Роман за първата половина на българския преход. Начо Христосков (1953 - 2019) е завършил българска филология. Работил е като възпитател, организатор в сферата на културата, билд редактор, организатор маркетинг и реклама, преподавател, пом.- директор на СОУ. От 1992 до 2001 г. е директор и управител на издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив. Бил е безработен и преди, и след 10 ноември 1989 г. До 1990 г. не му е издавана книга. Автор е на сборниците с разкази: "Дъх на ягоди, "Полъх на любов и телеграма" (1990), "Слънчевото куче" (2000), "От пролуката до гроба" (2010), " ... |
|
|
"Власт и съпротива" е сред 20 -те книги, номинирани за най-добър немскоезичен роман на 2015 г. ... Илия Троянов е написал книгата на своя живот. Във "Власт и съпротива" той разгръща една широка историческа панорама, която обхваща повече от половин век и показва с изключителна достоверност процесите, които протичат в България както по време на тоталитаризма, така и по време на безкрайния преход към небитието. Константин е боец на съпротивата. Още в училище той привлича вниманието на Държавна сигурност и тя не го изпуска от поглед. Методи е офицер, опортюнист, кариерист, типичен представител на ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Уважаеми читателю, мисля си, че животът вече е прекалено преситен с виртуалност. Според мен разказването - независимо от формата и жанра - е като добрата проповед в черквата. Ако е затрогващ този разказ, (а аз съм неспасяем романтик) ако хората имат нужда от него и някак си се пречистват, след като го прочетат, то тогава от него има смисъл. Колкото до книгата - това е опит за снимка на нравите в България през 80-те години, в края на чезнещия вече социализъм, но, за жалост не и на неговия манталитет. Той е в ... |
|
|
След 9 книги документалистика Евгений Тодоров най-после се е решил да навлезе в територията на художествената измислица. Макар че много от историите в тази книга изобщо не изглеждат измислени. Времето на повествуванието - макар и да не е точно определено, може да се отнесе най-общо към онзи български феномен, наречен Преход. При рязка смяна на икономическите и политическите модели настъпва дислокация на социални пластове, както твърдят специалистите. Едни хора изплуват на повърхността - много често като мръсна пяна, други потъват... Или бягат нанякъде. В тази книга има цяла галерия герои на Прехода, които са успели да ... |
|
|
Илюстрации: Дамян Дамянов. ... "Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до "фазан". Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна игра на войници. Бих нарекъл тази книга "В търсене на изгубеното време", ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който както изглежда, ще ... |
|
|
Октомври 1968 г. Шестнайсетгодишната Калина и майка ѝ напускат за пръв път България. Крайната цел на пътуването им е Куба. Престояват 24 часа в Прага. Миговете, прекарани в сърцето на обсадения град, ще разтърсят из основи душата на младото момиче. Вече нищо няма да е както преди. Три години по-късно, въоръжена с цялата си смелост, решителност и находчивост, Калина ще поеме пътя на изгнанието, сама, с пет долара в джоба си и няколко поеми на Гарсия Лорка. Тя напълно съзнава, че няма път назад. Знае, че няма да види отново нито родината си, нито родния си град, нито близките си. От Източна Европа към Северна Америка, ... |
|
|
Силен, плътен, увличащ текст, "Глиненият цар" на Добромир Байчев ни хвърля в едно от най-кошмарните български места - лагера "Белене". И по съвсем неочакван начин ни извежда оттам - отвъд ужасите и оскотяването - по ирационалната нишка, която спасява човека - въпреки невъзможния бит, убийствената лична съдба и пагубната хватка на системата. История за благородството - там, където то е най-застрашено. И за приятелството - между онези, между които то е най-абсурдно. И за онова особено, което опазва човешкото у нас. Талант, интерес, умение... то може да се въплъти във виртуозна партия шах или в нещо друго ... |
|
|
„...важното е не дали станалото наистина се е случило, важното е, че като нищо би могло да се случи.” Можем ли да живеем без комунизъм? Това е въпросът, който задава книгата. И не му отговаря, защото е скромен литературен опит, а не партийна програма и не си поставя целта да надскочи стремежа на обществото, който не е нито твърде висок, нито твърде далечен. Да седим, потънали в пиянството на безхаберието, само и само за да леем крокодилските сълзи на самосъжалението – това е завоеванието на комунизма, от което не искаме да се отървем, въпреки високата цена, на която ни бе продаден този сурогат на живот. Костадин ... |
Рейтинг: 9.84 / 188 гласа 
Добави мнение 
