"Чу се сдържано почукване на външната врата. Люка! Тя веднага си даде сметка, че предната вечер пак не беше заключила. Oh, mon Dieu, Люка сега щеше да хлътне и да се начумери по спорния въпрос за нейната negligence alarmante. Разбира се, той можеше да влезе през задната врата в кухнята като всички останали, но не, трябваше да провери дали е заключено, за да отбележи точка. Незнайно кой му бе възложил тази мисия. Освен това Ани живееше в шестнадесет арондисман на Париж, пък и улицата беше усамотена.
Тя чу как Люка се бореше да влезе, дърпайки разхлабената дръжка, после блъсна деформираната врата с цялата тежест на тялото си. Така функционираха повечето неща в нейния дом, по-точно така отказваха да функционират. Как обичаше да ѝ натяква за занемарената къща! А тя приемаше това като критика на начина, по който ръководеше живота си изобщо.
Ани поизпъна нежно-розовия си хавлиен халат, изобилстващ от сърчица - подарък от момчетата за Деня на майката. Тази роба при всички положения беше позор, в нея изглеждаше като каца, но какво се очакваше да стори една майка? Бяха събрали джобните си пари, за да ѝ я купят. Бързо приглади косата си с ръка, преди Люка да е зърнал онова, което децата ѝ бяха кръстили "мохиканка", и се стегна да посрещне справедливото му възмущение, както и неизбежността - той винаги беше гладко избръснат и облечен в кашмир, и ухаеше възхитително на "Аби Руж" на "Герлен", докато тя смърдеше на супа и приличаше на един от онези безделници, дето си говорят сами, бродейки из парижките улици. Обикновено носеха розови халати на сърчица. Заедно с Люка влезе струя януарски вятър и той с усилие затвори вратата. Започна да духа на пръстите си, за да ги стопли, после пъхна ръце в джобовете на черното си палто и се затътри към печката като пингвин, демонстриращ изкуствено самосъжаление.
– О, я стига! - каза Ани.
Люка се доближи до печката, помириса врящата супа скептично, протегна ръце над горещия котлон за няколко секунди, преди да свали връхната си дреха и да свие върлинестото си тяло на един кухненски стол.
– Имаш ли от онова гадното американско кафе? - попита накрая.
Английският на Люка беше добър, но тежкият му акцент го издаваше. Ани се надигна от стола си и почти му обърна гръб, за да не види усмивката ѝ - в края на краищата нали му беше бясна, пък и той на нея. Тя грабна една чаша с лика на Мики Маус от шкафа, премести кафеварката от плота на масата, като през цялото време се безпокоеше за размерите на задника си в този халат. Не че тръшна чашата на масата, ала и не беше особено деликатна, докато му наливаше кафето."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
