Според "Европейския съд по правата на човека" България има "системен проблем, свързан с неефективност на разследването". В отговор на тази констатация книгата разкрива съдържанието, влагано от "Европейския съд" в понятието за ефективно разследване, и предлага оценка доколко то е съобразено в българското законодателство и практика. Анализирано е отражението на европейските стандарти върху общите въпроси на разследването – образуването на досъдебното производство, независимостта на разследващите органи, следствените версии и планирането.
Подробно са разгледани принудителните способи за доказване – претърсване и изземване, обиск, освидетелстване и вземане на образци за сравнително изследване. С оглед прилагането им в съответствие с "Европейската конвенция за правата на човека" са формулирани криминалистични препоръки, както и предложения за усъвършенстване на законодателството. По аналогичен начин са изследвани и други действия по разследването, върху които страсбургската юриспруденция упражнява силно влияние – разпитът на обвиняем, разпитът на свидетели и съдебномедицинската експертиза.
Книгата представлява първото цялостно изследване у нас на юриспруденцията на "Европейския съд по правата на човека" през специфичната гледна точка на криминалистиката.
Здравка Кръстева е преподавател по криминалистика в "Юридическия факултет" на Софийския университет "Св. Климент Охридски", където е доктор по право.