Сиси - самотната императрица

Скрита любов и явно страдание, пищни празненства и душевна мъка изпълват невероятно драматичния живот на Елизабет, императрицата на Австро-Унгария - живот, започнал като приказка, по-вълнуващ от всеки роман, но белязан от тежка орис. Надарена с изключителна красота и магнетизъм, създала неувяхващ култ към себе си, Елизабет, наричана Сиси, заминава едва шестнадесетгодишна за Виена, за да стане владетелка на една мощна и процъфтяваща империя. Легендарната красавица, на която завиждат всички жени, е осъдена на самота, неразбиране, грешки, самообвинения и душевни страдания. Сиси е обречена да преживее страшната и загадъчна смърт на свои близки, мрачната сянка на немалко трагедии сподиря стъпките ѝ. От красивата, но строга Виена, където съпругът ѝ властва над своите поданици, а прекрасните валсови мелодии на Щраус владеят сърцата, през дивата свобода на безкрайните унгарски поля, фантастичните владения на братовчед ѝ Лудвиг Баварски, до магнетичния чар на остров Корфу и свежата прелест на английската провинция, самотната императрица върви към жестокия край на своя живот, отнасяйки със себе си във вечността немалко загадки.

"Дълбоко затрогваща книга за една изключително сложна личност."
Бук Пейдж

"Патаки успява да изгради плътен и реалистичен образ на една жена, която през целия си живот допринася за изграждането на легендата за Австроунгарската империя."
Пъблишърс Уийкли

"От толкова близко разстояние, зърва лицето ѝ и я забелязва как примигва, с боязливото изражение на преследвано животно. Каквато, разбира се, наистина е: преследвана. Не само от него, от всички. Подобно на него, тя бяга. Цял живот е била дебната и преследвана, разкъсвана и съшивана отново, приемайки онази самоличност, която хората имат нужда да ѝ натрапят. Начинът, по който стиска слънчобрана до тялото си, го кара да подозира, че той ѝ служи по-скоро, за да се защити от очите и думите на хората, отколкото от есенното слънце. Този слънчобран може да му създаде проблем.

Той тръгва зад нея: кръвта му пулсира бясно, в тялото му нахлува замайваща смесица от нетърпеливо очакване и оживление. На няколкостотин метра оттам чака параходът ѝ, поклащайки се на близкия пристан, докато комините му бълват чернилка в синьото небе на ясния ден. Той бръква в джоба си и пръстите му намират ножа, галят го, нежно, сякаш милва бузата на бебе. Ножът е малък, с дължина не повече от десет сантиметра. И все пак той знае, че с това миниатюрно острие ще преплете собствената си съдба с онази на императрица Елизабет, най-красивата, най-обичаната жена на този свят, и всички онези, които я обичат, ще трябва да запомнят и него."
Из книгата