Бел Ами

"Бел Ами" - вечна класика. Епичен роман за истинската и фалшивата любов. Роман образец за човешките нрави и съдби. Изумителен разказ за перипетиите, през които минава всяка влюбена душа. Епопея за любовта и нейната разрушителна сила. Роман, подобен на притча, която учи, възпитава и проследява, че животът е една стръмнина. Докато се изкачваш, гледаш към върха и се радваш, но когато стигнеш върха, веднага забелязваш зеещата пропаст и може би това е краят.

"Мой скъпи приятелю, за мен влюбеният се заличава от списъка на живите хора. Той оглупява, става идиот, а и нещо повече - става опасен. С мъже, които са влюбени в мен или се преструват, че са такива, аз прекъсвам приятелските връзки - първо, защото са смешни, и второ, те са опасни като бесните кучета. Затова, докато мине тази тяхна болест, ги държа далеч от себе си. За вас любовта е нещо като насищане, а за мен тя е средство, средство за сближаване на душите, което мъжете не признават..."
Ги дьо Мопасан

Ги дьо Мопасан е френски писател-натуралист, който е считан за най-големия френски майстор на късия разказ. Мопасан прави дебюта си като поет с "Des Vers" - "Стихове" (1880 г.). По същото време той публикува своя шедьовър "Лоената топка" (1880 г.) в сборника "Soirues de Medan" - "Медански вечери" (1880 г.), който е редактиран от Емил Зола. През 80^-те години на 19 век Мопасан пише около 300 кратки разказа, шест романа, три пътеписа, и един сборник с поезия. "Пиер и Жан" (1888 г.) е психологическа скица на двама братя, а най-страховитият му разказ е "Пътешествието на "Орла" (Le Horla, 1887 г.), в който е обрисувана лудостта и самоубийството. Една от най-известните творби на Мопасан е романът "Бел Ами" (1885 г.), в който се разказва за безскрупулността на тогавашния политически и журналистически елит. Ги дьо Мопасан е от най-влиятелните автори в световната литература. Той е най-въздействащия френски писател, а творбите му се отличават с психологически, хумористични и сатирични истории, грабващи със силата на своите персонажи. Плетеница от ридания и възторзи, усмивки и сълзи, радости и мъки, обединени от човешкия порив за оцеляване чрез ненакърнимо достойнство. Едно безмилостно писателско перо, отличаващо се с пестеливост, но и разкриващо рядката дарба на писателя да говори за абсурдите на човешката природа с хумор и ирония.

"Дюроа забави крачки, измъчван от жаждата, от която гърлото му беше пресъхнало. Ясно си представи възхитителния вкус на разхладителните напитки. Но ако си позволи да изпие две чаши вечерта, тогава ще се сбогува със скромната вечеря утре; а му бяха добре познати гладните часове през последните дни на месеца. Той си каза:

"Ще чакам до десет часа и тогава ще пия чаша разхладително в "Америкен". Дявол да го вземе, колко все пак ми се иска да си сръбна!"

Дюроа погледна цялата тази публика, пиеща около масите, всички тези мъже, които можеха да утоляват жаждата си колкото искат. И тръгна край кафенето, като зае нахален, предизвикателен вид, мъчейки се да определи само с по един поглед, по израза на лицето, по облеклото колко пари има в себе си всеки посетител. Глуха неприязън се появи у него против всичките тези мирно беседващи господа. В джобовете си навярно те носят и златни, и сребърни, и медни монети. Средно във всекиго може би имаше не по-малко от два луидора. В кафенето са стотина души - сто пъти по два луидора правят четири хиляди франка! И полюшвайки се не без грация, прошепна: "Свинe!". Ако той би могъл да пипне в някое кьоше на улицата, в тъмнината един от тях би му извил шията - ей богу, без да му трепне съвестта, както правеше това с домашните птици в селата през време на големите маневри. Той си припомни двете години, през които бе живял в Африка и какво беше вършил там с арабите... Безмилостна, зла усмивка мина през устните му, когато се сети какво беше сторил, което струваше живота на трима души от племето улет авана. Местните хора дадоха на него и на другарите му двадесет кокошки, два овена, злато и повод за смях и подигравки в продължение на шест месеца. Никога не биха намерили виновните, които и не търсеха, понеже арабите се смятаха за естествена плячка на войниците."
Из книгата

Ги дьо Мопасан е френски писател натуралист, автор на известни разкази, романи и повести. Той е един от най-четените писатели, не само във Франция, но и по света. Смятан е за най-големия френски майстор на късия разказ, а неговите произведения оставят трайни следи в световната литература. Те са изпълнени с непреходни послания, които са актуални и до днес. Голяма част от творбите му са успешно екранизирани.

Анри Рьоне Албер Ги дьо Мопасан вероятно е роден в замъка Мироменил, Тувил сюр Арк на 5 август 1850 година. Баща му произлиза от аристократичен лотарингски род, а майка му от културно буржоазно семейство. Вероятно влечението към изкуството момчето наследява от баща си, който е известен с любовта си към музиката, живописта и литературата. След като се ражда по-малкият брат на Мопасан - Ерве, родителите му се развеждат. На 13-годишна възраст Мопасан постъпва в семинарията, но той е прекалено активен и палав, за да се примири със суровите условия и правила на живот, наложени в семинарията. Прави няколко опита за бягство и скоро след това е изключен от там. След това се записва в най-реномирания лицей на Руан, където завършва средното си образование. През 1869 година заминава да изучава право в Париж, но скоро след това избухва Френско-пруската война и Мопасан се записва като доброволец, който взима участие във военните походи. След края на войната семейството на Мопасан е разорено и той е принуден да започне работа като дребен чиновник в "Министерството на морските работи", където прекарва около 10 години. Привлечен от литературата Мопасан се занимава с журналистика, предприемайки далечни пътувания като репортер. След сближаването си с Гюстав Флобер, в продължение на повече от шест години Мопасан пише и пренаписва различни разкази. Но започва да ги издава едва когато Флобер признава неговите произведения за достатъчно зрели и стилистично завършени. За други свои литературни наставници младият Мопасан приема Л.Толстой и И.Тургенев.

Първият разказ на Мопасан е публикуван в сборника "Медански вечери" (1880 г.), който е редактиран от Емил Зола. Същата година се появява книгата "Лоената топка", която е една от най-бележитите творби на писателя. За нея самият Флобер отбелязва, че е истински шедьовър, който със сигурност ще се запази във времето. Историята разказва за група френски буржоа, които попадат в зоната на пруската окупация. Единственият начин да се измъкнат оттам е е да убедят младата дама с прякор Лоената топка да задоволи похотта на началника на жандармерията. Впоследствие творбата е успешно екранизирана (1934 г.). След огромния успех на произведението Мопасан изобщо не мисли да спре до тук - неговата творческа продуктивност е наистина впечатляваща. Окрилян от своя наставник Флобер, той само за десет години (1880-1890 г.) написва почти всичките си книги - общо 29 на брой. Романите му "Един живот", "Бел Ами" и "Силна като смъртта" са признати за едни от най-добрите творби на френската литература. Романът "Един живот" (1883 г.) представя тихата и незабележима драма на човешкия живот, с неговите изгубени илюзии, неосъществени надежди и предадени чувства. В книгата Мопасан изобразява класическата тема на всички времена и народи - човешкият живот с всичките му радости и скърби. Главна героиня в творбата е аристократката Жана, отличаваща се с възвишена душевност и романтични представи за света. Изправена пред редица изпитания, тя осъзнава, че реалността няма нищо общо с момичешките ѝ блянове. За романа самият Лев Толстой казва: "Това е най-големият шедьовър на френската литература след "Клетниците". Безспорно една от най-известните творби на писателя е романът "Бел Ами" (1885 г.). В него авторът засяга едновременно няколко класически проблема, които са тясно свързани с основната идея на произведението - опит да се покаже човешката природа, развратена от материалистично настроеното общество. Книгата разказва за безскрупулността на тогавашния политически и журналистически елит. Романът е екранизиран многократно, като първата екранизация е от 1919 година. В романа "Силна като смъртта" (1889 г.) писателят разказва за любовта на салонен художник и светската дама - графиня Дьо Гилроа, която успява да издържи всички изпитания на времето, но това е така само привидно. Красотата на нейната подрастваща дъщеря Анет привлича неудържимо художника и помага на любовниците да осъзнаят, че илюзиите не са вечни и че животът безмилостно разрушава пясъчните кули на чувствата. Сред многобройните произведения на Мопасан с голяма популярност се славят "Маската" и "Крадецът". Освен своите романи и разкази, писателят пише пътеписи от пътуването му в Корсика и Алжир, както и поезия.

Последните години от живота на Мопасан са тежки. Вследствие на нервни припадъци, той прави опит за самоубийство през 1892 година. След тази случка писателят е приет в приюта за душевно болни на доктор Бланш в Париж, където умира на 6 юли 1893 година. Ги дьо Мопасан е реалист, един от най-влиятелните автори в световната литература. Той е най-въздействащия френски писател, а творбите му се отличават с психологически, хумористични и сатирични истории, грабващи със силата на своите персонажи. Героите му са истински, реални същества, които са подложени на основните природни закони. Плетеница от ридания и възторзи, усмивки и сълзи, радости и мъки, обединени от човешкия порив за оцеляване чрез ненакърнимо достойнство. Едно безмилостно писателско перо, отличаващо се с пестеливост, но и разкриващо рядката дарба на писателя да говори за абсурдите на човешката природа с хумор и ирония.