Петата купа

В една мъглива априлска нощ на 1893 г. бъдещият американски класик Хенри Джеймс стои на брега на Сена и се готви да сложи край на живота си. Внезапно от сенките изплува познат силует - Шерлок Холмс, за когото слуховете (преувеличени, несъмнено) твърдят, че е загинал във водопада Райхенбах в борба със злодея професор Мориарти. Холмс не само спасява живота на Джеймс, но и го подмамва да замине с него за САЩ, за да разследват заедно прочутото самоубийство на Клоувър Адамс.

Великият детектив е по-пълнокръвен от когато и да било - но може би неумолимите му дедуктивни умения са му изиграли най-голямата шега. Той се съмнява в собствената си реалност и трескаво търси доказателства, че не е нечий литературен герой. По-важно обаче е да изпълни старо обещание и да открие дали зад самоубийството на Клоувър Адамс не се крие всъщност зловещо престъпление, а и нещо повече – мащабен анархистки заговор срещу ключови политически лидери в Европа и САЩ. Едничкото доказателство, с което Шерлок Холмс и Хенри Джеймс разполагат, е картичка, върху която са гравирани пет купи и е напечатано посланието "Тя беше убита".

"– Няма какво да обсъждаме – сопна му се Джеймс и се опита да ускори крачка, но това само го направи да изглежда смешен, защото високият англичанин го последва с лекота.
– Можем да обсъдим защо смятахте да сложите край на живота си, стиснал здраво в дясната си ръка кутийка за енфие, пълна с прахта на покойната ви сестра Алис – каза Холмс.
Джеймс рязко спря. След миг успя да произнесе:
– Вие... няма... откъде... да знаете... това.
– Но го знам – отвърна Холмс, който продължаваше да пафка с лулата си.
– И ако се съгласите да се присъедините към мен на късна вечеря с малко хубаво вино, аз ще ви разкажа как го разбрах и откъде знам, че никога няма да изпълните зловещата задача, която сте си поставили тази вечер, господин Джеймс. Освен това знам абсолютно подходящото за случая чисто, добре осветено кафене, където бихме могли да поговорим.
Холмс сграбчи Джеймс за левия лакът и двамата закрачиха рамо до рамо по Авеню дьо л’Опера. Хенри Джеймс бе твърде сащисан и удивен – и любопитен – за да се съпротивлява."
Из книгата