"Написах първата си автобиография през 1959 г. като домашно, когато бях в шести клас. На двайсет и девет страници с едър, разкривен почерк описах моите родители, братя, любими животни, нашата къща, хобитата ми, училището, спортовете, които обичах, и плановете си за бъдещето. Четирийсет и две години по-късно започнах да пиша други мемоари - този път за осемте години, които прекарах в Белия дом, докато се създаваше живата история с Бил Клинтън. Много скоро си дадох сметка, че не бих могла да опиша живота си като Първа дама, без да се върна обратно към началото - към жената, която бях първия ден при влизането си в Белия дом на 20 януари 1993 г., за да се вживея в нова роля и да набера опит, който щеше да ме подложи на изпитание и да ме преобрази в неочаквани посоки. До момента, когато прекрачих прага на Белия дом, вече се бях оформила благодарение на семейното възпитание, на образованието, на религията и на всичко, което бях научила дотогава като дъщеря на баща - непоколебим консерватор, и по-свободомислеща майка, като студентка активистка, като застъпник за правата на децата, като юрист, като съпруга на Бил и като майка на Челси.
За всяка глава бях събрала много идеи, които имах намерение да изложа, но мястото не ми го позволи; исках да включа повече имена на хора; да опиша повече места, които посетих. Ако имах възможността да спомена всеки, който през цялото това време ми е направил впечатление, който ме е вдъхновил, научил ме е на нещо, повлиял ми е и ми е помогнал, това писание трябваше да бъде в няколко тома. Въпреки че направих подбор, надявам се, че съм успяла да предам непредвидимостта на събитията и взаимоотношенията си с хора, които са ми повлияли по някакъв начин и продължават да оформят и да обогатяват живота ми днес."
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа 
