"Тъй като, сами разбирате, тя не можеше да си отговори,
нямаше никакво значение как ще подреди въпроса."
Луис Карол, "Алиса в страната на чудесата"
"Тези думи трябваше да бъдат книга за книгата на
Генчо Стоев "Цената на златото" (1965); трябваше да имат епиграф не от Луис Карол, а от Ханс-Георг Гадамер, в който тежкият алгоритъм, изтънчената бавност и скрупульозност на фразата щяха да обяснят вместо мен правото и условията на "новата възможност на опита"; става дума за опита на един роман да разкаже непознато една позната, училищна история (Априлското въстание) и за опита на един човек, криещ се зад неопределени, множествени и не съвсем първолични форми (аз), да прочете този роман.
Всичко започна от обикновените чувства - нещо някак ни харесва и ни съмнява; ние искаме да го научим и разберем, да срещнем в него Гносиса и Хермеса и така да имаме пълната власт - властта на посредника. Романът обаче се изплъзна - започнал от съпоставянето между класики (себе си и другите), той се разтвори в ехото на ехото на сюжетиката си, после изведнъж сам застина във фигура и стана посредник на собствените си опредметени послания - изреченията за него вървяха донякъде, текстът протичаше със средно приличие, докато не се разбра следното: в романа един колектив (човек) пее за друг, който е загинал; един даскал пише дневник. Дневникът няма никаква документална основа, той е изцяло фикционален, интенционален, съчинен. Песента - също. Романът е (поражда, изиграва, мистифицира) два крупни цитата, две култури, два модела на комуникацията, два фундаментални типа на езиковото битие, градящи паметта на общността. А това е достатъчно, за да погълне обратно и да пренареди всичко, да побере цялата евентуална книга в едно изречение за писането и пеенето."