Вероника решава да умре

"На 11 ноември 1997 г. Вероника реши, че най-сетне е дошъл моментът да се самоубие. Почисти старателно стаята в женския манастир, където живееше под наем, изключи радиатора, изми си зъбите и си легна.Взе от нощното шкафче четирите опаковки с приспивателни. Вместо да стрие хапчетата и да ги разбърка с вода, реши да ги изпие едно по едно, тъй като между намерението и изпълнението има дълъг път, а тя искаше да бъде в състояние да се разкае по средата. Но след всяко погълнато от нея хапче убедеността й нарастваше: пет минути по-късно опаковките бяха празни. Понеже не знаеше колко време точно ще мине, докато изгуби съзнание, бе оставила на леглото си едно френско списание - "Ом", от този месец, току-що пристигнало в библиотеката, където работеше. Въпреки че не се интересуваше особено от информатика, прелиствайки списанието, откри една статия за някаква компютърна игра (един от онези оптически дискове), измислена от бразилския писател Паулу Коелю, с когото случайно се бе запознала по време на една конференция в кафенето на хотел "Гранд Юнион". Двамата бяха разменили няколко думи и след това неговият издател я бе поканил на вечеря, но компанията бе голяма и нямаше възможност да разговарят по-обстойно върху някаква тема. Фактът, че се бе запознала с автора, я навеждаше на мисълта, че той е част от нейния свят, и ако прочетеше някакъв материал за работата му, времето щеше да мине по-бързо. Докато чакаше смъртта, Вероника започна да чете за информатиката - тема, която ни най-малко не я интересуваше, но това отговаряше на начина й на живот; тя винаги бе търсила онова, което е най-лесно, най-достъпно. Като това списание например. За нейно учудване обаче първият ред на текста я извади от обичайната й пасивност (приспивателните още не се бяха разтворили в стомаха й, но Вероника беше пасивна по природа) и я накара за пръв път в живота си да повярва на една фраза, която беше на мода сред приятелите й: "Нищо на този свят не става случайно." Защо точно този първи ред, и то в момента, когато бе започнала да умира? Какво послание се криеше в това, което бе прочела, ако наистина съществуват скрити послания, а не просто обикновени съвпадения? Под картинката, илюстрираща въпросната компютърна игра, журналистът започваше статията с въпроса: "Къде се намира Словения?"

Паулу Коелю е роден на 24 август 1947 г. в Рио де Жанейро в семейството на изтъкнат инженер и ревностна католичка. Още от младежките си години Коелю мечтае за артистична кариера, което не се посреща възторжено от консервативното му семейство. Коелю посещава местно йезуитско училище, където заедно с новите знания развива и любов към писането. Родителите му обаче не одобряват това влечение. В отговор тогава момчето постепенно започва да се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух. Но майката и бащата възприемат погрешно непостоянното му поведение и на три пъти го изпращат в клиника за душевно болни, където той претърпява различни терапии, включително електрошокова.

Въпреки странните начини да бъде вкаран в правия път през годините, Паулу не става конформист. Напротив открито отстоява позициите си. Първата голяма защита на собствения интерес той показва още през 1968 г. Тогава в Бразилия се заражда хипи движението, като реакция срещу диктаторския режим в страната, а по това време Коелю се присъединява към него и започва да пише статии, проповядващи свобода. Междувременно бразилецът пише и текстове на песни, с които изкарва прехраната си. С течение на времето личната свобода става като основна черта от характера на писателя. Дотолкова важна, че през 1973 г. Коелю вече е член на организация, защитаваща свободата на словото. Две години след това Паулу Коелю е арестуван заради поезията си, в която бразилската диктатура вижда заплаха.

Тези преживявания оказват огромно влияние върху живота на писателя и той решава, че има нужда от промяна. Коелю започва работа в звукозаписна компания и няколко години по-късно заема поста художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен. Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се оженва, и двамата започват да пътешестват из Европа. Там Коелю се връща към католическата вяра. Започва да върви и по пътя към духовното - и в пряк ,и в преносен смисъл. През 1986 г. Паулу извървява Пътя към Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 km. По него поклонници стигат до испанския град Сантяго де Компостела, където се съхраняват мощите на св. Яков, покровител на Испания. След това събитие Коелю намира сили да напише първата си книга "Дневникът на един маг", където описва преживяното. Така започва неговата необикновена литературна кариера. А по повод написването на дебютния си роман, днес писателят споделя:

"Написах първата си книга на 40 години. Не знам защо трябваше да чакам толкова време - това беше мечтата ми, откакто бях на 10. Явно е трябвало да преосмисля живота си и точно като момчето в "Алхимикът", да обиколя света, за да разбера, че мечтата ми е била близо до мен през цялото време. Всъщност, всичко опира до куража..."

Неслучайно писателят споменава "Алхимикът" - това е втората му книга, която излиза през 1988 г., но с течение на времето успява да го превърне в един от най-влиятелните съвременни писатели. Книгата постига небивал успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваното литературно издание на португалски език за всички времена.

През следващите години Паулу Коелю продава книгите си, преведени на 72 езика. След появата на втората му и изключително успешна книга - "Алхимикът" - през 90-те писателят допълва своята библиография с още няколко заглавия, най-популярни сред които стават "Мактуб, "Петата планина" и "Край река Пиедра седнах и заплаках". С течение на времето бразилският писател получава множество литературни награди, включително престижното дъблинско литературно отличие "International IMPAC Dublin Literary Award", връчено за книгата "Вероника решава да умре", която авторът издава през 1998 г.

През 2000-те години Коелю е издаван в над 160 държави по целия свят, а успехът му се измерва с продадени над 50 000 000 копия. Въпреки големия успех, авторът продължава да пише и през новия 21-ви век в библиографията му се появяват още нови заглавия, които бързо набират популярност (сред емблематичните заглавия със световна известност стават Единайсет минути, Захир, Победителят е сам, Алеф и Изневяра). Освен това идва и момент, в който, освен световноизвестен писател, Паулу Коелю става кавалер на Ордена на Почетния легион на Франция и член на Бразилската литературна академия.

По настоящем писателят живее със съпругата си Кристина в Рио де Жанейро и Сен Мартен, селце в Южна Франция. Освен с писане, авторът се занима и с благотворителност. Двамата със съпругата му са основатели на благотворителна организация, която помага на бразилски деца в неравностойно социално положение.

Обсидиан ООД
София 1504
ул. Тича 3Б
office@obsidian.bg