По-бърз от светкавица. Моята автобиография

Юсейн Болт е най-великият атлет, който светът някога е виждал. Притежател на девет олимпийски златни медала и разбивач на световни рекорди на 100 и 200 метра, неговата история е за един живот, изживян на максимална скорост. "По-бърз от светкавица", неговата автобиография, разказва историята от първите му крачки в селските райони на Ямайка до хеттрика на олимпийските игри в Лондон, който го превърна в жива легенда. Историята му е едновременно увлекателна и изненадваща. Като изгряваща сензация в атлетиката той е бил диагностициран с гръбначно изкривяване, което е на път да провали кариерата му. Той вече е най-известната спортна звезда на планетата, когато автомобилна катастрофа по чудо не слага край на живота му през 2009 г. Въпреки тези стъпки назад, неимоверната конкурентна жилка и феноменалният талант на Юсейн му помагат да блесне пред целия свят и да се превърне в най-голямата спортна икона на 21^-ви век. Изпълнена с енергията, напереността и харизмата на Юсейн, "По-бърз от светкавица" е книга, която допринася легендарният спортист да оживее бурно на страниците.

"Аз съм легенда...
Най-бързият мъж на планетата, безспорният суперзвезден спортист на моята генерация и глобален феномен. Но, човече, от сензационен тинейджър до международна суперзвезда, достигането дотук беше едно диво пътешествие. Работих много усърдно, за да подобрявам световни рекорди и да печеля олимпийски златни медали на най-голямата сцена. В моята първа, цялостна автобиография, ще прочетете неразказаните истини за моя живот: как печелех състезания и чупех рекорди още от 15-годишен; мъчителните болки в гърба, които за малко да наложат преждевременния край на кариерата ми; високоскоростната автомобилна катастрофа, която можеше да ме изтрие от лицето на земята. Освен това ще научите интимни неща за моя личен живот, за тези световни рекорди и шестте олимпийски титли, и как "Позата Мълния" ме направи популярен навсякъде - от Аляска до Амазонската джунгла.
Аз живея за Големия момент. Това е времето когато се съживявам. Дай ми голяма сцена, битка, предизвикателство и нещо се случва - ставам истински. Стъпвам три сантиметра по-високо, движа се с частица от секундата по-бързо. Поставете ме на голямата сцена и аз се представям подобаващо. Световните рекорди и бариерите падаха като домино, но успехът не дойде лесно. Аз се борех и преминах през тежки контузии, напрежението на славата и високоскоростни автомобилни катастрофи. Повалях моите съперници и спечелих шест златни олимпийски медала. И никой не можеше да ме хване, докато ставах най-бързия мъж на планетата.
Това е моята история..."
Юсейн Болт

Юсейн Болт е считан за най-бързия човек за всички времена. Той е първият атлет, който по едно и също време държи световните рекорди на 100 и 200 метра, а също така е съавтор на световния рекорд в щафетата 4 х 100 m. Той е настоящият олимпийски шампион и в трите дисциплини, първият човек, спечелил шест златни олимпийски медала в спринта и 5-кратен световен шампион. Пет пъти е определян за "Атлет на годината" от световната атлетическа федерация (ИААФ) и три пъти за "Спортист на годината" от световната спортна фондация "Лауреус".

"Аз бях бос - обичам да шофирам така и тракшън контрола на колата беше позициониран до крака ми... докато се фокусирах върху дъжда и пътя пред мен, направих същата грешка. Без да осъзная бях изключил тракшън контрола. Така мисля, че се е случило. Защото, това което стана после, беше един странен инцидент, който за малко да ме изтрие от лицето на Земята. Почувствах леко разтрисане на колата. Изглеждаше, че всичко започна да вибрира при тези 130 km/h. Погледнах надолу към скоростомера. Не падаше достатъчно бързо. 127... 125... 123... Адреналинът рязко се вдигна, сякаш нещо лошо щеше да се случи. Този трепет, вибрациите малко по-рано, това бяха знаци, че колата е извън контрол. Аз не шофирах, аз карах водни ски. Не е много приятно да видиш пътя да изчезва и да се насочваш стремглаво към канавката. В този момент знаех къде ще попаднат накрая нашите задници. Сложих едната си ръка на тавана, за да се подготвя за удара, борейки се с волана с другата, в отчаян опит да възвърна контрола си върху колата. Идва, идва... О Боже, това ли е всичко? Няколко седмици по-късно, когато ужасът от това, което се случи, най-после беше абсорбиран, гледах снимка на смачканата си кола на Интернет и нещо ме връхлетя. Нещо голямо. Това бе осъзнаването, че моят живот е бил спасен от някой друг. И нямах предвид проектанта на въздушната ми възглавница или на предпазните колани. По-висша сила ме запази жив. Всемогъщият Господ. Приех инцидента като послание отгоре, знак че съм бил избран да бъда Най-Бързият Мъж на Земята. Моята теория беше, че Господ има нужда да съм във форма и в добро здраве, за да следвам пътя, който Той определи преди толкова много години, когато аз като дете за първи път бягах през горите на Ямайка."
Из книгата