Данте Алигиери е средновековен италиански поет, писател, философ, теолог и политически мислител, автор на прочутото произведение "Божествена комедия". Творбата се счита за връхна точка в развитието на средновековната литература и е основополагаща за развитието на съвременния италиански език, поради което Алигери е наричан "баща на италианския език".
Данте Алигиери е роден през 1265 година във Флоренция в изтъкнато и заможно семейство. Не е известно къде е учил бъдещият поет, но самият той е на мнение, че образованието, което има не е достатъчно. Поради тази причина той посвещава много време на самостоятелна подготовка, като набляга на изучаването на чужди езици и творчеството на античните поети, сред които има предпочитания към Вергилий, когото приема за свой учител. Когато Алигиери е деветгодишен (1274 г.) се случва събитие, което се превръща в знаково както за живота му, така и за творчеството му. Той се влюбва в дъщерята на съседа - Беатриче Портинари. Десет години по-късно, вече като омъжена жена, тя се превръща за Данте в онази прекрасна Беатриче, чийто образ осветява целия му живот и поезията му. Книгата "Нов живот" (1292 г.), в която Данте под формата на стихове разказва за любовта си към тази млада жена, отишла си от този свят преждевременно през 1290 година, се счита за първата автобиография в световната литература. Тя придава известност на автора, въпреки че това не се явява първият му литературен опит - той започва да пише още в началото на 80
-те. В последствие първият биограф на Алигери -
Джовани Бокачо описва първата среща на Данте с Беатриче в творбата си "Житие на Данте". Смъртта на любимата жена кара Алигиери да намери утеха в науката. Той започва да изучава философия, астрономия и богословие и се превръща в един от най-образованите хора на своето време, като знанието му не се разпростира извън рамките на средновековната традиция, която е основана върху теологията.
Около 1295-1296 година Данте започва да води обществен политически живот, дори участва в работата на градския съвет. През 1300 година той е избран за член на колегията на шестте приори, която е управлявала Флоренция. През 1298 година той се жени за Джема Донати, която остава негова съпруга до края на живота си, въпреки това ролята, която Данте ѝ отрежда в живота си е много малка. Активната политическа дейност е причината за изгнанието на Данте Алигиери от Флоренция, където той не се връща повече до края на живота си. Докато е в изгнание той написва философските и политически трактати ''Пир'' и ''За народното красноречие''. След като е принуден да напусне Флренция писателят пътува из Италия и Франция, като през този период се занимава с активна обществена дейност - чете лекции и участва в различни дебати. Най-известната творба в биографията на Данте е "
Божествена комедия" (съдържа 3 части - "Ад", "Чистилище" и "Рай"), която той започва да пише през 1306 година и завършва малко преди края на живота си. В нея авторът описва пътуването си през Ада, Чистилището и Рая, воден от римския епически поет Виргилий, а по-късно от възлюбената си Беатриче. Адът е е представен ярко от гледище на съвременния читател, богословските подробности, представени в другите части на произведението, изискват много търпение и начетеност, за да бъдат разбрани. Чистилището е най-лиричната и състрадателна от всичките три части. Раят е с най-голяма богословска насоченост и съдържа възторжени мистични откъси. Безспорно "
Ад", която е първата част, е описана най-колоритно и има най-голямо влияние върху читателите и писатели-последователи на Данте. Той прави нещо уникално за времето си, като съчетава църковно-християнската етика с културно-историческото наследство от античността.
Данте се надява, че благодарение на "Божествена комедия" ще се прочуе и ще се върне у дома с почести, но надеждите му не се сбъдват. При връщането си от Венеция той се разболява от малария и на 14 септември 1321 година умира. Погребан е в църквата "Сан Пиетро Маджоре".
Рейтинг: 7.87 / 67 гласа 
