В лабиринта

Книгата е част от поредицата "Съвременни трилъри" на издателство "Колибри". Единадесетгодишната Магда Хорн е отвлечена от дома си, докато родителите ѝ вечерят в близкия ресторант. Кой стои зад похищението? Може би неверният съпруг Мартин, върху когото падат първоначалните подозрения на полицията? Или неговият колега Том, който е обсебен от личността му и е готов на всичко, за да спечели одобрението на своя идол? А защо не Катя - "невинната" училищна медицинска сестра, която крие мрачна тайна?
Романът на Сиге Еклунд е едновременно разказ за човешките взаимоотношения и напрегнат психологически трилър, който ще измъчва мислите ви дълго след шокиращия финал.

Сиге Еклунд (р. 1974 г.) е шведски романист, телевизионен продуцент и сценарист. Придобива популярност като радиоводещ на предаването "Подкастът на Алекс и Сиге", в което се изявява заедно с Алекс Шулман. С повече от 300 хиляди слушатели на седмица това е най-успешната радиопрограма в Швеция. Еклунд дебютира на литературната сцена през 1999 г. с романа "Синантроп: една любовна история". Публикува също книгите "Последният мит" (2002), "Годината е 1988^-а и тъкмо е завалял сняг" (2005) и "Валсът на върколака" (2007). "В лабиринта" излиза през 2014 г. и правата върху него са продадени в 13 страни.

"Мартин е буден, когато тя се прибира. Седи на фотьойла в тъмния хол, свит и полуоблечен, като разтревожен родител. Тя отбелязва наум, че брадата му наистина е пораснала, и се пита дали изобщо се е бръснал, откакто Магда изчезна. Сяда на дивана точно срещу него, включва лампата и зачаква обвинението му. Скоро ще го чуе. Както винаги той за пореден път ще заговори дали е "разумно" от нейна страна да обикаля така през нощта. Както обикновено тя ще се зарадва на неговото избухване. На това, че той изобщо спори, че изразява гласно някаква емоция, каквато и да е, че показва признаци на живот. Затова го моли да почака, отива да направи чай и пали свещ. После отново сяда на дивана.
– Какво мислиш, че ще намериш вън? - пита я той спокойно.
– Имам нова идея.
– Обясни. Слушам те.
Оса сръбва от чая.
– Започнах да мисля по нов начин - започва тя. – Мисля, че липсата на знаци сама по себе си е знак. Знаеш как черната дупка поглъща всичко, дори светлината. Никаква информация не може да излезе оттам. Вече мисля за мястото, където е тя, като за черна дупка.
Той изглежда скептичен. Тя продължава:
– Затова обикалям, за да видя дали ще усетя при­тегателната сила.
Той я наблюдава известно време, преди да каже:
– Звучиш изненадващо неясно, нетипично е за теб.
– Не съм сигурна дали е толкова неясно. Всичко, което се случи през последните шест месеца, е толкова невероятно, че според мен има вероятност да стане още нещо невероятно. Задействани са големи сили. Мисля, че ако мина край мястото, където е тя, може би ще разбера. Може би ще го усетя. После тя замлъква и поглежда Мартин, който се е обърнал към прозореца, докато е говорила, като че да изпита нейната теза, да види дали ще усети някаква притегателна сила отвън. Изглежда, не му се удава. Когато отново се обръща към нея, видът му е все така угрижен. Оса отпива от чая. Установява, че е изстинал, и си задава въпроса от колко време всъщност разговарят. Както обикновено напоследък, когато не може да прецени времето, тя изпитва неприятно усещане, но го потиска. Наблюдава Мартин и се опитва да си спомни за какво са говорили. Не успява и това, че е изгубила нишката, ѝ се струва добър знак. Нали е решила, че всичко, което отвлича мисълта ѝ в неочаквана посока, е хубаво – след като толкова други хрумвания са припламнали и угаснали, без да я отведат до Магда. Разговор, който тръгва по нови пътища, е добър, защото може да даде нови идеи.
Щом Оса вижда, че е изгубила връзката с него - както в последно време винаги се случва рано или късно, - тя оставя чашата, изключва лампата, навлича палтото си и отново излиза навън, в мрака."
Из книгата