Портата на Месията

Богато документиран криминален роман, посветен на произхода на Корана. Сравняван с "Шифърът на Леонардо" по своя отзвук, "Портата на Месията" е богато документиран криминален роман с необичаен сюжет, посветен на генезиса на свещената книга на мюсюлманите.

Тридесетгодишният теолог Симон Ланж, усамотил се в Тибет в търсене на покой и просветление, се озовава във водовъртеж от събития, свързани не само със собствения му произход, но и с този на Корана. Неочакваната кончина на родителите му, които се оказват негови осиновители, както и неизвестните преследвачи, искащи смъртта му, го принуждават сам да подири причините за случващото се. От Портата на Месията, през която Иисус влязъл в Йерусалим, през Берлин, Париж, Лондон и Бейрут, той достига до Сирия, "от която започва всичко". Постепенно пред него се разбулват дълбоко скрити тайни. Най-древните текстове на Корана не са низпослани на Мохамед от архангел Гавриил, те са написани на арамейски, преди да бъдат преведени на арабски и превърнати в догма. Векове по-късно Третият райх прави опити да прибегне до внушенията на Корана, а назореите съхраняват амбицията си да се сдобият с Месия.

Посланието на романа е заключено в думите на един от героите, професор Погел: "Не оспорвам вярата на хората, нито положителното влияние, което тя може да има върху тях. Оспорвам зловредното ѝ въздействие, когато се използва за политически цели".

Французинът Филип Льо Роа (р. 1962 г.) е личност интересна и търсеща, с пиетет към предизвикателствата. Той е пътешественик, практикува източни бойни изкуства, свири рок на бас китара, занимавал се е с реклама... Повлиян от американското кино (Стенли Кубрик, Куентин Тарантино, Брайън Де Палма) и американския черен роман, в средата на 90^-те години на XX век се отдава на писателското изкуство. Автор е на повече от 10 трилъра. През 2005 г. получава Голямата награда за криминална литература във Франция за "Последното завещание". Произведенията му са преведени на множество езици.

"Бяха стигнали до гробището пред Златната порта. Докато Маркус се усмихваше подигравателно, Симон се изправи хладнокръвно, опря се на една надгробна плоча и фъфлейки, започна да рецитира някакво заклинание, което завърши с хълцане. Над мястото, потънало в лунна светлина, внезапно се възцари тишина. Никакъв звук не смущаваше покоя мъртвите. Никакъв, освен викът на Маркус, който достигна чак до Стената на плача. Един надгробен камък помръдна. Едро като дебела котка животно се промъкна зад една делва към полуразрушена гробница. Викът на ужасения Маркус секна. Симон избухна в смях и вдигна ръце, като се преструваше на зомби. Обиденият Маркус му заповяда да млъкне и да уважава мъртвите, които почиваха под краката им. Погледът му се плъзна по огромната стена, която ги делеше от Купола на скалата, и се спря на Златната порта, която някога е била отворена.
– Знаеш ли, че един ден Месията ще мине през нея? - подхвърли той на зомбито, което се кривеше край него.
– Добреее, деее, но пророците не са предвидили, че за да му попречи, Сюлейман ще я зазида.
– Мислиш ли, че Месията ще успее? - попита Маркус.
– Да премине през дебелата стена ли?
– Ще му трябва нещо повече от твоя талант на аниматор на празненства.
– Всъщност никога не съм опитвал.
– Я стой мирен!"
Из книгата