре. Само преди няколко години тя бе младшият инспектор, когото той бе обучавал в потайностите на смъртта - удоволствие, което изтъкнатият професор Сан Мартин никога не пропускаше да си достави. – Приближете се, Ечайде, елате тук, може да научите нещо.
Доктор Сан Мартин нахлузи хирургическите ръкавици, които извади от кожена лекарска чанта, и опипа леко челюстта, врата и ръцете на момичето.
– Какво знаете за трупното вкочаняване, Ечайде?
Йонан въздъхна, след което заговори с тон, подобен на онзи, който вероятно бе използвал в ученическите си години, за да отговаря на учителката.
– Предизвиква се от химично изменение в мускулите.
Започва да става видимо от клепачите, обхваща гърдите, торса и крайниците, достига пълен ефект след около дванадесет часа и изчезва в обратен ред, когато мускулите започнат да се разлагат под действието на млечната киселина след около тридесет и шест часа.
– Не е зле. Какво друго? - насърчи го докторът.
– Вкочаняването е един от главните признаци, по които може да се определи кога е настъпила смъртта.
– А смятате ли, че степента на вкочаняването е достатъчна, за да се направи обосновано предположение?
– Ами.... - поколеба се Йонан.
– Категорично не - отсъди Сан Мартин. – Степента на вкочаняване може да варира в зависимост от мускулния тонус на покойника, температурата в помещението или навън, както в този случай. Крайните температури могат да произведат същия ефект като трупното вкочаняване (например при трупове, изложени на висока температура). А може да става дума за трупен спазъм, знаете ли какво е това?"
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 5 гласа
