Не отлагай, а трупай спомени. Разкази

"Ако някоя се познае в разказите, това не е тя, това е моето въображение."
Михаил Тонев

"Преди месец ѝ видях некролога на входа в кооперацията, където живееше. Десет години от смъртта ѝ. Остана си на 42 години. На снимката - усмихната, чаровна. По-хубава, отколкото беше в действителност. Тръгнах си замислен за съдбата - нейната и моята, която ни доближи един до друг, но не позволи да се съберем. И която остави за спомен от нея един съвет и една поука. Запомних ги за цял живот. Те няма да ми позволят да я забравя..."
Из Не отлагай, а трупай спомени

Не отлагай, а трупай спомени
Моята платонична любов, или синдромът Виолина
Купичка мляко с ориз
Мирис на чесън
Не се обръщай назад
Безименната улица
Сръбски подарък
Уроци по 40 лв.
Пистолет и трипер
Комбинезонът
Веселка и приятелките ѝ
Муската
Кой кого?
Червенокръстката
Момичето от школата
Загрижената майка
Гледай право в очите
Подигравчийката
Лекторски неволи
Брезичките и каскета
Моят "чужд" син
Жената на моя приятел
Минало свършено време
Комсомол... комсомол
Депресия
Бодигард
Ракиен бизнес
Съавторката
Рускините
Библиотекарките
45 години от един живот