Старобългарската литература възниква и се развива в българската държава от края на 9 в. до втората половина на 18 в. Пространствените и времевите граници определят само отчасти това явление в културната история на България. За да разберем същността и, трябва да приобщим старобългарската литература към средновековното европейско словесно изкуство, за което основен белег е утвърждаването на християнските ценности. Старобългарската литература предлага модели на християнско поведение чрез образите на светци, апостоли, мъченици в името на вярата и по този начин възпитава у възприемателите християнски добродетели, чрез които ... |
|
|
От зараждането ѝ до Танзимата ... Този първи том изследва развитието на турската литература от първите писмени паметници от VI до началото на XIX в. Йорданка Бибина е родена през 1954 г. в София. През 1977 г. се дипломира по специалността туркология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи няколко години на свободна журналистическа практика и като репортер в БТА. Преводач е от турски език. През 1984 г. издателството "Народна култура" публикува преведения от нея роман на Орхан Кемал "Лъжовен свят". От 1984 г. е редовен аспирант в Института по балканистика при БАН и защитава кандидатска ... |
|
|
"Романите на Димитър Димов" е книга с енергично начало, въвличащо читателя в епицентъра на събитията. Тук липсват детайли от контекста, извадки от богатата история за премеждията на жанра. Но тъкмо този избор иносказателства за ситуацията на самотничество, опредметява различията и различността, съпътствали писателя и говоренето за него. Отсъствията ще се заличат малко по-късно, веднага след панорамната картина на критическото четене, свръхуплътнена от характеристики в рецензии на съвременници - критици, писатели, политически фигури, хора верни на властта и на истината за нея и за литературата. От изписаното, ... |
|
|
Този сборник побира в себе си текстове, участвали в националната конференция в чест на Панайот Тодоров Христов. Или както го знаем Сирак Скитник. Представянето на неговите приноси в развитието на българската култура е излишно, въпреки че той - поне в литературноисторическите сюжети - често отсъства. Не е така в "цеховата" среда на художници, радиожурналисти, културолози. Но литературознанието със стъпки бързи наваксва своето закъснение. ... |
|
|
Книгата продължава литературно-археологическата работа, позната от предишни книги на Пламен Дойнов и най-вече от монографията "1907: Литература, автономия, канон". Сега е представена 1910 - година, в която литературата се състоява като поле, наситено със събития, които придобиват мълниеносна важност, но и излъчват трайни ефекти. Чрез своите най-изтъкнати представители и институции, българската литература откроява собствената си значимост в социалното пространство, като същевременно започва да прояснява образа си чрез серия от бъдещи образцови произведения. Литературноисторическият разказ на Пламен Дойнов се ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Старобългарска литература" на издателство "Марин Дринов". Новооткритите старобългарски химнографски произведения променят из основи преобладаващите дълго време в науката представи за липсата на оригинални (непреведени) химнографски текстове в състава на достигналите до наши дни славянски ръкописни книги с общоцърковно богослужебно съдържание и предназначение. ... |
|
|
В тази книга се опитвам да задам някои от най-съществените въпроси за словесното изкуство. Реалистичен ли е реализмът? Как дефинираме сполучливата метафора? Какво е литературен герой? Как разпознаваме брилянтните детайли в произведението? Какво е гледна точка и какви са механизмите ѝ? Какво е художествено съпричастие? Защо ни вълнува белетристиката? Стари въпроси, възродени напоследък в сферата на академичната критика и литературната теория. Не съм убеден обаче, че академичната критика и литературната теория са им отговорили подобаващо. Надявам се тази книга да задава теоретични въпроси, ала да им отговаря ... |
|
|
Целта на настоящото изследване е да очертае границите и контекстите, в които се създава българската детска литература между двете световни войни, и мястото и ролята на най-детския писател от този период Ран Босилек. Детската литература като културен феномен е част от общия литературен процес. Тя е поставена в един литературноисторически контекст с литературата за възрастни. Детската литература е място, където си дават среща високата и популярната литература. Тя съхранява и паметта за фолклорната традиция, тъй като е средство и поле за изява на консенсуса между фолклор и литература. ... |
Рейтинг: 8.75 / 4 гласа 
