Цивилизация и социокултурноисторическа сигурност

"Тази книга е един опит да се разгледат от един нов подход с помощта на социокомуникативното знание основни процеси, свързани с устойчивото развитие на човешката цивилизация и ролята в това отношение на социокултурноисторическата сигурност. В социокомуникативните цивилизационни процеси няма както в растителния или животинския свят раждане или смърт. Няма умиране и раждане на цивилизации. Съществуват само форми и модели на цивилизационно развитие. Съществуват само две основни характеристики на единия социокомуникативен процес на цивилизационното развитие - устойчивост и промяна."
Евгений Сачев

Евгений Сачев е професор по културно наследство и национална сигурност, доцент по социокомуникативна музеология, магистър по история и философия, доктор по социология и доктор на икономическите науки. Член е на "Специализирания научен съвет по национална сигурност" при "Висшата атестационна комисия". Завършил е преквалификация по мениджмънт и маркетинг в областта на културата. Има специализация и квалификация по етнология, културология, публична администрация и управление на изкуствата, културен туризъм, борба с незаконната търговия и трафик с културни ценности и защита на класифицираната информация. Учил е във ВНВУ "Васил Левски", гр. Велико Търново (сега Национален военен университет "Васил Левски"). Бил е научен сътрудник първа степен по етнология. Преподавал е етнология, етнодемография и управление на музейната дейност в "Славянския университет" и социология и етнодемография във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". От 2002 г. е избран за хоноруван преподавател по мениджмънт и маркетинг на музейната дейност в Софийския университет "Св. Климент Охридски" От 2003 г. преподава музеология, мениджмънт и маркетинг на културно-историческото наследство и културно наследство и национална сигурност в "Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии" в София.

Работил е като главен експерт в областта на висшето образование в "Министерството на образованието и науката" и като експерт в "Народното събрание" на Република България. Повече от 30 години работи в сферата на организацията, управлението и защитата на системата на културното и историческото наследство. Бил е директор на Националния музей-параход "Радецки" и на Архитектурно-етнографския музей на открито "Старият Добрич". От началото на 2003 г. до 20 март 2006 г. е бил директор на "Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства" при "Министерство на културата", който след това бе закрит. Има повече от 100 научни публикации в областта на културното и историческото наследство, сред които книгите "Управление на музейната дейност в съвременната социокултурна ситуация" (1997 г.), "Специфика и структура на музейната дейност" (2000 г.), "Въведение в комуникативната музейна политика" (2001 г.), "Социомузейна култура. Речник-справочник" (2002 г), "Социокомуникативна музеология" (2004 г.), "Основи на социокомуникативния мениджмънт на културно-историческото наследство" (2004 г.), "Културното наследство и националната сигурност" (2005 г.), "Социомузейна култура и информационно общество" (2006 г.), "Въведение в социокомуникативния музеен маркетинг" (2007 г.), "По следите на времето. История на археологичните проучвания" (2008 г.), "Основи на социокомуникативната логистика на социокултурно-историческата дейност" (2009 г.), "Паметниците на културата и историята". Теоретико-методологични и информационни Евгений Сачев е учредител и член на редица обществено-патриотични и граждански сдружения, между които Асоциация "Музеи". Член е едновременно на управителните съвети, съответно на Общобългарската фондация "Васил Левски" и на Общонародната фондация "Христо Ботйов". Зам.-председател е на "Общобългарския парламент" (2008 г.). Член е на редакционния съвет на специализираното списание "Паметници, реставрация, музеи".