Дневник на младия психопат

Къде да избягаш, ако искаш да се скриеш от целия свят? И ако е вярно, че всички пътища водят към Рим, а ти живееш там, тогава възможно ли е да избягаш наистина? Младият Луиджи Трамполи се опитва да намери покой след голяма житейска загуба и му се струва, че най-логичния начин да се справи със ситуацията е просто да избяга. В желанието си да запази здравия си разум, той прекосява половин Европа, търси семейните си корени в Полша, намира далечни приятели, преоткрива стари и често се разминава само на крачка с любовта. Непрекъснато се съмнява в собствената си нормалност и често си задава фундаменталния въпрос дали не е станал психопат. И всичко това пред вашия любопитен, на моменти нахален поглед. Да, вие сте неговият непрестанен спътник и наблюдател и той не разбира какво искате от него! Каква точно е вашата роля в неговата история ще разберете едва в края на романа. А Луиджи ще разбере, че всяко пътуване обратно към Рим е просто крачка към себе си по пътя на съзряването.

Както коментират критиците в Италия, на пръв поглед главният герой на романа Луиджи може да ви се стори антипатичен и суетен, даже егоистичен. Чисто младежкият му рефлекс да иронизира и омаловажава всичко наоколо в началото изглежда почти отблъскващ. Но на по-дълбоко ниво неговата арогантност е само опит да замаскира болката, мъката и вътрешната си несигурност. Опитите му едновременно да избяга от проблемите и да постави ново начало в живота си обаче водят Луиджи до тежък вътрешен конфликт, който той трябва да преодолее, за да продължи напред. Именно младежката му непримиримост и неопитност в крайна сметка го правят истински и симпатичен на читателя.