В земите на Полуконтинента чудовища и човеци съжителстват от векове. Съжителстват, защото до този момент нито една от страните не е успяла да унищожи другата. Срещу страховитите зверове човешката изобретателност се изправя под формата на безстрашни и хитроумни химици, а също и авантюристи, които не се поколебават да имплантират в телата си нестабилни органи, за да увеличат способностите си.
До този момент на младия Розамунд не се е налагало да мисли за подобни опасности: главните му грижи са се свеждали до понасянето на подигравките, разбираемо докарвани от носенето на момичешко име. Но сега му предстои да напусне изолирания свят на родното сиропиталище, за да започне да служи на своя Император. И да се отправи сам към мястото на назначение. А всяко излизане извън укрепените човешки градове неизменно вещае интересни събития за дръзновения.
За автора
Дейвид М. Корниш се родил навреме, за да изгледа първия филм от Междузвездни войни. По това време той бил на пет години. Този филм го накарал да осъзнае съществуването на други светове. И му попречил да си дояде пуканките. Преживяното в компанията на К. С. Луис и Дж. Р. Р. Толкин окончателно го убедило, че тези светове съществуват, и че писателите са способни да посещават въпросните места.
Но не думите били най-ранният му инструмент за разказване, а рисунките. Той прекарал по-голямата част от детството си в рисуване (която страст пренесъл и в зрелите си години). На единадесет създал първата си книга, озаглавена Атаки от Марс. Тя включвала юпитерианци и множество изображения на космически битки (тя така и не е издавана, правата все още са налични). Подир това авторът изучавал илюстриране в Южноавстралийския университет. По същото време започнал да създава поредица от тетрадки с идеи (първата била завършена през 1993 г.). Младият Корниш бил особено впечатлен от романите за Горменгаст на Мервин Пик, Илиада, а също и от Обич към седем кукли на Пол Галико. Класическите идеи и голямото желание да продължи започнатото от М. Пик го накарали да създаде свое битие. Херман Хесе, Кафка и други творци го убедили, че има начини човек да бъде фантастичен, без да се ограничава до обичайните фентъзийни норми.
В течение на следващите десет години Дейвид изпълнил 23 дневника с рисунки, описания и история на своя свят. Полуконтинентът. Едва през 2003 г. случайна среща с издателка на детска литература му дала възможност да въплъти тези си идеи в нещо по-конкретно. Научавайки за работата му, въпросната издателка го принудила да създаде основана на тях история. На Корниш било възложено да създаде хиляда думи до края на седмицата и да продължи със същото темпо и през следващите седмици. Изоставяйки всички останали свои дела, той прекарал следващите две години в събирането на капки предплата, докато издателката му го насърчавала (и в моментите на най-голямо раздразнение, не му позволявала да си изгризе мебелите). Така се родила историята на Розамунд - идея, узрявала в течение на повече от десетилетие.
Но не думите били най-ранният му инструмент за разказване, а рисунките. Той прекарал по-голямата част от детството си в рисуване (която страст пренесъл и в зрелите си години). На единадесет създал първата си книга, озаглавена Атаки от Марс. Тя включвала юпитерианци и множество изображения на космически битки (тя така и не е издавана, правата все още са налични). Подир това авторът изучавал илюстриране в Южноавстралийския университет. По същото време започнал да създава поредица от тетрадки с идеи (първата била завършена през 1993 г.). Младият Корниш бил особено впечатлен от романите за Горменгаст на Мервин Пик, Илиада, а също и от Обич към седем кукли на Пол Галико. Класическите идеи и голямото желание да продължи започнатото от М. Пик го накарали да създаде свое битие. Херман Хесе, Кафка и други творци го убедили, че има начини човек да бъде фантастичен, без да се ограничава до обичайните фентъзийни норми.
В течение на следващите десет години Дейвид изпълнил 23 дневника с рисунки, описания и история на своя свят. Полуконтинентът. Едва през 2003 г. случайна среща с издателка на детска литература му дала възможност да въплъти тези си идеи в нещо по-конкретно. Научавайки за работата му, въпросната издателка го принудила да създаде основана на тях история. На Корниш било възложено да създаде хиляда думи до края на седмицата и да продължи със същото темпо и през следващите седмици. Изоставяйки всички останали свои дела, той прекарал следващите две години в събирането на капки предплата, докато издателката му го насърчавала (и в моментите на най-голямо раздразнение, не му позволявала да си изгризе мебелите). Така се родила историята на Розамунд - идея, узрявала в течение на повече от десетилетие.
Рейтинг: 8.50 / 4 гласа
